Коя находка е първият признак за цивилизация?

Преди много години антроположката Маргарет Мийд попитала студентите си как мислят - кой е първият открит признак на цивилизацията. Студентите очаквали Мийд да почне да разказва за риболовни кукички, глинени гърнета или обработени каменни сечива.

Но не.

Мийд съобщила на будните си студенти, че първият признак за цивилизация в древни времена била една находка.

Човешка бедрена кост. Счупена и зараснала...

Антроположката обяснила на изумените младежи следното:

Ако кое да е същество от животинския свят си счупи крака, почти със сигурност то ще умре. Със счупен крак не може да се бяга от опасност, не може да се стигне до реката за водопой, не може да се ловува за добив на храна. Съществото със счупен крак свършва зле – обикновено като жертва на други животни, които го изяждат. Кракът зараства бавно, стадото или глутницата не могат да чакат толкова дълго и да подкрепят болния си другар. Те продължават нататък. Естествен отбор.

По намерената при разкопки човешка бедрена кост (тя е най-здравата в човешкото тяло и най-бавно и трудно зарастващата) съвсем ясно се виждали следи от счупване и от зарастване.

Това е доказателство, че някой е отделил време, за да остане с този, който е получил травмата. Превързал е раната, преместил го е на безопасно място, пазил го е от хищници, носел му е храна и вода. Докато болният не се е оправил.

Да помогнеш на друг човек в труден за него момент – това е постъпка, от която започва цивилизацията, казала Мийд.

Маргарет Мийд (16 декември 1901 - 15 ноември 1978) е американска антроположка, популярна сред широката аудитория с честите си участия като автор и оратор в средствата за масова информация през 60-те и 70-те години на миналия век с цел популяризиране на науката. Тя е получила докторските си степени в Колумбийския университет. Мийд е президент на Американската асоциация за напредък на науката през 1975 г. В научните среди трудовете й, посветени на социалните общности в Самоа, където тя прекарва в наблюдения и анализи дълго време, не се приемат радушно и дори се подлага на съмнение тяхната академичност. Тя пише открито и честно за понятия като матриарахт, феминизъм, равнопоставеност на половете, сексуално равноправие на мъжа и жената.