Снимка: Андреа Ръмпъл, обществено достояние, Wikimedia Commons
Тя е на 16 години, когато бива принудена да танцува пред д-р Йозеф Менгеле в нощта, когато пристига в Аушвиц. В края на Втората световна война е жива, извадена от камара трупове. Тя оцелява и продължава да изнася лекции по целия свят. Автор на три книги. „Изборът: Прегърни възможното“ (Scribner 2017) е обявена за бестселър от New York Times и печели няколко литературни награди. В нея се разказва за оцеляването й в Холокоста, как е преодоляла непреодолимото с помощта на други хора и как тя самата е помогнала на мнозина да преодолеят тежки житейски ситуации и болести. „Дарът: 12 урока за спасяване на живота ти“ е публикувана през 2020 г., а „Балерината от Аушвиц“ излиза през 2024 г. Едит Ева Егер почина на 27 април 2026 г. на 98 години.
Животът на Едит Ева Егер е родена през 1927 г. в Кошице, тогава част от Чехословакия, тя израства в еврейско семейство и от ранна възраст се увлича по балета и гимнастиката. Мечтае за сцена и спортна кариера, но идването на антисемитските закони прекъсва тези стремежи – забранено й е да се състезава само заради произхода й.
През 1944 г., едва 16-годишна, Едит заедно със семейството си е изпратена в нацисткия лагер Аушвиц. Още при пристигането им тя е разделена от родителите си. Майка й е изпратена право в газовата камера, баща й умира малко по-късно. За младото момиче започва живот, белязан от глад, страх и нечовешко насилие. Егер разказва как д-р Менгеле я принуждава да танцува пред него и после й дава парче хляб – дребен жест, който обаче се превръща в спасение. Едит го начупва на парченца и ги раздава на другите жени.
„Създадох свят вътре в себе си. Спомних си духовния балетмайстор — опитай се да го намериш отвътре. И винаги мислех за бъдещето, когато всичко това ще свърши и ще се оженя. Бях на 16 години, безнадежден романтик“ - спомня си тя.
С напредването на войната тя и другите затворници са принудени да тръгнат на т.нар. „маршове на смъртта“. Изтощена до краен предел, Едит едва оцелява. Когато американските войници я откриват през 1945 г., тя лежи сред куп тела, почти безжизнена. Спасението идва буквално в последния възможен миг.
„Намерих една друга сила. Вярвах, че ако се предам на любящите ръце на Бога и простя, омразата ми ще се превърне в съжаление. И започнах да се моля за пазачите, защото си мислех: „Те са затворниците. Те ще трябва да се справят със съвестта си. Съвестта ми е чиста“, каза тя.
След войната Едит се омъжва и емигрира в САЩ, където започва нов живот далеч от разрушената Европа. Дълго време тя носи травмата от преживяното в себе си, но постепенно намира сили да се изправи срещу миналото. Решава да изучава психология и получава докторска степен вече прехвърлира 50-те си години. Като клиничен психолог, посвещава живота си на това да помага на хора, преживели травми.
Едит Егер развива идеята, че истинският затвор не е миналото, а нежеланието да го приемем. В книгите и лекциите си тя говори за избор - не за избора какво ни се случва, а как да отговорим на него. Нейната най-известна книга се превръща в четиво с огромен тираж и вдъхновява хиляди хора по света да търсят свободата вътре в себе си.
Тя умира на 27 април 2026 г. на 98-годишна възраст, оставяйки след себе си не просто една лична история на оцеляването, а искрена и дълбока философия за прошката, приемането и силата да продължиш напред. Животът й доказва, че дори след най-мрачните страдания човек може да намери смисъл и да помогне на другите да направят същото.
„Прощавам си и вече не им позволявам да се настанят в тялото. Аз ги освобождавам“, каза тя за нацистките си мъчители в интервю през 1998 г. за USC Shoah Foundation. „Не им прощавам за това, което ми причиниха. Мисля, че най-вече се освобождавам ... да вложа енергията си в бъдещето.“
