Колко дълго можем да живеем?

Все още не сме достигнали горната граница на дълголетието, става ясно от италианско проучване. От 1900 г. насам средната продължителност на живота по света e нараснала повече от два пъти благодарение на здравеопазването, хигиената и хранителното снабдяване. „Ако има фиксиран биологичен лимит, ние не сме близо до него“, казва Елизабета Барби – демограф от Римския университет.

Доказано най-дълъг живот е имала французойката Джийн Калмент, която преди 21 години умира на преклонните 122. Никой оттогава не е достигал тази възраст (поне доколкото знаят учените). През 2016 г. екип от Колежа по медицина „Албърт Айнщайн“ в Бронкс, изразяват дръзкото си твърдение, че г-жа Калмент е изключение в човешката история. 

Множество други учени обаче отхвърлят това проучване. „То беше бедно на данни, а статистиките бяха сгрешени“, казва Зигфрид Хекими, биолог в Университета МакГил. Всеки, който изучава пределите на продължителността на живота, се спъва пред две големи статистически предизвикателства. Няма много хора, които да живеят до напреднала старост, а онези, достигнали пределите, често губят представа за това на колко точно години са. „Важно е да сме сигурни, че възрастта е реална“, казва д-р Барби.

Така д-р Елизабета Барби заедно със своите колеги се разравя из архивите на Италия. Целта им е да открият всеки достигнал до 105-годишна възраст през периода 2009 и 2015 г. За да са сигурни в автентичността на данните, учените проследяват актовете за раждане, както и смъртните актове. Екипът успява да събере данни за 3836 възрастни италианци. 

Всеизвестно е, че нивата на смъртност започват високо при новородените и спадат в първите години от живота. Отново се покачват при хората, навлезли в 30-те си години, докато накрая смъртността намалява при достигналите 70-80 години.

Ако нивата на смъртност продължаваха да се покачват и при навлизане в по-дълбока старост, то тогава дълготрайността на живота щеше наистина да достигне своя лимит при възрастта, предложена от екипа към Колежа по медициана „Айнщайн“ през 2016 г. А именно - 105 години.

Но д-р Барби и нейните колеги откриват друго. Сред най-възрастните италианци кривата на смъртността рязко спада до платовидна форма. А веднъж достигнат ли 105-годишна възраст, нивата на смъртност стават още по-ниски. „С годините платото потъва“, казва Кенет Уачър, демограф от Калифорнийския университет в Бъркли, който е съавтор на проучването.

Ученият Брандъд Милхоланд критикува новото изследване, тъй като то е направено за период от 7 години при това в една-единствена държава. Но истината вероятно е по средата.

По време на живота ни някои клетки се увреждат. Ние успяваме да ги поправим едва отчасти, което кара телата ни да отслабват във времето. Но възрастните хора живеят на по-бавни обороти. Трупат по-малко увредени клетки, с които тялото им е способно да се справи. „Това е приемлива теория, за която няма доказателства. Но ние ще достигнем до тях“, казва д-р Хекими. 

Източник: The New York Times
Превод: Анита Кацарска