изображение: iStock
Изследователски екип, ръководен от професорите Консуело Де Мораес и Марк Мешер от Цюрихския технологичен университет, открил едно своеобразно поведение на пчелата, която не само опрашвала растението, но правела и нещо друго. Пчелите работнички използват хоботчето си, за да „нахапят“ листата на растенията, които все още не са цъфнали. Така причинените „щети“ на растението стимулират производството на нови цветове, които цъфтят по-рано от тези на растения, на които не им е дадено това „побутване."
Проучването им току-що е публикувано в списание Science. „Предишната работа показа, че различни видове стрес могат да накарат растенията да цъфтят, но ролята на нанесените от пчелите щети за ускоряване на производството на цветове беше неочаквана", казва Мешер.
Изследователите първо забелязали необичайното поведение по време на други експерименти. Учените забелязали, че пчелите като че ли нахапват листата на тестовите растения в оранжерията, но никой досега не бил забелязал, че в последствие „нахапаните“ растения правят още и още цветове.
Станало ясно, че склонността на пчелите да повредят листата е силно обвързана с количеството на прашеца, което могат да получат. Пчелите предприемат „нахапване" на листата, когато има малко или никакъв прашец по растенията.
Щетите, нанесени на листата на растението, имат драматични ефекти върху времето на цъфтеж при два различни вида растения. Доматените растения „ухапани“ от пчела, цъфтяли до 30 дни по-рано от тези, които не били подтикнати от пчелното хоботче. При синапените растения цъфтежът изпреварил останалите растения без нахапвания с 14 дни.
На опитното поле и други открити пространства, наблюдавайки вредното поведение на пчелите, изследователите забелязали, че гладните пчели, при недостатъчни запаси от прашец, често увреждат листата на нецъфтящи растения. Но преставали да го правят, когато учените им предоставяли повече цветя на разположение.
„Пчелите може би са намерили ефективен метод за смекчаване на местния недостиг на прашец“, казва Де Мораес. „Но остава да се разбере дали този механизъм е достатъчен за преодоляване на предизвикателствата пред промяната на климата. Насекомите и цъфтящите растения са се развили заедно, споделяйки дълга история което постига деликатен баланс между ефлоресценция и развитие на опрашители“, допълва той.
