Без парашут от 10 000 метра височина

На 26 януари 1972 г. полет 367 на югославските авиолинии Джeт Еъруейс, летящ по маршрут Стокхолм-Копенхаген-Загреб-Белград, така и не успява да пристигне до крайната си точка. Експлозия във въздуха слага край на живота на 28-те пасажера на борда както и на почти всички от екипажа. Едната версия за случилото се е терористична атака, като се смята, че извършителите вероятно са поставили бомба в багажното отделение на самолета.


Какво точно се случва?
В 16:01 ч. местно време, четиридесет и шест минути след излитането от летище Копенхаген, самолетът се взривява във въздуха. От разкъсването на корпуса налягането започва стремглаво да пада и се получава вакуум. Пътниците и екипажът буквално са изсмукани извън кабината. Голяма част от тях вероятно загиват още във въздуха, предвид минусовите температури на тази височина.

Вулович обаче успява да остане в корпуса на самолета, тъй като по някакво стечение на обстоятелствата, една от количките за храна я приклещва до стелажите в стюардската част на салона. Това не позволява на вакуума да я засмуче извън корпуса. Самолетът се разбива, но дебелият сняг по това време на годината смекчава удара и стюардесата оцелява по чудо.


Малко по-късно човек от близкото село открива Вулович, чувайки я да крещи сред останките на разбилия се самолет. Тя е със счупени череп, прешлени и крака, както и множество фрактури на таза и ребрата. Освен медикаментозната кома, в която я поддържат няколко дни след инцидента, нараняванията й водят до временно парализиране от кръста надолу. По-късно лекарите й казали, че тя оцелява благодарение на ниското си кръвно налягане, което я предпазва от сърдечен удар при същинския  сблъсък със земята.

След инцидента Вулович страда от така наречената кратковременна загуба на памет заради шока, който е преживяла. Последното нещо, което тя си спомня преди катастрофата, е как поздравява пътниците докато се качват на полета. Следващото нещо,  което изниква, е образът на родителите й в болничната стая, което се случва около месец по-късно. Когато съобщават на жената какво е преживяла, докторът решава да й покаже снимка от катастрофата, публикувана във вестниците, но Вулович трудно понася потресаващата вест и губи съзнание.

След няколко операции тя успява да проходи отново. През септември 1972 г. Вулович изявява желание да се върне на работа като стюардеса. Вместо това, авиокомпанията й дава работа на административна длъжност. Те се притесняват, че Вулович ще привлече твърде много публично внимание към компанията.

В своята страна, стюардесата става национална знаменитост и получава орден от тогавашния югославския президент Йосип Тито, а през 1985 г. попада в Книгата на световните рекорди на Гинес за това, че оцелява при най-високото падане без парашут. Височината е потресаващите 10 160 метра (33 330 фута).


Въпреки това, когато медиите я питат дали се смята за късметлийка, тя отговоря:
„Не, не съм. Нямам късмет. Всички ме смятат за късметлия, но грешат. Ако имах късмет, никога нямаше да претърпя тази катастрофа и майка ми и баща ми щяха да са живи. Този инцидент съсипа и техния живот….“

В по-късен етап от живота си, Вулович става политически активист, което обаче й струва работата - тя е уволнена от авиокомпания Джет Еъруейс, защото прави публични изяви срещу тогавашния сръбски държавник Слободан Милошевич. Тя многократно успява да избегне ареста, единствено защото правителството се притеснява от публичността на стюардесата и подкрепата от хората. По-късно, след разпадането на режима, Вулович води кампания от името на политическата партия на Демократите и се застъпва за влизането на Сърбия в Европейския съюз.

Весна Вулович умира през 2016 г. на 66-годишна възраст. Сръбската телевизия съобщава, че тя е намерена мъртва в апартамента си в Белград.

Източник