ЛюбопитноЛусио Буфалмано / 21 февруари 2022

Писмо на Алберт Айнщайн до жена му: идиотизмът на един гений

Брутално високо IQ или емоционална интелигентност - кое е по-важно?

Мнозина смятат Алберт Айнщайн за един от най-интелигентните хора в историята. И малцина, ако има такива, имат честта да видят името си свързано с понятието „гениалност“ толкова, колкото Айнщайн. Може би е бил гений...

И доколкото знам, той може да е бил и най-интелигентният човек на земята (съмнявам се, но кой знае...). Но той също е идеалният пример, че няма такова нещо като всеопределящ, всеобхватен интелект. Всъщност, колкото Айнщайн е бил умен с числата и абстрактните разсъждения, толкова е бил слаб както в социалната, така и в емоционалната интелигентност.

И когато става дума за връзки, Айнщайн е бил доста невежествен и нетолерантен. Нека да погледнем писмото му до първата му жена Милева Марич, след като отношенията им се разпадат и се стига до раздяла. Айнщайн пише това писмо с условия и изисквания към съпругата си, които ако тя изпълни, той може и да остане под един покрив с нея.

Условията

А. Трябва винаги да си сигурна:

1. че дрехите ми са изпрани, поддържат се добре и винаги са готови за употреба;

2. че ще получавам редовно трите си хранения в стаята си;

3. че спалнята и кабинетът ми се поддържат подредени и че нещата върху и в бюрото ми никога не се пипат.

Б. Ще се откажеш от всички лични отношения с мен, освен ако те не се налагт по социални причини.

По-конкретно - ще се откажеш от моето:

1. седене вкъщи с теб;

2. излизане или пътуване с теб.

В. Ще спазваш следните точки в отношенията си с мен:

1. няма да очакваш никаква близост от мен, нито ще ме упрекваш по някакъв начин;

2. ще спреш да говориш с мен, ако го поискам;

3. веднага ще напуснеш спалнята или кабинета ми без протести, ако го поискам.

Г. Ще се ангажираш да не ми уронваш престижа и да не ме омаловажаваш пред нашите деца - нито с думи, нито с поведение...."

Когато за първи път прочетох това писмо, имах няколко различни реакции наведнъж.

Отначало исках да се смея на чистата глупост и наивност: има ли жена или човешко същество, което с радост ще се съобрази с този тон?

И все пак кой изпраща писмо до човека, с когото е в романтична връзка, вместо да разговаря с него?

Но също така изпитах съжаление към него, задето толкова малко разбира от човешката психология. И, разбира се, ми стана мъчно за нея, че има такъв съпруг.

Не знам повече подробности, но от това писмо не е трудно да се предположи, че това е била дисфункционална връзка. Вероятно дори в нея е присъствало домашно насилие.

Най-ужасяващото е, че Айнщайн изобщо не е допускал, че поставените от него условия могат да имат обратен ефект, напротив, той е бил убеден, че тези "условия" ще оправят отношенията му.

Очевидно Айнщайн е знаел малко за хората, жените и отношенията

Поне не е страдал много заради това. Той е осъзнавал, че общуването с хората не му е най-силната страна и е обичал да прекарва сам по-голямата част от времето.

Това ме кара да мисля, че Айнщайн може да е бил интроверт и избягващ сериозни отношения, ако квалифицираме стила му в създаване на връзки.

Но да се върнем обратно към историята.

Каква е била реакцията на съпругата на Айнщайн? Какво мислите, че е направила жена му?

Тя се е развела с него малко след това, разбира се. (Въпреки, че първоначално Милева се съгласява да спазва условията, само мир да има - бел.ред) И като гледаме това писмо, можем ли да я виним?

Сега може да си помислите: „Ех, ами справедливо е, не мисля, че той наистана е искал да остане в тази връзка така или иначе, така че вероятно е бил доволен от резултата“.

Е, тя пък му взе децата все пак и... доста пари. Не мисля, че Айнщайн трябва да е бил твърде доволен от това.

Така че дори чисто от хладнокръвна, рационална гледна точка, това писмо е било тъп ход.

Научен урок?

За мен тази история показва, че вероятно е вярно, че емоционалната интелигентност говори за човека много повече от неговото IQ, когато става въпрос за живот, който е успешен от всички гледни точки.

Но лично аз не бих поставил въпроса по този начин: IQ срещу EI.

Това е детска игра и просто трябва да работим и върху двете .

Въпреки това, ако трябва да изберете един приоритет, науката изглежда е категорична: взаимоотношенията са най-важният компонент, когато става въпрос за удовлетворение и щастие.

Така че моят урок е, че трябва да го направим приоритет в развитието на нашите социални умения и емоционална интелигентност.

И разбира се, внимавайте за кого се омъжвате: това може да е най-сериозното ви решение от всички.

Източник