Любопитно(Не) пушачите на 8 / 17 ноември 2019

На (не)пушачите с любов

Живот отвъд димната завеса още от днес

„Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти“. Цитатът на Марк Твен е може би най-известната сентенция по повод спирането на цигарите, при това напълно разбираема и изпробвана от почти всеки, понечил някога да остави стройната 20-членна армия, съпътстваща го навсякъде.

Съществуват много начини и методи за спиране на цигарите. От бабините рецепти за слагане на конски косъм в една от цигарите в кутията до модерните никотинови лепенки, екстравагантната хипноза и какво ли още не, все в името на прекратяването на зловонното кадене. В полезрението на пушещата част от екипа ни попадна обаче един различен подход, който дори и да звучи като магически, всъщност и на второ четене си е точно такъв. И не, няма някаква уловка. Методът, разработен от заклетия пушач Алън Кар преди повече от 30 години има главозамайващ успех сред тези, които са го пробвали. Над 90% от участниците в семинарите, провеждани според стъпките на англичанина Кар, са отказали цигарите. Освен всичко, към плюсовете се добавя и че след отказването на цигарите, бившият пушач няма усещане, че се е лишил от нещо, не качва килограми и не впряга усилията на волята си, за да направи всичко това.

БЕЗМИЛОСТНА-БЕЗСМИСЛЕНА СТРАСТ

Неделя сутринта е. Последният ден от седмицата, в който обикновено времето тече по-бавно. Свикнали сме да се излежаваме до по-късно в леглото, а когато станем да си направим любимото кафе и да му се наслаждаваме дълго в компанията на няколко цигари, без да бързаме. Палим ги почти инстинктивно, а цигарата между пръстите е сякаш естествено продължение на ръката ни.
Тази неделя обаче е по-различна от останалите. В 9,30 сутринта се намираме пред залата, където всеки момент ще започне еднодневен семинар за отказване на цигарите по метода на Алън Кар, обещаващ че само за няколко часа ще се откажем от вредния навик. При това доброволно, без хипноза, без заплахи и фатални последици в стил разказа на Стивън Кинг „Дружество „Отказване с гаранция“.
Стоим и се чудим как попаднахме тук, докато от устата ни излизат кълбетата дим. Едно любопитно условие от организаторите на семинара е да си носим... цигари. През време на целия ден докато тече семинарът, имаме почивки и ще си пушим на воля. Но защо сме тук?! Ние нито искаме да спираме цигарите със сигурност, нито сме готови да жертваме цялата си неделя, за да говорим за пушенето. Настроени скептично и невярващи, че това ще проработи, най-вече защото изпитваме истинска наслада от запаления фас, все пак се впускаме. Любопитство. Как да му устоиш?

НИКОТИНИЗЪМ

Пред залата заедно с нас са се събрали около 30 души, всеки нервно държи цигара в едната ръка и кафе в другата. Вечната класика. Усещаме се неловко. Лек срам пробягва по чертите ни, защото сме сякаш част от клуба на анонимните алкохолици или хероинозависими. Щом прекрачваме прага на залата, сякаш гласно всички признаваме: „имам проблем и съм зависим“. Въпреки, че до този момент не сме го осъзнавали и не сме го признавали дори пред себе си.
Наш водач по пътя към отказването на цигарите е терапевтът Мартина Михайлова. Бивш пушач е като самият Алън Кар, изработил през призмата на опита си стъпките за бягство от никотиновата хватка. Англичанинът записва своите златни стъпки, които ако един любител на никотина спази, ще спре да пуши. Книгата, станала настолно четиво на щастливите непушачи, се казва „Не пуша вече! Съветите на един бивш заклет пушач“. Самата Мартина дълго отлагала прочитането й, но в мига, в който решила поне да опита, не закъснял и резултът. Затова и днес е с нас, като част от световната мрежа Allen Carr’s Easyway International, която от 80-те до днес има вече над 150 центъра в 45 страни.
Продължаваме без формалности, защото красивата млада жена ни гледа разбиращо, а темата за предстоящия разговор, която ни е подготвила, наистина няма да ни остави същите...

снимка: Добрин Кашавелов

МНОГО ИСКАМ, АМА НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ

Мнозина се опитват да спрат цигарите от понеделник, от 1 януари, от утре... При жените обещанията често са свързани с появата на дете – ако не стане, докато планират отрочето, със сигурност ще се откажат от „навика“, в мига щом забременеят. Мъжете се заричат, че ще оставят тютюна най-често заради страха за здравето си. При това предприемат мерки чак след като е налице неспособността например да качат няколко стъпала, ако по зла участ асансьорът точно днес не работи. Перифразирайки Хайтов, все пак ни е ясно, че едно е да искаш, а съвсем друго е да го изпълниш. И жените, и мъжете в не малко случаи след поредния си опит продължават да пушат. Дори лекарите, безсилни в препоръките си, понякога „подкрепят“ няколкото цигари на ден по време на бременност, защото без тях родилката би се стресирала, което ще увреди още повече плода й...
Има обаче и една друга категория пушачи, на която и през ум не й е минавало да спре да живее отвъд димната завеса или поне не до момента, в който не започнат истинските „заплахи“, изречени от организма, и последвалите лекарски фатални срокове... Но няма да се спираме върху плашещите случаи, уврежданията, рака и целия богат списък от диагнози, пъстри колкото и химикалите, които се лепват за дробовете ни след поредната „сладка“ дръпка.
Снимките на белите вече черни дробове на пушачи сме виждали и ние, без това да ни повлияе особено. Странното обаче е, че всички пушачи знаем колко е вредна никотиновата целувка, че освен нас порокът трови и непознатите на спирката на автобуса, и близките ни, които виждаме през сивата издишана пелена. „Навикът“, знаем още със сигурност, удря освен по здравето, и по джоба. И все пак всички факти, диаграми, проценти и експертизи, включително и на Световната здравна организация, ни звучат кухо и безсмислено. Махваме с ръка и запалката отново близва върха на цигарата... И това ще се случи още поне няколко пъти в рамките на деня.
Защо ли? Те са винаги до мен. И когато съм тъжна, и когато ми е весело. Това е компанията от неотменни стройни редици, верни спътници, намиращи се все под ръка. Там са били сякаш винаги, а без тях не съм себе си...

снимка: Добрин Кашавелов

ДИМЪТ ИМ/СИ ОТИВА?

Това са реплики, изричани под различна форма, но със същия смисъл от повечето пушачи, които трябва да отговорят на въпроса ЗАЩО ПУШИШ? Това ни пита и Мартина. Методът на Кар печели с това, че не се насочва към причините, поради които не бива да пушим, а прави на пух и прах тези, които ни карат да го правим. И така... Красиво е... Стеле се дим, присветва огънчето в нощта. Сухият тютюн припуква между пръстите и помещението „ухае“ на току-що запалена цигара. Романтика... Уют. От Алековата „Страст“ през тази на Буковски, цигарите завладяват с натрапчивото си присъствие и димната си омая, стелеща се с всеки следващ ред или филмов кадър. Дъхът им се надига над кафето. Играе като фина фигура на балерина пред лицето, обвито в мистика.
Изобщо за популярността на никотина са работили много известни личности, а и тези в страни от прожекторите. Растението, превърнало се в проклятието на индианците към белия човек, нямащ усет за мярка при употребата му, навлиза сред дворцовия елит на Европа през XVI в. и това преобръща историята. Благодарение на френския лексикограф и посланик на Франция в Португалия Жан Нико тютюнът, независимо че е познат на Стария континент, става същинска сензация. Подарявайки ценните семена и листа на кралица Катерина Медичи, Нико превръща пушенето на тютюн в изключително популярно занимание, а неговото име впоследствие дават и на самото растение – Nicotiana.
Оттук нататък започва цигарената одисея, в която се впуска човечеството. През идните столетия пушенето ще се лута между заклеймяването и издигането в култ, но със сигурност ще се свързва с така привлекателния образ на бохемата, ще стане и символ на независимата жена, бунтарката, живееща в мъжките времена на отминалите векове.

iStock

С (Т)ИЛНА МАНИПУЛАЦИЯ

Факирът в убеждаването и продажбите Едуард Бернайс - племенник на самия Фройд, има може би най-решаващата роля за издигането на цигарите до символ на еманципация и свобода за смятания до тогава като слаб женски пол. Бернайс използва знанието на знаменития си роднина за безсъзнателните ирационални импулси на човека, с цел манипулирането му в служба на големите корпорации. Капанът хлопва по време на традиционния Великденски парад, проведен 1929 г. в Ню Йорк. Наети са красиви жени, които вървейки с множеството, запалват своите цигари... Щрак! Обществото започва да гледа с други очи на пушещите, вече истински модерни жени.
Освен многото „прекрасни“ цитати като „Нищо не може да се сравни с тютюна, това е страстта на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее“ от „Дон Жуан“ на Молиер, или „Цигарата е най-съвършеният вид съвършено удоволствие: дава ти остро усещане, но те оставя неудовлетворен“, тези цилиндрични „изкушения“ живеят убедително в киното, литературата и са все между пръстите на любимите ни герои. Никотинът, настанил се удобно в свити цигари, с филтър и без, в цигаре или бълван от драконовата паст на лулата, става нещо специално. Пушенето е синоним на оригиналността, придаващ характер на замисления инспектор, или допълващ сексапилния облик на героинята. Виждаме фасът „елегантно“ поместен между пръстите на Моника Белучи в прословутия кадър от филма „Малена“. Не можем и да си представим загадъчния Слаш без вечно захапаната между зъбите цигара, докато свири знаменитите си сола, емблема на „Guns N’ Roses“.

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА

Изграденият привлекателен облик на цигарите става причина за устойчивото им присъствие в живота ни. При това то ни залива от всякъде. Замислете се, че дори лошият Вълк в „Ну, погоди!“ също бълва кълбета дим в лицето на Заека.
Приемани в началото на историческия им път като безвредни или дори като средство за лечение, цигарите днес е ясно, че са не друго, а един достъпен, сравнително евтин и обществено приет... наркотик. Без значение дали са 2 или 20 на ден... те ни правят зависими. Пушачи, както бихме се нарекли - някои от нас с гордост, други с неприязън, трети с безразличие. Не можем без тях, дори и да са само 3 на ден. Специални ли са обаче точно тези три цигари? Защо дори и да се заричаме, че ще ги спрем, си запазваме онази скъпоценна тютюнева тройка? Тук Мартина ни събужда – нужни са ни, заради НИКОТИНОВАТА ЗАВИСИМОСТ. Това са онези сравнително равни интервали, в които тялото и най-вече умът започва да гладува за тютюн. Включват се Голямото и Малкото чудовище. Малкото е физическата нужда, която се преодолява за ден-два, максимум пет. Но Големият звяр - той е в главата, викащ, страдащ, че нещо важно в живота ни отсъства.
Неслучайно когато спираме цигарите, след два дни започва безпричинен плач... като че скърбим. Но дори тогава пушенето не ни липсва. Ето защо.

iStock

СВОБОДЕН ИЗБОР?!

Никой пушач не е смятал, че ще още с първата дръпка ще се превърне в роб. Надали досега сме си давали сметка, че в онзи миг сме взели съзнателното решение, че ще си купуваме всеки ден по кутия цигари и това ще продължи до края на живота ни. А липсата им ще ни прави раздразнителни и чувстващи се сякаш ни липсва най-ценното.
И тук Мартина ни разбива за пореден път. Невидимото огледало се появява пред лицата ни, до едно, изглеждащи като това на Толкиновия Ам-гъл...
Ето я и познатата картинка: Сутрин е. Кутията на масата е празна...?! Вън е -20 градуса, но така ти се пуши. Бесен си. Обличаш се, с гуреливи очи и като обезумял звяр търчиш вече към магазина. На всяка цена си там! Караш се я с минувач, я вече трепериш, защото ТИ СЕ ПУШИ!
Отстрани може и да изглежда комично, но образът на всеки пушач поне веднъж е бил точно такъв – като този на уплашен наркоман, готов дори да моли непознатите хора по улицата за подаяние, за нужната доза... Само за едната цигарка.
И като всеки наркоман, то и пушачът няма вина. Мишката в капана да не би да е искала да влезе там? Примерите на Мартина целят в десетката, а в паузите излизаме да пушим и се гледаме все по-странно... Защото наистина споменът за онази далечна във времето първа дръпка не носи нюансите на приятното изживяване. Ту ни се е виело свят, ту сме имали позиви за повръщане, а и миризмата не е била от приятните. Защо обаче сме се закачили?
Никотинът си играе с допамина, дърпа ни като кукли на конци в своята игра на еуфория, енергичност и усещане за удовлетвореност. Цената е, че с всеки изпушен фас фалшивото приятно чувство става всъщност все по и по-непостижимо. Мартина ни обръща внимание, че един пушач никога не може да се върне в изходната позиция, в която се чувства свеж и доволен, а затъва все повече в безсмислените си опити с поредната изпушена цигара.
Цигарите се приемат като хапче за сън, тласък за събуждане, вид успокоително, награда след свършена задача, намаляват стреса. Изобщо много са плюсовете, които един пушач приписва на тютюна. Но всички те са лъжовни. Магията на никотина действа само един-единствен път, при първата дръпка, която действа на мозъка като шамар. Оттам нататък следват безсмислените опити за достигане на състояние на удовлетвореност, еуфория и енергичност. Парадоксът е, че започваме да вървим или по-скоро да димим в посока обаче не към желания резултат, а към тоталната неспособност да си върнем онова щастливо, нормално състояние, в което сме били преди да станем наркомани.
Един от най-разпространите митове за цигарите е, че те помагат при стресови състояния. Ето тук в главите ни вече бият камбани: проблемите на пушачите са винаги с един повече в сравнение с тези на непушачите, защото те имат да се борят и със зависимостта си към никотина...
Приключваме с релаксация, изпушили сме почти ритуално последната си цигара. Натрупваме пред Мартина цял куп кутии, запалки, електронни цигари и модерните джаджи за пушене. И макар да не вярвахме, след като излизаме някак си в ума ни не се бият противоречия, убедили сме себе си, че просто не ни се пуши. От днес. Ще ни е леко неприятно на втория ден, малко повече и на следващия, но след това идеята за дим в дробовете ни струва толкова глупава, затова и не ни се пуши.
На лист си записваме кои са усещанията от времето, когато сме били пушачи и как се чувстваме сега. Няма нито един плюс, който да подкрепя каденето. Напротив – наспиваме се, ставаме по-лесно и сме по-бодри, можем да се концентрираме по-добре, защото не мислим само за това, че ни се пуши. Кожата също ни е благодарна, но нека оставим този списък на вас, да го запълните с вашите истории от преди и след, защото отвъд димната завеса светът наистина е доста по-хубав.

Нищо че идва краят на годината и предстоят равносметки, не отлагайте, не чакайте да дойде 1 януари или понеделник, за да спрете да пушите! Просто станете щастливи непушачи от днес. И не, цигарите няма да ви липсват. Впуснете се в семинара „Не пуша вече!“ и ще разберете сами.