Любопитно17 март 2019

Кои неща родителите никога не трябва да казват

„Думите не нанасят физическа вреда, но са като лингвистичен нож“

„Не се дръж така!“, „Взимай пример от брат си!“ – такива фрази винаги се изплъзват от устата на родителя. Но езикът ни може много да нарани децата. Затова при семейната комуникация някои изречения трябва да са направо забранени.

Според езиковата експертка Сибиле Кремър някои изказвания могат да нараняват също толкова, колкото и физическата сила. „Езикови наранявания се появяват там, където има чувства и неясни съотношения на силите“, твърди Кремър.

Има различни варианти на нараняващи думи: сравнения, които обезценяват едно дете или директни нападки: „Виж добрите оценки на брат ти“ означава, че имаш лоши оценки и в сравнение с него си провал. Фрази като „Как може да схващаш толкова трудно?“ и „Това си е типично за теб!“ обезценяват детето директно и го фрустрират без да му дават шанс да се докаже. Те генерализират и не са отнесени към определена ситуация. „Може думите да не нанасят физическа вреда, но могат да бъдат погледнати като лингвистичен нож.“, споделя Сибиле Кремър.

Забравете тези изречения:

„Тогава повече няма да те обичам.“
„Нали ти казах.“
„Сам/а си си виновен/виновна.“
„Тъй или иначе няма да успееш.“
„Не искам повече да те виждам.“
„Аз си знаех, че не го можеш.“
„Никога няма да стане нещо от теб.“
„Изобщо не те разбирам.“

Ако те се повтарят постоянно, могат да действат като проклятие, като предсказание, което се сбъдва. Те могат да демотивират и да съсипят самоувереността. Дори и по-късно децата търсят вината за неуспехи в себе си или избягват подобни ситуации, за да не може да се провалят.

Такова отхвърлено дете дори няма да се постарае, когато резултатът тъй или иначе вече е предопределен. „Винаги съм бил неудачник“ е оправданието например за оплесканата домашна работа. Проклятието на думите е, че могат да наранят, но техните белези не се виждат, действието им се изгражда бавно и може да се превърне в тежест за цял живот. Дори когато възрастните отхвърлят това твърдение като грешно чрез успехите си, отхвърлянето остава. Особено когато посланието съдържа думата вина, малките се натоварват много.

„Винаги“ и „никога“ са думи с много силно действие. „Никога не си разчистваш стаята!“, „Винаги ли трябва да ти се казва?“ са стандартни изречения в речника на родителите. Защо тогава детето трябва да разчиства или да запомня нещо, когато родителите тъй или иначе не вярват?

Обикновено такива послания се отправят неволно без лоша умисъл, дори понякога, за да попречат на децата да се наранят. От гняв или яд в тежък ден от родителите понякога се изплъзват формулировки, които никога не трябва да казват. Ако са по-скоро изключение, едно психически стабилно дете, което получава много любов и симпатия, може да ги преживее. Едно извинение или обяснение при по-големи деца също помага. Но и обясненията, и извиненията се изтъркват, ако не се ползват пестеливо.

Ето как да спрете послания за отхвърляне:

Проверете кои ситуации ви подтикват към послания за отхвърляне.
Подходете към ситуацията позитивно: от „Никога не си оправяш стаята“ става „Хайде заедно да оправим, да видим какво може да подредим по-добре!“. Или от „Типично за теб, винаги разливаш сока!“ става: „Кутията сок май е прекалено голяма за твоите ръце. Хайде да го прелеем в по-малка кана с дръжка?“
Проверете семейната комуникация: Бихте ли говорили със съседи или колеги така? Бъдете целенасочено любезни в семейството – тествайте разликата: по-малко стрес, повече любов и разбирателство!
Проверете причините за вашите послания. Прехвърляте ли собствен опит, надежди, желания върху детето си? Искали ли сте музикално дете, а имате спортно? Търсете индивидуалните таланти на детето си!
Има ли изречения, които са ви дразнили у родителите ви и днес още ги влачите с вас като товар?

Източник