Любопитно8 април 2024

Радвам се, че мама умря – историята на Дженет Маккърди

Късно тя разбира, че целият й живот е бил построен върху фалшиви основи

Лесно можем да се ужасим, когато прочетем заглавието на бестселъра с историята на Дженет Маккърди, но вероятно много деца страдат от прекалената амбициозност на родителите си. Кой би празнувал открито смъртта на майка си, което за много хора се смята за една от най-разтърсващите загуби? Явно някой, който счита това за освобождение.

Майката на Дженет Маккърди, Дебра, умира от рак на гърдата през 2013 година, когато Дженет е на 21 години. Докато стои до леглото на умиращата си майка, тя разбира, че всъщност не знае коя е без нея. Винаги е искала да прави майка си щастлива. Как да продължи живота си, когато нея вече я няма?
В автобиографичната си книга, Дженет Маккърди разказва как е била контролирана през целия си живот. Осъзнава, че майка й я е подтиквала към анорексия, което в последствие води до булимия, в опит да предотврати пубертета й и да я запази мъничка за детски роли. Тя се чувствала виновна, че расте.

„Е? Искаш ли да играеш? Искаш ли да бъдеш малката актриса на мама?" я пита майка й, а актрисата споделя: „Имаше само един правилен отговор."

Маккърди е отгледана в Гардън Гроув, Калифорния, в сравнително бедно семейство, член на „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Майка й Дебра МаКкърди (1957–2013), обучава у дома нея и тримата й по-големи братя. МакКърди описва най-ранните си спомени като „много трагични“, заради диагнозата рак на майка й, когато е била още на две години. Бабата и дядото на Маккърди живеели със семейството й, а къщата била зарината от вещи и в пълна бъркотия. Братята спели на гимнастически постелки в хола, защото спалните помещения били толкова пълни с вещи, че не можело дори да се доберат до леглата си.

Майката на Маккърди е била натрапчиво обсебваща и налагаща се личност. Тези качества се засилват след поставянето на диагнозата й за рак. Може би е искала спокойно да си отиде от този свят, като научи дъщеря си да оцелява без нея, но става точно обратното. Дженет успява да изкара пари от първата си реклама за двуетажно легло, но въпреки че иска да спи на горното, майка й не й позволява, за да не падне и да не се нарани. Затова го запълва с купища книги, играчки и други стари вещи.

Дженет трябва непрестанно да ходи на уроци по актьорско майсторство и на прослушвания. Често, когато пазаруват с майка й, тя казвала просто: „Давай!“ и Дженет започвала да рецитира заучените реплики. Момичето не е харесвала актьорството, но искало да зарадва майка си. „Нейното щастие ми струваше – моето! Но понякога я поглеждам и просто я мразя. И тогава мразя и себе си, че се чувствам така. След това преглъщам това чувство и казвам: Толкова те обичам, мамче“.

На 18 години целува за първи път момче не пред камера. Но майка й се намесва във всички нейни връзки и я кара да се чувства като мръсница. Чувството за вина се засилва с времето. Когато майка й умира, първото нещо, което Дженет прави, е да се напие и да погълне огромни количества храна, която после виновно повръща. На погребението й се приготвя така, както майка й би искала, но не успява да изпее песента, която я е помолила.

С времето разбира, че е послушна и удобна в работата си. Хранителните й булимични проблеми продължават. Следват провалени проекти и паникатаки. Продължава да се налива с текила и да се тъпче с храна, а после да повръща. Започва да прекалява с всякакъв алкохол и личният и професионален й живот се разпада. Булимията я изтощава съвсем. Животът й губи смисъл. Дори на рождения си ден не знае какво да си пожелае.

Но пък получава първата си самостоятелна главна роля. В този момент Дженет решава да се вземе в ръце. И съдбата я среща със Стивън. Връзката им я подтиква към желаната промяна. Отива на лечение при специалист и осъзнава сериозността на проблема си с алкохола и булимията и започва да работи върху тях.

Когато терапията достига до разговор за майка й, Дженет разкрива, че майка ѝ я мотивирала да се храни с малко калории, което я е превърнала в анорексичка, което е било абсолютно нездравословно за нея. Това разкритие я убеждава, че целият й живот е бил построен върху фалшиви основи.

След куп житейски преживявания Дженет започва нов етап в живота си, като напуска актьорската кариера и пише автобиографична книга. Тя се опитва да опознае себе си, да се храни правилно и да обича, започвайки от самата себе си.

Купете книгата на Дженет Маккърди с 20% намаление до 19 април от тук