До Ню Йорк и назад

Спокойствие. Това е първото, което усещаш, когато влезеш в  село Аканджиево. Отне ми седмица да запомня името му, а след ден, прекаран там, това място се запечата в сърцето ми. Селцето се намира между Родопите и Рила, в него живеят около 400 души. Пътуването ни до там е комфортно благодарение на Opel Astra CNG с фабрично монтирана метанова уредба, с която разстоянието от 100 км изминаваме за по-малко от 5 лева, а големият багажник на комбито ни позволява да вземем със себе си всичко необходимо.

Рано сутринта единственото кафене в селото вече е пълно с хора. На една от масите срещаме дядо Благой, който със сълзи на очите разказва, че живее сам – жена му е починала, а децата му отдавна са напуснали родното място, за да търсят щастието я в чужбина, я в столицата. От съседната маса кметът на селото Ангел Шуманов ни гледа с недоверие. От местните разбираме, че кафето (което вечер се превръща в кръчма) е негово. Категорично отказва да застане пред обектива ни, но разказва, че свещеник основава килийно училище, а след потушаването на Априлското въстание там се укрили оцелели четници. Днес е останала единствено полуразрушената сграда, а действащо училище в селото няма. „Малкото деца получават образованието си в съседно Белово. Както навсякъде и тук има демографски срив. Кадърните и млади хора гледат да се спасяват кой както може“, смята Шуманов. Някои обаче откриват „спасение“ именно в Аканджиево – две къщи в селото са купени от чужденци – англичани и руснаци. 

Със спокоен тон кметът ни казва, че туристи няма, а в гласа му се усеща нотка сякаш няма и за какво да идват. Ние обаче видяхме и усетихме друго. И не ограничихме посещението си само до местната кръчма.

 

Разходката из селото ни отвежда до биофермата Pura Vida. Името є в буквален превод от испански означава „чист живот“. Нейни създатели са семейството на Кристиан и Валентина, а историята им е достойна за американска кинопродукция– от модния подиум в страната на неограничените възможности до българското село Аканджиево. Но нека започнем отначало…

Валя е родена в това село, в същата къща, където ни посреща Крис. Той е от София и през 1999 г. избира да се отправи към „Летище София“ и да напусне страната, за да изучава медийни науки в Кьолн, в един от най-добрите университети в Германия. Началото е трудно – не знае нито една дума на немски. Докато е студент, се захваща с всякаква работа, включително хамалска. Няколко години по-късно животът му се преобръща. В един най-обикновен на пръв поглед ден Крис е забелязан от жена, която има собствена модна агенция. Според нея студентът има потенциал да влезе в бранша. „Не є обърнах внимание, но все пак си разменихме телефоните. Тя звъня няколко пъти, аз все я отбивах. Един ден се замислих, че след като се захващам с каква ли не работа, докато уча, нищо не ми пречи да пробвам и това“, спомня си Кристиан. Агенцията є е извън Кьолн и той пътува до там с влак. На място му разясняват каква точно е работата и веднага го пращат на кастинги. Малко по-късно негови снимки са забелязани от топбукера Патриша Пауър на водещата агенция за модели мъже в Париж Success Models, а тя от своя страна ги праща на своите клиенти, които са едни от най-известните марки в света - Dior, Guy Laroche, L'Uomo Vogue и др. Когато получава обратна връзка от тези компании, те веднага го искат в Париж. Отнема му половин година да вземе решение и накрая рискува - прекъсва образованието си и през 2003 г. заминава за Франция. Спомня си, че когато влиза в агенцията, се запознава с други модели, които преди това е виждал само по рекламите на известни брандове. „Първия ден отидох по един смешен дънков гащеризон и късо подстригана изрусена коса. Тогава такава беше модата, бях се вдъхновил от рапъра Еминем. Връчиха ми една карта с адресите на компаниите и започнах да обикалям по кастинги. Това беше началото“, спомня си Крис.

Десет години след онзи момент успешният вече модел се среща с бъдещата си съпруга Валя, която също е в този бизнес, макар никога да не е мечтала да бъде на подиума. В родното си Аканджиево расте до навършването на пълнолетие. Тогава се запознава с местно момче, което има зелена карта и живее с родителите си в САЩ. Като на филм момичето загърбва родината и дръзва да следва пътя на сърцето си – омъжва се и заминава за Америка. По онова време Валя работи като касиерка в местен супермаркет във Флорида, където е забелязана от моден агент. Началото на кариерата є обаче е малко по-късно, когато в Лас Вегас се провежда грандиозен конкурс, на който известните  модни агенции търсят да наемат нови лица. Тогавашният `и съпруг и баща му са твърдо против тя да се занимава с мода, но Валя среща разбиране от страна на майка му, която тайно `и купува билет и тя заминава. В „града на греха“ всички доказани компании я искат за себе си. Така започва нейната кариера. Разделя се с тийнейджърската си любов и започва да пътува, снимайки най-разнообразни фотосесии и реклами. С Крис се запознат в Хонконг, любовта им пламва веднага и двамата започват да опознават света заедно. Официално заминават за САЩ през 2010 г. 

Малко след пристигането им Валентина започва работа в голяма агенция в Ню Йорк, а Крис се отдава освен на моделството и на друга своя страст – бокса. „Подготовката за това бе все едно кандидатствам медицина – специален курс за 6000 долара, води се като миниколеж. Задължителен е, за да можеш да практикуваш“, казва той. Усилията му бързо се възнаграждават и започва работа като партньор в спортната зала Shadowbox в сърцето на Манхатън и се превръща в треньор на модела Адриана Лима, двама от принцовете на Саудитска Арабия,  актьорите Джерард Бътлър и Луси Лу, както и на хора от Уолстрийт. 

Събитието, което се оказва ключово за завръщането на двамата влюбени в България, се случва през 2013 година – злополука с бащата на Валя в Чехия. Пада от високо, счупва гръбнака си на две места – следват операция, той се ръща в родината и една година прекарва в инвалидна количка. За младото семейство това е моментът на най-голямата им борба в САЩ, с която да се наложат на модния пазар. Нямат големи финансови възможности, защото са вложили всичките си пари, за да бъдат в Ню Йорк - само наемът за апартамента им месечно надхвърля 3000 долара. Периодът е тежък за всички – Кристиан и Валентина няма как да се върнат в България и да загърбят с лека ръка това, което са градили в Америка, и всички грижи за баща `и падат върху майката на Валя. „Аз никога не съм си мислил, че някога ще вложа и една стотинка в България. Обаче тогава, в онзи момент, нещо се случи в мен“, разказва Крис. Ситуацията събужда у него усещането, че трябва двамата да се връщат по-често в България. Решава, че семеен бизнес е добра идея, а тъй като и двамата със съпругата му вярват в здравословното хранене, не закъснява и решението какъв точно да е той – ферма за биоземеделие в село Аканджиево, за да бъдат по-близо до родителите на Валя.

По онова време нямат никаква представа от този бранш, но бързо набират скорост благодарение на книги, видеа и семинари. Започват дистанционно от САЩ да купуват земя в България, а днес вече разполагат с 9 парцела в селото, повечето с външни градини, и 70 декара ниви и лозя. „Тогава започнах много да следя какво се случва в България. У мен настъпи някакъв катарзис, който не съм очаквал. Всички, които познавам, ми казваха, че съм луд, че ще си хвърля парите на вятъра. Но аз знаех, че трябва да го направя“, категоричен е Кристиан. И допълва, че една от причините да се върнат, е, че го хваща яд на това, което става в страната, и на негативизма, който се насажда. „Аз съм го видял с очите си и никой не може да ме убеди в противното – българинът е талантлив. Българинът не е това, което по новините всеки ден се говори - че е мошеник и измамник“, обяснява разпалено мъжът. Със съпругата си предприемат решаващата крачка да се завърнат в родината през 2015 г., въпреки че и до днес пътуват понякога до САЩ, за да снимат реклами. От перспективата на времето и двамата не съжаляват, че са направили тази стъпка.

Щастливи са, че едногодишният им син Лео расте в Аканджиево, играе си с котките и кучетата, които гледат в двора си, и прави първите си стъпки сред нивите. На българска земя.

От старта преди 3 години на биофермата до днес младото семейство все още не е купувало скъпите биопрепарати, които се предлагат на пазара. Пръскат продукцията си с домашни рецепти. Издават част от малките си тайни: сред тях са смес от  кисело мляко и чесън и отвара от коприва. „Тя престоява няколко дни и започва да мирише отвратително, а когато се напръска – още повече, но убива много от вредителите. За торенето използваме калифорнийски червеи и биохумус, който съдържа и пълен набор от лесноусвоими аминокиселини, микро- и макроелементи, което води до ускоряване на обменните процеси при растенията“, разкрива Крис. Декарите лозя пък се пръскат с разтвор от син камък и вар срещу маната. Оранжериите са снабдени със специално донесени пръскачки от Америка. Една част от семената също са оттам, а другата са български от техните баби. В градините им има за всекиго по нещо – отглеждат моркови, кейл, тиквички, цвекло, картофи, домати, чушки, босилек, магданоз, краставици, марули. 

Продават на верига ресторанти в столицата, които ценят здравословната храна, както и на частни клиенти, част от които са със заболявания и отделят особено внимание какви зеленчуци консумират и какъв е техният произход. Майки с деца и бременни жени също предпочитат зеленчуците от биофермата. Самите оранжерии се използват целогодишно, а дневната работа започва още преди изгрев-слънце. Имат една-единствена работничка – други хора от селото не проявяват интерес да започнат работа във фермата. Помагат им основно родителите на Валя. Правят доставки само до София, но се надяват скоро бизнесът да се разрасне. „Не изкарваме кой знае какви пари от това. Обаче го правим от сърце. И мога да кажа, че абсолютно си струваше решението, което взехме. Семейството ни се събра тук“, споделя Крис. 

Разкрива ни също, че с Валя са вегетарианци. Един ден той просто решава да спре да яде месо уж за кратко, но това продължава вече шест години. Преди да спре месото, има проблеми със стомаха и получава алергични кризи от различни растения – задух, хрема, обриви. Година след новия начин на живот симптомите рязко спират. „Зимата във Флорида с Валя си правихме изследвания. Лекарката ни каза да намалим месото, понеже и двамата имаме много желязо. Получи се комична ситуация, защото є обяснихме, че ние от години не го консумираме. Докторката не можа да повярва. А това е благодарение на кейла и на спанака“, допълва Крис. Твърди, че новият начин на живот се е случил по естествен път и не е въпрос на мода, а на мислене, душевна нагласа и житейска философия.

На изпроводяк споделя, че иска и други българи да се завърнат в страната. „Нека се опитат да променят нещо, дори и да е малко. Ако ще, само да отидат на изборите да гласуват, защото голяма част и това не правят“, завършва разказа си Кристиан. 

А аз си тръгвам от Аканджиево вдъхновена и с поглед към миналото, когато като дете мечтаех да живея на село, да отглеждам кокошки, да имам голямо куче, да приютя всички улични котки и да садя картофи. Сбогувам се с райското спокойствие на малката ферма и си обещавам да се върна отново там, където времето тече по-бавно, сутрин те вдигат ранобудните петли, а единственият блясък вечер е от звездния килим в небето.