Любопитно30 януари 2025

Той оцеля 18 месеца в риалити шоу чисто гол само на бисквити и вода

Продуцентът на шоуто злорадства: „Ако има бог на телевизията, то аз съм дяволът!“

Снимка: Wikimedia Commons

През 90-те години, когато още нямаше социални мрежи, милиони телевизионни зрители запомниха завинаги кадрите с японец с конска опашка, който се оглежда шокирано, притискайки възглавница до слабините си, защото е чисто гол. Стените на неговата стаичка се срутиха и той се оказа пред възторжена публика, която му ръкопляскаше. За Насуби шоуто най-сетне беше свършило. Заради сходствата със съдбата на едноименния филм с Джим Кери, Насуби остана в историята като участникът в японската версия на „Шоуто на Труман".

Само няколко минути преди стените да се срутят, Насуби, чието истинско име е Хамаци Томоаки, е бил заключен в стаичка от шперплат с големина 11 квадратни метра. Той нямал представа какво се случва, защото в този ковчег нямало ни врати, ни прозорци. Мислел си, че може да е вкаран нелегално в Северна Корея като част от някаква болна, изопачена телевизионна шега.

В действителност той е бил със завързани очи, а павилиончето му – тайно закарано на сцената в студио с публика, за да бъде публично унизен, докато камерите са записвали всяко негово движение.

Това се случва през 1998 г. Става дума за края на изключително популярното телевизионно риалити шоу „Susunu! Denpa Shōnen“. За Насуби това е краят на мъчителни 18 месеца, прекарани предимно в изолация, абсолютно сам и унизен от капризите на телевизионни продуценти, които експлоатират и се гаврят с човек, отчаяно търсещ слава.

27 години по-късно той говори за преживяното пред кореспондента на abc.net.au за Азия Джеймс Оутен. „Бях бутнат в самите дълбини на ада“, припомня си той. Но тревожните спомени от миналото явно са преодолени и Насуби стои на твърда почва. Той помага на жертвите на земетресения, страдащи от самота и изолация.

Всичко започнало с една дума - „победител“

Откакто се помни, Насуби все е бил обект на подигравки заради външния си вид. Той избира артистичния псевдоним Насуби, което означава „патладжан“, заради издълженото му лице.

„Много ме тормозеха заради дългото ми лице“, спомня си той. „Всеки път, когато сменях училище, винаги ставах обект на тормоз заради смешното ми лице. Но превърнах тази слабост в сила, като я използвах, за да разсмея хората. Тормозът постепенно спря и намерих повече приятели.“

Тази страст да разсмива хората продължава до 20-те му години и Насуби решава да преследва кариера в комедийния бранш. Стига до прослушванията за участие в телевизионно шоу Susunu! Denpa Shōnen, което по онова време е най-гледаното предаване в цяла Япония. Насуби нямал представа какво да очаква, но се надява на силно и приятно преживяване.

След дълъг кастинг, в който отпаднали стотици желаещи, той застанал до 20 други начинаещи комедианти. Дали им да теглят късметчета, за да отсеят многото кандидати за ефира. Паднала му се думата „победител“.

Не знаел какъв кошмар го очаква.

„Качиха ме в кола с превръзка на очите и слушалки, без да ми кажат абсолютно нищо“, припомня си риалити героят. „След това ме отведоха в една стая и ме накараха да се съблека чисто гол, защото искали да започна от нулата. Взеха всичките ми дрехи. „В този момент за първи път осъзнах, че ще трябва да участвам в проекта сам в затворено пространство в продължение на дълги месеци.“

Загуба на тегло, изолация и „тих натиск“

Задачите, поставяни от продуцентите на отшелника, уж били съвсем безобидни и свързани с бита, но били жестоки и унизителни. За преживяване му давали само твърди бисквити и вода. Храна и дрехи начинаещият комик трябвало да спечели, изпълнявайки шантавите прищевки на продуцентите. Една от тях била – ще получи ориз или долнище на анцуг, ако участва непрекъснато в парични лотарии, разигравани от различни списания. Друг пък му давали нещо, от което не се нуждаел – например купон за отстъпка за филм или пък ръководство за производство на автомобили.

Всеки ден хората от продуцентския екип събирали видеокасетите със записи от стаичката на Насуби. След две седмици той успял да спечели малко желе, на което да се наслади в допълнение към твърдите си бисквити. Но продължавал да губи тегло с бързи темпове и авторите на предаването решили да увеличат дажбите му, за да не припадне или да не умре в ефир.

В дългите тягосни дни и нощи на самота и унижение, Насуби все пак си фантазирал, че може пък и да е станал звезда. Той нямал представа дали записите се монтират, какво се излъчва от тях по телевизията, колко време и т.н. Но таил надежда, че може би е станал известен във външния свят. Това все пак му носило някакво утешение.

Можел е да си тръгне по всяко време, вратата на килерчето е била оставена отключена. Но се опасявал, че това ще му струва кариерата.

„Чувствах тих натиск“, уточнява той. „Човекът, с когото разговарях, беше много известен телевизионен продуцент, така че реших, че ще е по-добре за бъдещето ми в развлекателната индустрия да не му се противопоставям. Опитвах се да си създам име.“

На Насуби му трябвало почти година, за да спечели 1 милион йени от лотария, което е около 10 000 долара според днешните пари, преди най-накрая да бъде възнаграден с празнично пътуване до Южна Корея. Разбира се, че нямало никаква екскурзия. Бил помолен да се съблече, да си сдаде дрехите и се върне в стаичката си. Всичко това е заснето и излъчено в ефир. Насуби рухнал емоционално от поредното издевателство на продуцента: „Какво си мисли този човек? Този човек изобщо не е човешко същество, той е демон“.

Помни как му вързали очите и го карали да носи шумоизолиращи слушалки, докато го карат нанякъде в кола. Поставен в паянтова кутия от 11 квадратни метра, Насуби се съблякал чисто гол, както правил много пъти преди това, и зачакал.

Стените паднали. Пълното объркване, смущението и уязвимостта на Насуби били записани и излъчени, за да може светът да ги види. Но той самият не знае това. Насуби вярва, че кадрите ще бъдат монтирани и шоуто ще се излъчи по-късно, след като е заснето изцяло.

А всъщност то се излъчвало вече 18 месеца по няколко часа всяка седмица, превръщайки се в социален феномен.

В документален филм за преживяванията на Насуби, озаглавен „Състезателят“, създателят и продуцент на шоуто Тошио Цучия признава, че е казал на Насуби, че по-голямата част от кадрите никога няма да бъде излъчени. „Ако има бог на телевизията, аз съм дяволът“, злорадства той в The Contestant.

Страх от жестокостта на хората

След като излиза от изолацията, Насуби отново влиза в света и се бори с огромни усилия да се ориентира, да свикне отново с цивилизованите порядки. Той не може да осъзнае защо шоуто е толкова популярно и че сега той е голяма знаменитост. Според него феновете на шоуто са били с промити мозъци, щом са повярвали, че на него му е било забавно в онзи килер 18 месеца.

„Недоверието ми към хората нарасна“, допълва той. „Всички, които ме гледаха, се смееха. Плашеше ме фактът, че ми се смееха, без да знаят колко трудно ми беше. „Почувствах някакъв страх, страх от хората.“

През следващите десетилетия Насуби се опитва да остави изпитанието зад гърба си и изгражда успешна кариера в телевизията и радиото в родната си префектура Фукушима. Изкачва Еверест през 2016 г., след три предишни неуспешни опита. Но едно от постиженията, с които най-много се гордее, е подкрепата за жертвите на земетресението.

Фукушима бе напълно опустошена по време на земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г., което уби над 20 000 души и повреди атомната електроцентрала във Фукушима.

Миналата година Насуби стана доброволец след земетресението в Ното в западна Япония, което доведе до смъртта на над 500 души. За да не се чувстват сами и изоставени загубилите дом и прехрана.

„Наясно съм повече от всеки друг, че хората не могат да оцелеят сами“, казва той. „Когато хората са засегнати от бедствия, те неизбежно се чувстват самотни и безпомощни. Не мога да спася всички, но мисля, че е моя лична мисия да продължа да правя каквото мога, за да помогна.“

„Ако преследвате само това, което светът иска от вас, в крайна сметка се превръщате в наистина празен човек. Аз съм това, което съм, благодарение на трудностите, през които преминах тогава. Продължаването на този гняв и други отрицателни чувства се превърнаха в бреме за мен. Днес определено съм щастлив.“