ЛюбопитноТони Маркс / 30 юни 2022

Говорещият с цветята

Преди повече от половин век криминалист в ЦРУ подлага растение на детектор на лъжата. Резултатите са изумителни.

Клиф Бакстър - снимка Wikipedia

Това се случва на 2 февруари 1966 година. В тази зимна нощ един мъж прави експеримент, чрез който установява контакт с… растителния свят, а откритието му става известно като „ефект на Бакстър”.

Клиф Бакстър оглавява Изследователския комитет при Академията по криминални науки и години наред обучава криминалисти, полицейски служби и разузнавателни организации от цял свят да боравят с детектора на лъжата. Работи към ЦРУ, а по-късно създава и своя собствена школа.

Поради някакво странно хрумване, в посочената вечер той иска да провери за колко време водата ще се изкачи до върха на листата и прикрепя електродите на полиграфа към стоящата в стаята му драцена. Очакването му е, че поради по-добрата проводимост в стъблото след поливането, писецът ще отрази крива, свидетелство за по-слабо електрическо съпротивление. Реакцията на растението съвсем неочаквано е като на човек, преживяващ някаква възбуда. Бакстър е изумен. Нима драцената се радва на водата? Може ли растенията да проявяват емоции и чувства?

Детектор на лъжата

Обикновено с детектора на лъжата се измерват емоционалните реакции, водещи до различия в нивото на физиологическа активност в организма на обекта. Тъй като подобни анализи понякога се използват в съда, те се извършват много прецизно. На лицето се задават контролни и критични въпроси в съответна последователност, а електронните прибори проследяват колебанията, които настъпват при някои показатели – дишане, пулсова честота, кръвно налягане, мускулно напрежение, влажност на кожата и др. – и същевременно чертаят криви, с които се отчитат физиологичните промени в организма на човека при отговаряне на даден въпрос или при произнасяне на определена дума.

Явно това е било известно в миналото, защото още в древен Китай е имало своеобразно тестване за вина. При разпит принуждавали заподозряното лице да дъвче ориз и тъй като се знаело, че при силно вълнение или безпокойство устата пресъхва, то ако оризът останел сух, се смятало, че това е достатъчно доказателство за провинение.

Тъй като обикновено най-ясни и отчетливи са реакциите, когато лицето чувства страх, отчаяние или заплаха за живота си, в онази вечер на Бакстър му идва наум да провери дали и при драцената ще е така. Решава да запали листото, към което са прикрепени електродите. И ето ти нова изненада – писецът мигновено документира „драматична” крива, сякаш растението е ужасено. Но възможно ли е то да реагира дори не на реално действие, а само на намерение? Значи ли, че чете мислите му? Решен да доведе нещата докрай, Бакстър взема от съседната стая кибрит. Връщайки се, полиграфът вече е изписал нова крива, а когато все пак обгаря леко листото, перото отчита поредната доза страх.

Растението долавя мислите

За да не остане и капка съмнение, Бакстър измисля нов тест: престорва се, че ще нарани листа. Но тогава цветето остава „равнодушно”. То някак успява да направи разлика между истинското и фалшивото намерение. Специалистът, провел десетки разпити на хора, вече е убеден – растението реагира и дори нещо повече, долавя мислите му.

Този феномен ангажира следващите тридесет и пет години от живота на криминалиста. Успоредно с професионалните си задължения, той започва системни опити, като съответно ги повтаря многократно и ги усложнява, за да получи устойчиви резултати.

След него и други учени дръзват да се заемат с подобни експерименти, въпреки ироничните забележки на колегите им, че си „говорят с дърветата“. Днес редица институти се занимават с възможностите на зелените обитатели, изследват комуникацията помежду им, а и с другите живи организми, и всичко това в строго контролирани условия. Макар че теорията на Бакстър все още не е окончателно потвърдена, съвременната емпирична наука, която борави с нови технологии, доказа, че има много неща, свързани с растенията, за които ние, разполагащите с пет сетива, не сме и подозирали. Понеже не забелязваме външни признаци на страдание или привързаност, смятаме, че у растенията няма никакъв отзвук. Но изглежда те реагират на непривични за тях условия и външна заплаха.

Експериментите
В следващия опит на Бакстър растението безпогрешно „идентифицира убиеца”. За целта криминалистът поставя в стая два филодендрона, като свързва единия с електроди, за да отчита реакциите му. Участват общо шест души, като всеки влиза в помещението, където са цветята, но само един от тях, избран с таен жребий, изкоренява и стъпква свободното от електроди растение. Бакстър и другите не знаят кой точно е извършителят. След това всички участници последователно се явяват като на очна ставка пред незасегнатото „цвете-свидетел”. На петима от тях то не реагира, но затова пък „убиеца” разпознава всеки път – писецът неизменно очертава крива като при силен страх.

През следващите години и други учени успяват да покажат наличие на дълготрайна и краткотрайна памет у представителите на флората, като измислят достатъчно разнообразни тестове. Например хилядите екземпляри на бутрака показват чрез повтарящи се резултати наличие на памет, помнейки пробождането на едното от двете току-що покарали листенца в основата на стъблото. Всеки път листенцето, поникнало на мястото на малтретираното и след това отстранено листо, е по-малко от другото – то помни убождането и нарушава симетрията, на която е подвластно иначе здравото растение.

В Катедрата по физиология на растенията при Московската селскостопанска академия правят друго – заливат корена на овес с гореща вода. На секундата електронните прибори отчитат „болката” му. Обратно, растение, чиито корени са били дълго потопени в ледена вода „запомнят” това и когато отново са подложени на същото изпитание, апаратът веднага отразява съответната „емоционална” реакция.

Може да звучи много смело, но учените даже се опитват да изработят „условни рефлекси” у растенията. За целта те атакуват един филодендрон с електрически ток всеки път, когато до него има някакъв минерал. Когато прибират минерала, цветето е оставено на спокойствие. Това се повтаря дотогава, докато само при вида на минерала, макар без да следва електрически удар, графиката показва, че филодендронът „изпитва страх”. В този случай учените дори получават „бонус” – с времето филодендронът започва да различава рудата от обикновения камък.

Настоящите експерименти дават възможност за откриване на неизвестни досега процеси в жизнената дейност на растенията. Отново Бакстър установява, че при заплаха или нараняване те се „преструват на умрели” или „изпадат в безсъзнание”. Ако пък се удължи прекомерно светлината, „изпитват умора” – явно подвластни на някакви жизнени ритми, се нуждаят от нощна почивка.

В съзвучие с всемира

Вече се знае, че хората, притежаващи свръхсетивност, могат да общуват с растенията, нещо, което за обикновения човек звучи по-скоро като фантазия. Българската пророчица Ванга твърди: „Всяко цвете си има свое знание и свой живот… Когато ги късате, не забелязвате как те плачат.”
Индианците пък векове наред спазват следния ритуал: нощем шаманът застава накрая на нивата и разговаря с посевите, пее им и ги моли да дадат добра реколта. С подобни обреди старите култури постигали своеобразна размяна на мисли с растенията – говорели им, вслушвали се в това, което те „казват”, благодарели им за роденото.

И днес изследователите попадат на архаични ритуали в малкото затънтени кътчета на земята. Останали все още недокоснати от цивилизацията, примитивните племена – разбира се, примитивни от пиедестала на нашето самодоволно консуматорско общество – се стремят да живеят в съзвучие с всемира. Техните обичаи и ритуалност са изградени върху знанието им за тайните на битието и са убедени, че ако се отнесат добре с растенията, ако не ги унищожават напусто, те също ще им отвърнат с добро. Те отправят своите извинения към гората, когато им е нужно „да вземат от децата й” и обясняват, че ползват от природата само онова, от което наистина се нуждаят, като се стремят да не я унищожат.

Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва
Предците ни са живели в съвършено съгла¬сие с природните закони, но днес спешно е нужно възстановяване на равновесието в системата човек-природа. Въпреки многословните доклади, с които (най-после) се демонстрира воля за справяне с евентуална глобална екокатастрофа, пак остава тревожното усещане, че във Вселената всичко е свързано и нарушаването на баланса в дадена система ще доведе до проблеми и в другите. Още в древните индуистки философски трактати Упанишади е записано: „Когато се откъсне тревичка, цялата вселена потръпва.” Впрочем и физиката днес разглежда света като единно и неделимо цяло, което взаимно си влияе. Или иначе казано, науката потвърждава онова, което твърдят мистици и пророци хилядолетия наред.

Истина или заблуда?
Разбира се, днес учените се опитват да общуват с растенията със съответната апаратура, която да отчете всяка промяна в електрическото им съпротивление и да достави неопровержими данни.
Както можем да се досетим обаче, далеч не всички са съгласни с твърденията на Бакстър, че растенията възприемат мислите и чувствата на хората и реагират на тях. Тъй като у растенията липсва комплексна нервна система, те отказват да приемат идеята за съзнание или чувства. Но въпреки че зелените обитатели нямат нито мозък, нито нервна система очевидно притежават памет за случили се събития. Все още обаче не може да се каже еднозначно къде се съдържа тя и как информацията се разпространява вътре в отделното растение.

Но поне може да се каже, че най-новите теории и факти се доближават съвсем близо до представите на посветените и техния духовно-медитативен начин на общуване със зеленото царство, а и с цялата природа. Вече са твърде много доказателствата, които разтърсват разбирането ни за света, така че с голяма доза сигурност може да се заяви, че и древните общества, и сегашните учени достигат до един и същ извод. Едните – чрез добре премислени експерименти, другите – посредством една тънка чувствителност и променени състояния на съзнанието.

Повече за уникалните свойства цветята може да научите от брой 06/2016 на Списание 8