Любопитно11 май 2020

Страхът от страха е по-силен от самия страх

Как да се справим сами с паник атаките

Илюстрация: spozitiv.com

Паническите атаки не са болест, те са проява на силен уплах, казва Алексей Красиков, психолог. Силен уплах за своя живот и своето здраве, базиран на неразбиране на това, което се случва с вас. Паническите атаки са къс, епизодичен пристъп на силен страх, винаги съпроводен с изхвърляне на адреналин. От паник атака през последните 10 години никой не е умрял, допълва Красиков.

Не бъркайте паническите атаки с висока степен на тревожност. При паник атака човек е убеден че или ще умре всеки момент или ще полудее. Започва да се суети, появява се силно желание за спасение, да избяга, да извика бърза помощ. Той започва да действа активно.

Механизъм

Паник атаката никога не започва внезапно и не се разгръща на пълна мощност изведнъж. Всичко започва с общо неопределено напрежение. Слабост, тахикардия, виене на свят, разконцентрация на вниманието. Необясним дискомфорт.

Първа грешка

Човек се опитва да си обясни какво му се случва, но не му се получава. Единственото, което му хрумва, че това е инфаркт, инсулт или лудост. Сработва инстинктът за самосъхранение. Изхвърля се адреналин, който е необходим на организма да се мобилизира и да се спаси. Учестяват се пулсът и дишането, появява се чувство за силно спазматично напрежение, което ражда убеждението, че сърцето се пръска.

Втора грешка

Човекът почва „да се спасява“ – пие успокоителни, вика бърза помощ.

Трета грешка

Човек си мисли, че не е умрял заради предприетите мерки за спасение и просто му е провървяло. Острият уплах се запомня и човек започва просто да го очаква да се случи отново. И да се страхува.

Какво да се прави?

Когато усетите началото на първите пристъпи, Алексей Красиков препоръчва:

Седнете и на глас кажете какво ще се случи сега с тялото ви. Обяснете на самия себе си, че това, което ви се случва, не е симптом на някаква страшна болест, а реакция на емоционално състояние. Организмът ви така реагира на страх.

Вие само изпитвате страх.

Ако сте изпуснали този момент и изхвърлянето на адреналин вече е факт – опитайте да успокоите дишането, да не се суетите и да сновете из помещението. Изправете рамене, усмихнете се и си кажете, че никъде няма да избягате, че сте се уплашили и че всичко с вас е наред.

Не правете нищо повече. Дръжте се както обикновено.

Ако се справите сами, организмът ви ще разбере, че с вас не се случват никакви ужасни неща и вие просто се плашите по малко странен начин.

Обезценете паниката

Не реагирайте. Не се съпротивлявайте, защото иначе сработва законът на Нютон за действието и противодействието. Колкото повече се съпротивлявате на пристъпа и искате той да приключи по-бързо, толкова по-дълбок и продължителен е той. „Паническа атака? Нека. Не ми пука. Няма да се плаша, нито да се разстройвам!“

Източник