Закодираните значения в картините

По-късно Марк Хъдсън събира в списък още десет други картини, съдържащи в себе си някаква тайна.

Вижте кои са те:

Никола Пусен, Еt In Arcadia Ego (Лувъра, Париж)

Енигматичното произведение на Пусен, изобразило древногръцки овчари, събрани около гробница с думите “Et In Arcadia Ego” („Дори в Аркадия аз съществувам“), изписани върху нея, предизвиква появата на някои от най-нелепите хипотези в света на изкуството. Всички те са преписани на усилията на британските изследователи Хенри Линкълн, Майкъл Бейджънт и Ричард Лий, които твърдят, че картината пази тайната на съкровище, скрито в Южна Франция, където Исус живял блажен брачен живот с Мария-Магдалена под благочестивoто управление на френските крале от династията на Меровингите. Подобни безсмислени тези водят не до съкровище, а единствено до неуспешно съдебно дело за плагиатство срещу майстора на измислици от света на художественото изкуство – Дан Браун.

Ян ван Ейк, Портретът на Арнолфини (Националната галерия в Лондон)

Поривът да споделиш думите „Аз бях тук“ с бъдещите поколения е застъпен в изкуството на творци като Джаксън Полък, който, предполага се, скрива огромен подпис в една от своите абстрактни картини, и стига в миналото чак до Ян ван Ейк – дядото на картините с масло.

 Неговият шедьовър – „Портретът на Арнолфини“ – съдържа изкусен Латински подпис на стената зад двойката, който гласи: „Ян вай Ейк беше тук 1434.“ В същото време огледалото отгоре показва две дребни фигури, различими едва с помощта на лупа, застанали на мястото на твореца, който гледа сцената от картината. Предполага се, че едната от тези две фигури е самият Ян ван Ейк, вдигнал ръка за поздрав към зрителите.

Леонардо да Винчи, Тайната вечеря (Санта Мария делле Грацие, Милано)

Всяка една от теориите на Дан Браун в „Шифъра на Леонардо“ относно стенописа на Леонардо е опровергана от учените: Свети Йоан Богослов не е Мария-Магдалена, както Браун твърди. Освен това в картината няма ръка, откъсната от тяло. Това обаче не спира историците да добавят по някоя и друга смахната хипотеза. Сабрина Сфорца Галиция (учен от Ватикана) претендира да е разбила математическия и астрологичния кодове, вписани в прозореца във форма на полумесец над главата на Христос. Те предвещават „вселенско наводнение,“ което ще започне на 21-ви март 4006 и ще приключи на 1-ви ноември същата година, унищожавайки света, но и отбелязвайки „ново начало за човечеството.“

Франсиско Гоя, Голата Маха (Прадо, Мадрид)

Тициан, Папа Павел III и неговият внук (Музеят Каподимонте, Неапол)

Брутално убийство лежи в сърцето на този напрегнат и противоречив групов портрет. Болният папа се видимо порицава своя внук Оттавио, който предявява искане да притежава Херцогството на Парма и Пиаченца въпреки отказа на своя дядо след намушкването на баща си Пиер Луиджи Фарнезе. По-големият му брат – Кардинал Алесандро, фиктивният глава на Църквата по това време – наблюдава с ръка върху стола на Папата. Въпреки че съвременни критици разбират картината като критика към папската корупция, изглежда Тициан се е опитвал единствено да спечели църковен живот за своя безпомощен син – Помпонио. Раздазнен от несполуката на своите усилия, той се завръща в родия си град, Венеция, и оставя двусмисленото произведение недовършено.

Сандро Ботичели, Пролет (Галерията Уфици, Флоренция)

Щастливо преклонение към женските красота и веселост? Изобилна езическа ода за сезона на прераждането? Нищо толкова опростено. Шедьовърът на Ботичели е не само мечтата на всеки ботаник със своите 500 различими вида растения, но и се смята, че съдържа в себе си заговор срещу фамилията Медичи и опит да бъдат хармонизират идеалите на Християнството, Юдаизма и Исляма – проект на неоплатонистки интелектуалци в двора на Медичи. Ако това ви се струва странно, може би ще ви е интересно да разберете, че Ренесансова Флоренция си конкурира с Калифорния на 60-те по отношение на шантави теории и духовни гуру-водачи. Ботичели се асоциира с един от последните – проповедникът Савонарола – и творбите му залитат към по-строги и мистични тематики, преди гуру-водачът му да бъде изгорен на главния площад през 1498 година.

Ханс Холбайн Младият, Посланиците (Националната галерия в Лондон)

Добре облечените мъже може и да изглеждат в разцвета на силите и самочувствието си, но ако погледнете от долния ляв или десен ъгъл по диагонал нагоре, ще забележите череп, представен от анаморфична перспектива. Максимата „Мemento mori” – напомняне, че сме смъртни – се среща често, но остава неразгадана мистерия нейното явно асоцииране с тези млади мъже – френски посланици в Лондон. Картината може би е била предназначена да се закачи над стълбище, за да напомня на минаващия собственик на къщата за празнотата на земните дела при среща с празните очни кухини на черепа.

Ян Вермер, Урокът по музика (Кралска колекция, Лондон)

Колкото и спокойни и невинни да изглеждат на пръв поглед, картините на Вермер са изпълнени със страстен символизъм и намеците са забележимо еротични. В тази картина младата жена докосва клавишите на виржинал – инструмент, който се свързва с идеята за чистота, – захласната в урока си, докато нейният учител наблюдава отстрани. Ако погледнем огледалото над тях отблизо, обаче, ще забележим, че погледът ѝ там е насочен към неговия лик, разсеян от мъжкото присъствие. Каната с вино на масата е афродизиак, а големият струнен инструмент на земята и днес се приема като фалически символ. Относително ниската и далечна позиция, от която ние разглеждаме сцената, ни поставя в ролята на воайор.

Микеланджело, Стенописът на Сикстинската капела (Рим)

Никой себеуважаващ се художник от 16-ти век не бил се захванал с проект от мащаба на стенописа върху тавана на Сикстинската капела, без да остави поне няколко пъзела за разгадаване, за да обърка бъдещи посетители. Според неотдавнашна теория деветте епизода от книгата Генезис представляват серия тайнствени съобщения, скрити в позите на фигурите, които представляват букви от ивритската азбука. Давид и Голиат образуват буквата „гимел,“ която символизира силата на еврейската мистична система. Смята се, че всичко е идея на Микеланджело да изгради мост между католицизма и юдаизма. Други мнения, много от които принадлежат на доктори, описват таванския стенопис като схема на човешката нервна система и на други ключови части на тялото.

Джорджоне, Бурята (Галерия на Академията, Венеция)

Мистериозните изображения на мъжката и женската фигури, застанали под буреносното небе отвъд стените на неспоменат град, както и всеки друг аспект от картината на Джорджоне, са тема на нескончаеми догадки от страна на учените, което прави картината най-енигматичната в света. Мъжът неколкократно е интерпретиран като войник, овчар, циганин или млад аристократ, а жената – като циганка, проститутка, Ева, Мария. А какво още може да се каже за колоните, които нямат функция, но очевидно притежават някаква символика? В крайна сметка тематиката на картината остава неразгадаема – творба, „обладана“ от духа на самия творец, по думите на писателя Ян Морис.

Източник: Тhe Telegraph

Автор: Марк Хъдсън

Превод: Анита Кацарска