Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

Някои зловещи места предизвикват огромно любопитство – не толкова заради това, което може да се види там, колкото заради тръпката как ще ни се отрази видяното. Попаднем ли там, косите ни настръхват, дори да знаем, че сме в безопасност. Замисляме се за смъртта като за неизбежна реалност, но същевременно се успокояваме, че все пак пред нас има още време, за да изпълним това, което сме запланували или за което мечтаем. Представяме ви малка част от най-зловещите места на Земята, които привличат туристи. Заедно с филмите и романите на ужаса те са поредно доказателство, че природата на човека е крайно противоречива - склонен е дори да си плати, за да го плашат.


Ако погледнем на куклите извън основното им предназначение – да бъдат играчки, тълкуванията ни на начина, по който ги възприемаме, може да са безкрайни и дори стряскащи: умалени копия на деца; същества с човешки черти, но без душа; студени обвивки със студени очи, които издават странни звуци и т.н. Естествено, куклите веднага изникват в съзнанието ни и когато стане въпрос за вуду или пък за филми на ужасите.


Годишно тук се самоубиват стотици. В мрачните дебри на огромната гора Аокигахара в Япония може да се натъкнете на черепи, обувки, дрехи, изпуснати или захвърлени предмети – часовници, гривни и др. Тук, в подножието на планината Фуджи в Япония, ще срещнете и табелите с най-странни надписи - като се започне от „Животът е ценен, не го унищожавай!“ , мине се през „Помисли за семейството си!“  и се стигне до абсурдното „Приятел ми каза, че да се самоубиеш не е готино“. Правителството на Япония е силно загрижено за нарастващия с всяка година брой самоубийства в тази гора, но ефект от действията му явно няма.

Убасуте - да изоставиш родител

Това обаче не е всичко – местните легенди разказват, че това място е било арена на древната японска практика убасуте (Ubasute – да изоставиш родител). Тогава възрастните членове на семейството, които не можели да се грижат за себе си, били откарвани в Аокигахара и били изоставяни, за да умрат мъчително от глад и дехидратация. Допълнителна роля играе може би и фактът, че гората е в подножието на планината Фуджи – свещено място за японците.
Но дали заради романите, историята или религиозното значение, или по-вероятно заради комбинация от всичко посочено, гората Аокигахара все повече привлича самоубийците. Местните хора дори смятат, че корените на дърветата са пропити от тъмнина и зло и гората се счита за място, населено от призраците на мъртвите – било от тези, отнели сами живота си, или от възрастни хора, изоставени в убасуте.


Животът е малък етап от цялото пътуване на човешкия дух, а тялото е само временна обвивка – това разбиране лежи в основата на християнството. В мрачното европейско Средновековие, когато властват чумата, войната и гладът, вярата и надеждата в задгробния живот стават по-силни. Гледките на останки от трупове, на черепи и кости са нещо характерно за онези времена, особено в сравнение с днешното битие на „изискана Европа“. Колкото е логично на различни места в Европа да се появят църкви и параклиси, инкрустирани с човешки кости, също толкова логично е там съвременният човек да изпита неподправен ужас. И докато за хората, живели допреди два века, черепите са възпоминание за битието на мъртвите и напомняне, че душата я чака вечен живот, за мнозина днес скелетите и останките просто напомнят, че смъртта е неизбежна, а животът няма смисъл.


(Capelas Dos Ossos) са често срещани в миналото в Португалия. В момента има шест такива – с различни размери, но с обща страховита украса. Най-известният от тях е този в Кампо Майор. През 1732 г. в замъка в градчето избухва пожар, подпалва оръжейната и резултатът е изравнено селище със земята и над 1000 мъртви. Всички останки са положени в масов гроб, но 30 години по-късно наследниците ги ексхумират и украсяват с костите параклиса на местната църква. Това обаче не е всичко – някъде след табелата, показваща, че цената за посетителите на параклиса е около 3 евро с право за снимане (смъртта винаги е била ценна разменна монета), ще прочетете надписа „Dai-lhes, Senhor o Eter-no Descanso“ (Боже, дай им вечен покой). Надяваме се да са го намерили.


Ако имаше класация на злокобни места, църквата „Свети Георги“ в чешкото село Лукова би била начело. През 1968 г. покривът се срутва по време на погребална церемония. Говори се,  че духовете на загиналите не намират покой. През 2014 г. скулпторът Якоб Хадрава създава единствената по рода си в света артинсталация – църква, населена от 32 статуи на духове, които са седнали по пейките в молитва или стоят прави в преддверието. Изработени са от гипс. Планът на скулптора сработва повече от добре – с приходите от посещенията на туристите да се възстанови църквата. „Надявам се да покажа на света, че това е нормално място в ежедневието ни, но и че съдбата е тази, която има огромно влияние върху живота ни “, казва Хадрава. Произведението му е наистина зловещо и за нищо не света не бихте искали да замръкнете на това място.


Остров Бали е райско кътче, но и дом на доста смущаваща практика. Коренното население - бали ага, имат традиция да полагат своите мъртви под дърветата taru menyan (taru – „дърво“, menyan – „аромат“). Гробовете представляват бамбукови клетки, а умрелите се разлагат на открито. Миризмата се скрива от аромата на уникалните дървета. След като приключи етапът на разложение, местните преместват и подреждат костите им на открито. Така живите и умрелите продължават съвместно своето съществуване.