Когато мечтите се сбъдват

Срещнахме Марио Бакалов на празника на бащата в Националния военноисторически музей и подобно на събралите се деца вперихме любопитни погледи и го заляхме с въпроси. Наредени малчуганите едвам дочакаха, за да се снимат заедно с пилота на най-големия пътнически самолет, който увлекателно разказва интересните си истории от кокпита. Макар и вече да сме подминали възрастта на малките мечтатели и ние се опитахме да нарисуваме красивата метална птица, с която той прелита над света. Заедно с децата и ние успяхме да се пренесем из далечни краища на света с помощта на очила за виртуална реалност. А най-добрите дори подредиха пъзела, изобразяващ в детайл пилотската кабина, нещо което Марио Бакалов днес прави едва за секунди.

Марио Бакалов: Пилот, пътешественик и мечтател по душа. Като дете израства в България, където прекарва първите 10 години от живота си. След това заминава за Франкфурт, Германия. На 20 години постъпва в академията на Lufthansa във Финикс, Аризона, а на 23 вече прави първия си самостоятелен полет с пътници.

Airbus A 380: По прякор – Superjumbo. Висок 24 метра, дълъг 73 м и 80 м широк заедно с крилата. Побира 520 км кабели и точно толкова пътници. Има 22 гуми, пълни с азот, достигащи среден човешки ръст.

- Кое е нещото, което ви запали по летенето?
- Както повечето деца и аз като малък вдигах поглед към небето и с възхита наблюдавах самолетите. Майка ми тогава работеше на летището в София и покрай нея имах възможността да видя самолетите отблизо. Вероятно тази среща запали страстта ми към летенето. Спомням си първия ми полет. Бях петгодишен, качих се на самолет на Lufthansa за Франкфурт. Tогава пилотската кабина все още стоеше отворена и като видях апаратурата и летците, които бяха вътре, за мен беше ясно, че един ден трябва и аз да съм част от това. Така се събуди мечтата, която не ме е оставила и до днес.

- Кое е задължителното качество, което трябва да притежава човек, за да стане авиатор?
- Едно от многото качества, но може би сред най-важните, е да запазваш самообладание, особено във високо стресови ситуации, за да успееш да вземеш най-правилното решение. Разбира се, специфично е, че ни се налага да работим дълги часове в различни климатични и часови зони из целия свят. Също така много е важно да умееш да работиш добре в екип.

- Професията на летците е наричана една от най-отговорните, вие самият летите с най-големия пътнически самолет в света Airbus A 380, какво е усещането?

- Отговорността, която носиш, е за над 500 души, както и за целия екипаж и за собствения си живот. Ние сме добре обучени и сме тренирани да реагираме във всякакви ситуации, знаем за нашата отговорност, но тя не ни тежи. Напротив, горд съм, че имам възможността да летя с толкова много хора и да управлявам тази чудесна машина. Усещам се щастлив от това.

- Сбъднали сте своята детска мечта, а за какво мечтаете днес?
- Имал съм по пътя и до днес различни мечти. Първата беше да стана пилот, имал съм и много професионални, като тази да кацна с най-големия пътнически самолет в София. Преди година и половина тя се реализира. След това се появиха и други мечти, които са свързани отново с България и с това да свържа професията си с родината. Планувам да дойда отново с друг тип самолет, но скоро ще мога да разкажа за това в подробности.
Мечтите продължават и се раждат все нови и нови. В тази връзка нека семействата подкрепят децата си дори в най-смелите им мечти, а някой ден може би ще имам щастието да летя редом с някои от тях.

- Имате много летателни часове зад гърба си, но коя е любимата ви дестинация, можете ли да ни опишете как изглежда света от пилотската кабина?
- Гледката е невероятна, от пилотската кабина се виждат много неща. Летял съм над Хималаите, виждал съм Еверест, прелитал съм над Египетските пирамиди, виждал съм пустинята, айсбергите, които плуват в океана. Бил съм свидетел на бури и мълнии, виждал съм Гренландия, задръстванията в Токио, статуята на Иисус в Рио де Жанейро. Имал съм усещането, че Северното сияние ще „влезе“ в пилотската кабина.
Най-любимата ми дестинация е София, защото това е мястото, където съм започнал да мечтая. Тук съм започнал пътя си. Освен нея другото ми любимо място е Кейптаун. Комбинацията от океани и планини, както и начинът, по който се захожда при кацане, я правят изключително интересна и красива дестинация. Минава се през края на света – нос Добра надежда. Изключително интересен е и единственият плаж в света Боулдърс Бийч, където живеят южноафриканските пингвини.

- Летите на 10 - 12 км височина, а каква скорост развива самолетът?
- Близо 1000 километра в час, но това е скоростта, която се измерва спрямо земята. Другата скорост се измерва в махове и тя е 0,86 м, което означава, че летим със 86% от скоростта на звука. Това е и скоростта, която развива Airbus А380, когато лети в нормален режим. При кацане обикновено достигаме около 250 км/ч, а при излитане се развива 260-270 км/ч.

- След дългото време, прекарано в небесата, как се адаптирате и по какъв начин преодолявате огромната часова разлика и промяната в климата?
- Биоритъмът на човека се нарушава от полетите, особено когато се преминават няколко часови граници. Различните ми колеги си имат свои стратегии за справяне. Някои успяват да се адаптират много бързо, други остават на времето на началната дестинация. Аз лично се вслушвам в тялото си. Обръщам внимание на това как се чувствам и се опитвам да спазвам онова, което ми диктува собственият ми организъм. Спя независимо от това дали е ден, или нощ и щом изпитам потребността да почивам, го правя. Но за съжаление няма една рецепта, не съществува някаква тайната или привикване. Влияем се от т.нар. джет лег и всеки прилага върху себе си това, което за него самия работи.

- Помните ли времето, в което беше традиция след кацане пасажерите да ръкопляскат?
- Все още понякога се случва пътниците да ни аплодират. Лично аз се радвам, когато го правят. Пилотите днес сме затворени в кабината, без никакъв контакт с пасажерите и това е единствената обратна връзка за нас. Така разбираме от тях, че сме си свършили добре работата. Затова съм благодарен, когато чуя ръкоплясканията и бих казал на хората, които обичат да го правят – ръкопляскайте, ние го чуваме. От друга страна, все по-рядко се случва, но е нещо хубаво, нека да остане като традиция.