ЛюбопитноПетрина Симеонова-Георгиева / 16 април 2021

Съвременен Китай – „Прекрасният нов свят”?

Технологиите осигуряват на правителството нови възможности за следене и контрол

Високотехнологичното бъдеще, което доскоро човечеството описваше в литературни произведения и пресъздаваше в кинопродукции, вече е неразделна част от ежедневието на хората в Китай. Развитието на новите технологии и реформите в образователната система се захранват не само от бързо растящата икономика, но и от визията на правителството за това как трябва да изглежда едно хармонично общество.

Постигането на този идеал обаче налага непрекъснато следене и контрол. Западният свят фокусира вниманието си изцяло върху разпространението на Covid-19, а скоро ще му се наложи да се адаптира в среда, в която симбиозата между технология и идеология диктува правила, които противоречат на основни човешки принципи.

Съревнованието с постиженията на Запада в областта на образованието и науката, кара Държавният съвет на Китайската народна република да се насочи към промени в образователната система. Целта е постигане на оптимални резултати, а технологиите помагат в този процес. В някои основни училища на децата се слагат устройства, подобни на диадеми, които регистрират мозъчните вълни и отчитат нивото на концентрация.

Устройствата подава информация към компютъра на учителя в реално време и той проследява кое дете има затруднения при изпълнението на задачите. Графично изображение показва високото ниво на концентрация в червен цвят, ниското в син, а белият цвят означава, че детето въобще не е ангажирано със задачата. Същите данни се изпращат и на родителите, като учителите споделят, че това мотивира учениците и те се стараят повече и постигат по-добри резултати. Местоположението на децата се следи благодарение на вградени чипове в униформите им, роботи измерват показатели за здравословното състояние и ангажираността на най-малките. Събирането на данни за гражданите и проследяването на действията им се разраства до огромни мащаби.

Когато Китай обяви, че изгражда мрежа за следене и оценяване на поведението на хората, осъществяването на този проект изглеждаше възможно в едно далечно бъдеще. Но само три години по-късно тази Социална кредитна система е реалност и технологиите непрекъснато я подобряват. Мрежа от над 200 млн. камери наблюдава какво се случва на обществени места и е толкова добре развита, че в реално време може да определи броя на хората, които са на записа, техния пол, възраст и етническата им принадлежност.

Властите твърдят, че наблюдението им позволява да проследяват престъпници за няколко секунди и така защитават обществото, но след въвеждането на Социалната кредитна система изниква въпросът кой ще пази обществото от правителството? Именно управляващите задават критериите за това кое е редно и кое не, а привилегиите и санкциите имат реално отражение върху живота на обикновения човек.

Така например даряване на кръв и участие в благотворителни дейности или ласкателно изказване по адрес на управляващите, се възнаграждават с облекчение на данъците, с намаление за градския транспорт, безплатно използване на фитнес и с допълнителни преимущества в здравни заведения.

От друга страна, купуване на алкохол, залагане в хазартни игри или критикуване на правителството намаляват кредитния рейтинг, а това води до отнемане на правото да се пътува, правото на децата да посещават училище. Тъй като личният рейтинг е общодостъпен и всеки може да го види, носителите на такъв са публично посочени като лош пример за обществото. Системата е противоречива в методите си за награждаване и наказване, в единия случай гражданите придобиват материални облекчения, а в другия им се отнемат основни човешки права.

Следенето се прилага във всички аспекти от ежедневието и засяга не само икономически развитите региони: „Виждаме китайското правителство да използва лицево разпознаване, за да контролира как гражданите сортират и рециклират отпадъците си. Под претекст, че се следва програма за опазване на околната среда, те систематично изселват етнически малцинствени групи, за да създават национални паркове.“ казва Ифей Ли, изследовател на околната среда в New York University в Шанхай и съавтор на книгата „Китай става зелен: Принудителен екологизъм за тревожната планета“

Държавният съвет събира биометрични данни като пръстови отпечатъци, ДНК, кръв, звуков запис на гласа и снимки на мюсюлманските етнически групи в северозападен Китай с мотива, че това е част от програма за борба с тероризма. Именно в Синдзян-уйгурски автономен регион преследването е най-изразено. Тези малцинства нямат право да посещават джамии или да си пускат брада, а при нарушаване на правилата се арестуват и пращани в лагери. Дори на влизащите в този регион се прилага контрол като на телефона им се инсталира приложение, което анализира контактите, видеата и съобщенията в него на базата на 74 хил. критерия.

Още с навлизането на интернет Държавният съвет разбира неговата сила и с помощта на сложни алгоритми упражнява контрол над съобщенията и изображенията, които хората си обменят. Активистът за човешките права и главен редактор на China Digital Times Сяо Цян казва, че „интернет компаниите са се договорили с правителството да изтриват много от съдържанието, което потребителите публикуват, още преди то да бъде видяно от полицията.“

Даниела Стокман, професор по дигитално управление в Hertie School в Берлин, добавя: „Всъщност хората активно обсъждат политически въпроси в интернет, но при опит да се организират колективни действия или при споменаване на конкретни личности, съобщенията се премахват.”

Тези методи не са нещо ново за Китай, но със спирането на туитър акаунта на президента Тръмп в края на неговия мандат, въпросът за свободата на словото в онлайн пространството беше поставен по нов начин и в американското общество.

Други западни представи също ще бъдат преосмисляни и обсъждани под натиска на икономически промени. Китай може да предложи не само технология, свързана с устройства и автоматизация, но и такава за управление на производствени процеси. Сложният баланс между правата на работниците, сигурността на работното място и постигането на ефикасни резултати с максимална печалба е разгледан в документалния филм на платформата Netflix „Американска фабрика“.

Историята за завод в Охайо, който спира дейността си и е преустроен от китайски предприемач, ясно очертава тенденцията, че дори в силно демократично общество запазването на правата на служителите отстъпва пред запазването на работното им място.

Една бързо разрастваща се иновация в Китай скоро ще засегне не само собствените й компании, но и чуждестранните. Става въпрос за въвеждането на изцяло онлайн разплащане и заменянето на юана с дигиталната му версия. Към сегашния момент, за да мотивира гражданите си да плащат с дигитални пари чрез телефона си, правителството организира онлайн лотария. В нея са раздадени ваучери, които трябва да се похарчат в определен срок, а за това хората се регистрират в системата с истинските си имена.

Държавният съвет обяви, че скоро дигиталните пари ще бъдат единственият инструмент за разплащане. Опасенията са, че ако това стане, китайските компании не могат да гарантират защита на данните на чуждестранните си партньори при транзакции следени от Китайската народна банка. Обещанията се, че до Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., масовото прилагане на мрежата за дигитално разплащане да стане факт.