Каролайн Криадо-Перес е млада бразилска писателка феминистка. Преди две години в книгата си "Невидими жени", тя предлага домакинският женски труд, свързан с пране, чистене, готвене и отглеждане на деца, да се преизчисли и да се добави при формирането на брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава. В документалното си произведение тя вкарва огромно количество статистически данни от различни времеви отрязъци и от различни страни, за да обоснове теорията си, че жените в този мъжки свят са низвергнати - и финансово, и морално, и политически, и социално.
Равнопоставени ли са мъжете и жените в днешния свят? Еднакви ли са критериите, по които се оценява техния труд, еднакви ли са условията, при които работят двата пола, справедливо ли е хилядите часове домашен безплатен труд покрай семейството и отглеждането на деца да останат погубени за икономиката и личното благо на жените?
Основната парадигма в „Невидими жени" е, че във формирането на БВП неправомерно е изключен трудът, който жената полага в дома си за изпълнение на задълженията си като майка и съпруга, грижеща се всеки ден не само семейството да е нахранено, децата – облечени, здрави и с написани домашни, съпругът – изпран и изгладен, къщата – чиста и прибрана, но се грижи много часове на седмица и за хронично болните си родители, които не работят и съответно нямат принос в икономиката на страната.
„Имаше един основен аспект на производството, който беше изключен и това е приносът на неплатената домакинска работа като готвене, чистене, грижа за деца и болни възрастни“ - пише Перес. Според авторката отказът на няколко поколения управляващи икономисти и държавници по целия свят да изискат измерване на неплатените домакински услуги създава голяма празнина както в демографските статистики, така и в представата за една икономика, формирана базисно от показателя БВП.
Авторката смята, че жените са онеправдани изначално. Заради грижите, които трябва да отделят на семейството, децата и възрастните болни близки, жените са принудени да работят на непълен работен ден. Но уж „седейки" вкъщи те извършват тежък физически труд. Освен перачки, готвачки, чистачки, санитарки, аниматорки, болногледачки и шофьорки, те са и начални учителки, тъй като първите познания за света, природата и хората децата научават от предначалното образование у дома - от мама. Перес стига и още по-далеч. Тя твърди, че отпусканите от държавата детски надбавки или друг вид социални помощи се харчат различно, ако ги получава мъжът или жената. Всичко, което получава от държавата жената - отива за къщата и децата, твърди Перес. Докато мъжът харчи тези средства за други неща...
Защо са толкова малко президентите жени и изобщо жените в политиката, се пита авторката на „Невидими жени". Според психолозите образът на жената в политиката за избирателите се асоциира със „студена кучка", макар статистическите данни за свършеното от жените с власт сочат, че те в повечето случаи изпълняват предизборните си обещания. Нещо повече - привличането на инвестиции в образованието и здравеопазването се отдава много по-добре на жените, отколкото на мъжете.
„Изнесените факти едва ли ще шокират жените читатели. Вече знаем, че ни плащат по-малко, че вършим далеч повече неплатен труд у дома, че опашките за нашите пари са по-дълги, че ние сме неизброимите жертви на домашно насилие. Но въпреки това е полезно и отрезвяващо да видим тези факти по този начин, да имаме числа, които да определят количествено нашата болка и мизерия" - пише в рецензия на книгата на Перес в The Guardian журналистката Анжела Сайни.
Според Перес жените във Великобритания са с 53% по-стресирани по време на работа от мъжете. Всяка трета жена в света няма достъп до безопасни тоалетни. Едва през 2017-а стана известно, че в BBC мъжете на ръководни постове получават повече от жените и това предизвика широки дискусии и медиен скандал.
Сайни подкрепя Перес в мнението й, че проблемите на жените в този свят няма да се решат само с монтирането на повече улични лампи. Необходимо е да се промени мисленето, отношението и поведението. Има много фактори, които правят един човек невидим в обществото - раса, социален статус, физически увреждания, необразованост... - всичко различно от средностатистическия бял работещ мъж, смята журналистката.
