5 от най-грозните черти на човечеството

Психологът и диетолог Брайън Вансинк печели Нобелова награда за следния експеримент с дълбоки поуки. Неговият екип сипал на 54 клиенти в ресторант супа в паничка. Някои панички били оборудвани със скрит механизъм, който им досипвал, още докато се хранели. Както се и очаква, хората със „специалните" съдове изяли със 73% повече супа, отколкото тези с обикновени. За всеобщо учудване похапналите повече изобщо не усетили, че порцията им е нараснала или че са преяли. Теорията на Вансинк е, че колкото повече храна има в чинията, толкова по-склонни към преяждане са хората. 

Всеки петдесети човек зад волана нарочно цели тъмния движещ се предмет на шосето с цел да го прегази. Този печален извод публикува студентът от Университета Клемсън в Южна Каролина - Нейтън Уивър след проведен експеримент, посветен на изчезващ вид костенурки. За опитите си той използвал играчки. За да се убеди, че резултатите не са случайни, Натан повторил експеримента на друго шосе. Резултатите били същите. Психолозите обясняват този ужас не просто с обикновена жестокост, а с това, че много хора имат непрекъсната нужда да си доказват, че са върхът на хранителната верига. И затова го правят при всеки удобен случай. 

Оспорваният от етична, но категоричния от психологическа гледна точка експеримент на Стенли Милграм, е проведен през 60-те години. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, за да се види как наредената заповед причинява болка на друг невинен човек в името на „благородна" кауза. Участниците са трима - „професорът“ в бяла престилка (авторитет), „обучаващият се“ – субект на експеримента, който ще дърпа шалтера по заповед и фиктивна „жертва“, за която „обучаващият се“ мисли, че е истинска. „Обучаващият се“ получава заповед от „професора“ да пусне ток на „жертвата“, като му се обяснява, че е за нейно добро. Генераторът, произвеждащ електрическите импулси, бил пред очите на „обучаващия се“. Те вдигали волтажа в името на безпрекословното подчиняване на авторитета без угризения, въпреки че чували писъците и стенанията на „жертвата“. 

През 1953 година Соломон Аш прави своя знаменит експеримент с трите различни по дължина линии. В група от подставени лица, подучени да твърдят, че късата линия е дълга, има един „непосветен" в играта. Очевадно е, че посочената от всички черна линия не е най-дългата, даже обратното. Но „непосветеният", който вижда и осъзнава това добре, посочва също като тях грешен отговор. Само и само, за да не се отличава, да бъде приет от групата. Правел го всеки трети от „непосветените". Тези, които въпреки всичко казвали какво мислят и вървели против мнението на групата, изпитали много по-голям стрес от „съглашателите".

Във всеки от нас може да се крие по един Хитлер. Доказано е още през 1967 година. Рон Джонс превърнал курса, на който преподавал история, в мини-фашистка държава. Целта му била да покаже на младото поколение, че дори демократичното общество може да стане жертва на автокрацията. На следващия ден учениците сами си измислили лозунги и приветствия, започнала да се формира тяхна вътрешна йерархия. Не след дълго и ученици от други класове се включили в играта на Джонс, която все повече излизала от контрол. Преподавателят бил притиснат от родители и колеги да прекрати тези безобразия. Той събрал всички в една аудитория, уж да им направи важно съобщение, но им пуснал една от речите на Хитлер. Всички били потресени как за няколко дни семето на авторитаризма е покълнало в тях. Експериментът е в основата на чудесния германски филм „Вълната“.