изображение: iStock
От организацията казват, че „журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, очевидно свързани с корупция и конфликти на интереси с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това анормално състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху тях продължава да бъде проблематично.“
Посочени са и конкретни примери, като случаят с журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който по време на антиправителствените протести през 2020 г. беше бит и арестуван, а също и побоят над репортера Слави Ангелов пред дома му през март миналата година. Друг разследващ репортер, Николай Стайков, получи заплахи за смърт през юни 2020 г., след пускането на документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система.
В съобщение по повод класацията, председателка на АЕЖ – България, Ирина Недева коментира: „Емблематично съвпадение е, че докладът на „Репортери без граници“ излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България“
От организацията констатират, че „правителството разпределя европейско и публично финансиране за медии при пълна липса на прозрачност, което ги насърчава да се отнасят безкритично към властта.“ Относно независимите медии, като Биволъ и групата на Икономедиа, в коментара се допълва, че са обект на съдебен тормоз, което е заплаха за свободата на печата и, че „един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев беше окончателно оправдан през юни 2020 г. по обвинения, които, изглежда, са били политически мотивирани.“
Що се отнася до цялостната класация, данните показват, че журналистиката е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 страни, а в други 59 търпи ограничения. България е изпреварена от държави като Боливия, Бразилия, Гвинея, Мозамбик, а след нея са Индонезия, Бенин и Замбия. Страните заемащи първите места с „най-свободни медии“ са Норвегия, Финландия и Швеция, а тези в края на класацията са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.
