През 1975 година в тайгата на Коми АССР върху белия лист останаха следните мои авторски редове :
„Едно момиче, цялото от сняг,
почука на прозореца ми днес ...
То иде тука с приказния сняг
на северния руски лес...
И аз го взимам в своята ръка,
обикнал заскрежените очи.
В миг обичта ми – придошла река,
се втурна своя бряг да заличи ...
Сърцето ми от обич натежа.
Аз дълго чаках този кратък миг.
...Сега в ръката си с любов
държа снежинките на чаканите дни.
Едно момиче, цялото от сняг ,
аз имам върху длан. И сред снега
изчезва оня странен топъл смях
и руква силна северна река ...
...Две капчици вода в ръка държа.
И тръгвам пак, от обич натъжен.
Едно момиче, цялото от сняг,
аз чакам да се върне в моя ден ...”
Тези стихове се родиха при едно пътуване в република Коми, когато съпровождах на културен туризъм при българите, работещи в тайгата, артистите Гинка Станчева, Славка Славова, Вели Чаушев, музикалния редактор от Националното радио Петър Гюлеметов и Галя Асенова, тогава детето от Двореца на пионерите в София.
После в България стиховете за „момичето от сняг” влязоха в рецитала на Станка Занова и тя дълго време ги изпълняваше в миналия век с други мои лирични заглавия.
През 1984 година бяха поместени в стихосбирката ми „Щурче под лозата” на издателство „Народна младеж”, редактор Петър Андасаров и също и в книгата 60 крачки към Европа” през 2007 година. Но никой днес нямаше да знае историята на Северина, ако не беше Митко Щерев, „Диана експрес” и Илия Ангелов, който и досега я включва в концертите си.
Чувал съм, че в комисията при радиото Орлин Орлинов имал възражения относно текста и питал „какво е това момиче от сняг”. За една бройка „цензурата” да отхвърли естрадната песен, но нейсе, останала и тя почти четиридесет години е в ефира на различни радиостанции, а на концерти на „Диана експрес” продължава да е хит, сред най-слушаните песни и желана мелодия...
И това момиче идва с новия сняг, понякога звучи и през лятото и връща интимния спомен за зимата, снега и „двете капчици любов „в ръката, която ги е държала ...
Годините минаваха, но песента и историята за Северина оставаше любима и позната на различни поколения.
„Северина, момиче от сняг,
на приказна фея
е северен знак,
целува ме бързо
и по снега тръгва зима
бяла тъга ...
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов.
И се топи и навява тъга
песента ми за теб.”
Една песен за любовта, за руската тайга, за приятелството, една песен, в която момичето от сняг се топи напролет и отново идва в края на есента и през красивата бяла зима да върне спомена и да стопли сърцата ни дори като бяла тъга...
Нали помните разговора между две дебеловрати момчета. Едното пита другото знае ли кой е Моцарт. То отговаря отрицателно, а знаещото му се надсмива:”Как не знаеш, бе, брато, Моцарт е оня, който ни пише мелодиите за джиесемите...”
Ако изберете номера ми и моя джиесем ще изпее мелодията на Митко Щерев „Северина, момиче от сняг”. Митко Щерев е моят Моцарт в мобилната ми връзка.