ЛюбопитноГеорги Караманев и Михаела Ценкова / 27 септември 2018

Двойно по-приятно ни е, Ива!

Представяме ви актрисата и рекламен директор Ива Тодорова в дуел... със себе си

Предстои най-хубавият ден от седмицата, а именно събота (6 октомври) и точно тогава можете да гледате авторския моноспектакъл „Приятно ми е, Ива!“ на сцената на Театър 199 от 19,30 ч. Но коя е Ива Тодорова и защо задължително да си изгубите времето в почивната вечер, като я гледате, ще разберете от двойното интервю с нея.

Отговорите на актрисата Ива на същите въпроси четете тук.

Ива е актриса, преводач, журналист, редактор, пътешественик, учител, преди всичко приятел и... рекламен директор на Списание 8. Знаете я от материалите й за Камино ди Сантяго, за Тайланд, Хонконг, Чикаго, Бразилия, от интервютата с личности като Георги Господинов и Галин Стоев. За почитателите на театъра също е добре известна, последно със запомнящата се роля на еколожката от „Добре дошли в България“, за която получи номинация за „Аскеер 2017“. Избрахме да ви я представим в само две от житейските й превъплъщения, които са във вечен спор и диалог. За първи път в рубриката ни „Дуел“ се сблъскват... един човек и актьорският му талант.

Директорът ПР и реклама Ива Тодорова:

Животът и в офиса е театър

Рекламен директор на Списание 8 от 2010 г. Започва работа в изданието година по-рано като редактор, след като решава да се върне у нас от Италия. През годините си в списанието освен че цялостно отговаря за рекламните му отношения, организира редица инициативи, като кампаниите „Да спасим в суматохата кестените“ за дърветата – символ на София, и „Шарена приказка“ - за оцветяване на сивите стени на детските отделения. Делова личност, която, макар да няма специализирано образование в своята област, през годините се утвърди като водещ професионалист в нея.

- „Приятно ми е, Ива!“. Коя е Ива? Какво има да ни каже за себе си?

Ива е свежа, организирана и образована млада жена на... 89 години, която не обича да прекъсват рекламите по телевизията заради някакъв си филм. Обичам рекламите, защото в кратка визия е представена интересна идея. И не обичам рекламите, защото изкривяват реалността. Когато рекламата се ползва, за да се разпространи новината, съм склонна да я разбера, но когато я лустрира и е фалшива относно качествата на продукта, извинявайте, но не мога да го приема.

- Колко образа има един човек и кой е истинският?

В офисната среда има код, който е възприет и се спазва. Той е като униформите в училище, те уж уеднаквяват, но всъщност покриват съвсем различни души и чувствителности. Интересуват ме тези истински човешки същества, тази комуникация ме радва в професионален и личен план.

- Как избра своята професия? Или тя те избра?

Случайно... Започнах в Списание 8 с идеята да пиша, но с течение на времето се оказах добър комуникатор и поех рекламата. Продължавам и да пиша, но рядко. И това ми липсва. Редактор съм на романа „И додето се раждат лъчите“ на Георги Караманев. Тази година той бе отличен в националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и на наградите „Златен лъв“.

- Ще ни разкажеш ли как минава един обикновен твой ден?

Срещи, оферти, работа с клиенти, проучвания, спорт, хранене. Обикновени неща.

- А случка, която не си разказвала на никого?

Наскоро сънувах, че на носа ми има печат, с който мога да подпечатвам много важни документи и ме издирват заради него. Аз се гледам в огледалото в съня си и се смея с глас. Събудих се от смях.

- Театърът ли е живот, или животът - театър?

В офисните среди животът е театър, драматурзите биха могли да почерпят доста сюжети. В нашата редакция всички са като театрални персонажи, всеки е луд по прекрасен начин. Аз съм най-нормална, просто шизофреничка (смее се)... Харесвам това, че в списанието няма задкулисни игри, всичко се казва директно, ясно и точно. Подиграваме се на недостатъците си доста крайно, но с обич. В този смисъл сме много готин екип.

- Кое е най-трудното в работата на рекламния директор?

Както във всяка работа, има рутина, която с годините става досадна. В момента всичко е доста динамично и нашите сетива са привикнали на динамизма, за мен рутината е непоносима. Има и други трудности на медийния пазар, които ще спестя. Моята работа е сложна, аз продавам рекламни площи в много качествено печатно издание с огромен тираж, с качествена аудитория, но всички знаем, че светът се дигитализира и печатните медии ще са на изчезване след 10-ина години. Но и после ще има какво да ви предложа, обадете ми се. (Смее се.)

- Що за хора са колегите ти?

Вече стана дума, имам страхотен късмет с екипа, абсолютни професионалисти, приятели и весели шемети.

- Какво те кара да се вълнуваш, за какво мечтаеш?

Вълнуват ме природата, творчеството. Мечтая за чист въздух, също и в преносен смисъл – за прозрачност.

- В какво не вярваш?

В бабини деветини.

- А в какво вярваш?

В интуицията си.

- Къде започва пътят на надеждата и свършва кръстопътят на умората?

Не знам къде, но знам, че се започва всяка сутрин с тази надежда. А умората... това какво означава? (Смее се.)

- Разкажи ни виц!

Попитайте моята опонентка. Тя е по вицовете, аз съм сериозен човек.

- Какво обичаш да четеш?

Да се разберем: стига с това четене на книги! Книгите пречат!

-„Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист“, казва Чехов. А дали?

А Дали какво казва (смее се)? Ха-ха. Има нещо... според мен не само, че не може да бъде чист, а не може да бъде.

- Кое е най-скъпоценното в живота ти?

Не е работата, но е и тя. Японците го наричат „икигай“, се казва в представлението „Приятно ми е, Ива“. Може би – това е.

- Разкажи ни за... лешоядите?!

Това е дълга тема. Но най-хубавото е новината, че на 15 декември на летище София кацна една госпожица Брадата Лешоядка по инициатива на „Зелени Балкани“, които започват проект по възстановяването на вида. Този вид е абсолютно изчезнал в България през 1960 г., но може би... може би след години ще го наблюдаваме отново.

- Парите са...

Основата на моята работа. Аз продавам.

- Има ли извънземни? Къде?

В Списание 8 пише, че има, значи има. Четете списанието!

- На плаката на постановката летиш... кога човек лети? Кое те кара да летиш?

Какви плакати? За мен е важно какво има на втора и четвърта корица на Списание 8.

Отговорите на актрисата Ива на същите въпроси четете тук.