Любопитно4 юли 2019

Защо моливът е идеален

Каролайн Уивър смята, че този предмет е достигнал съвършенството си

Снимка: wikimedia.org

Защо моливите са шестостенни и как са придобили отличителния си жълт цвят? Мисля, че моливът е нещо, за което обикновеният потребител никога не се е замислял... Собственикът на магазин за моливи Каролайн Уивър въвежда слушателите на TED – платформата за споделяне на иновации от различни области - в пленителната история на молива.

Моливът е много прост предмет. Направен е от дърво с няколко слоя боя, гумичка и вътрешност, направена от графит, глина и вода. Да, на хората през вековете им е отнело усилия, за да се стигне до този дизайн. И точно тази дълга история го прави съвършения предмет за мен. Само чуйте звука от пишещ по хартия молив, разказва Каролайн Уивър.

Историята на молива започва с графита. Хората започнали да откриват все по-полезни приложения на този нов материал. Режели го на малки пръчки и го увивали в канап, овча кожа или хартия и го продавали по лондонските улици, за да се използва за писане или рисуване и често от фермери и овчари за маркиране на животни. Във Франция Никола Жак Конте открил метод за стриване на графита, смесен с глина на прах и вода на паста. После пастата се изсипвала в матрица и се печала в пещ, резултатът бил наистина здрава графитна сърцевина, която не се чупела, била гладка и удобна. Била много по-добра от всичко по това време и до ден днешен това е методът, който се ползва за правене на моливи.

Междувременно, в Америка, в Конкорд, Масачузетс, на Хенри Дейвид Тороу му хрумнала идеята за измерителна скала на различната твърдост на моливите. Била от едно до четири, като две била идеалната твърдост за обща употреба. Колкото по-мек е моливът, толкова повече графит съдържа и толкова по-тъмна и по-гладка е линията. Колкото по-твърд е моливът, толкова повече глина съдържа и толкова по-светла и фина е линията.

Първоначално, когато моливите се изработвали на ръка, били цилиндрични. Нямало лесен начин да ги правят и реално американците механизирали процеса. Много хора приписват на Джоузеф Диксън заслугата за разработването на машини за моливи. Станало ясно, че е по-лесно да се правят шестостенни моливи и това се превърнало в стандарт.

Първоначално се ползвали хлебни трохи за изтриване на следите от молив, а по-късно гума и пемза. Прикрепянето на гумичка станало през 1858 г., когато американският книжар Хаймън Липман патентовал първия молив с прикрепена гума. Първият в света жълт молив бил „Кохинор 1500“. „Кохинор“ направили щуро нещо, насложили 14 пласта жълта боя на молива и потопили края му в 14 каратово злато.

Има молив за всеки, и всеки молив има история. „Блекуинг 602“ е известен с това, че се ползвал от много писатели, особено Джон Стайнбек и Владимир Набоков. А имаме и фабрика за моливи „Диксън“. Те произвеждат „Диксън Тайкондерога“. Това е икона, това е нещото, което си представят хората, като чуят молив и за каквото се сещат като чуят училище.

Според мен, няма какво повече да се направи, за да се подобри молива. Идеален е, заключава Каролайн.

Източник