Гренландия се топи

Когато през 1888 година експедицията на норвежкия изследовател Фритьоф Нансен* покорява Гренландия, лятната температура е -45 С.
Тази година обаче в средата на август дъжд окъпа в продължение на няколко часа най-високата точка на ледената покривка на острова. Това не би било новина, ако не отчетем факта, че дъжд в тази скована от лед част на острова вещае промяна в бреговата ивица на континентите и стотици градове, потопени под вода.

Като изключим Антарктика, ледът в Гренландия е четири пъти повече от цялата останала ледена покривка на Земята. Самата Гренландия побира в себе си 36 000 пъти площта на Манхатън, като по-голяма част от всичко това е покрито с лед с дебелина хиляди метри. Той стремглаво се топи под действието на парниковия ефект, създаден от въглеродния двуокис и метана, акумулирани в атмосферата. През последното десетилетие Гренландия е загубила повече лед, отколкото през миналия век. В летните месеци пълноводните реки от стопена ледникова вода са гледка, немислима по времето на Нансен.

Един от последователите на делото и идеите на Нансен е Джейсън Бокс.  Американски учен - дисидент, експерт на  тема Гренландия и нейната ледена покривка, той прогнозира, че саждите от горските пожари в американския Запад и Канада, както и от ТЕЦ-овете на индустриалния Север биха могли да навлязат в атмосферата и да изминат голямо разстояние. Когато падат над Гренландия, саждите ще потъмнят повърхността на ледената покривка, като по този начин я принудят да задържа, а не да отразява слънчевата светлина. Това се случва още през 2014 г.

Преди хиляда години викингите се заселват на територията на днешна Гренландия. Тогава населението на света е двадесет и пет пъти по-малко от днешното, което все още разчита на икономика, основана на изкопаеми горива. Реалността следва да бъде друга - влакове, задвижвани от вятъра, камиони на слънчева енергия, магистрали от соларни панели и др.
Презумпцията, че сушата ще съществува вечно вече не е валидна. Време е да поставим планетата на първо място.