Любопитно2 април 2025

Бил Гейтс прогнозира двудневна работна седмица до 2035 г., благодарение на AI

Критикуват милиардера за казаното от него в интервюто с Джими Фалън

Стоп кадър: Youtube

Основателят на Майкрософт Бил Гейтс участва в The Tonight Show с Джими Фалън през февруари и направи някои смели прогнози за бъдещето и ролята, която изкуственият интелект (AI) ще играе в него. Критичните коментари покрай това изказване на милиардера не спират и до днес. Обобщава ги д-р Алфредо Карпинети в iflscience.com.

Гейтс обосновава прогнозата си с промените в сферата на компютърните технологии , на които е бил свидетел докато е градял кариерата си. Компютрите били скъпи, а сега не са. Той вярва, че това ще важи и за AI. Да, има несигурност и даже страх, но от думите на милиардера става ясно, че е оптимист относно развитието на ИИ...

С казаното в ефир обаче Гейтс обиди жестоко лекарите и учителското съсловие, пише Карпинети. Основателят на Майкрософт заяви, че липсват добри кадри в тези области, че изкуственият интелект успешно ще ги замести в следващото десетилетие и тези услуги ще станат безплатни. Той обобщи, че в ерата, в която живеем, интелигентността е рядкост. AI щял да навлезе и дълбоко в психиатричната наука.

Според автора на статията критиките, насочени към Гейтс, не са само заради думите му, че талантливите учители и лекари са рядкост. Нуждата от повече хора в професии, които са ключови за успешното общество, е структурна, пише Карпинети. Липсата на учители, специалисти по психично здраве, лекари и други отразява липсата на инвестиции и подкрепа в тези професии, смята той.

Втората серия критични мнения, обобщени от автора на статията, е свързана с факта, че AI (с малки изключения) не се справя като заместител на тези професии. Чатботът на Google с изкуствен интелект, Gemini, е поставен на върха на всички резултати от търсенето и продължава да дава твърдения, които са грешни. Алгоритмите за медицинско машинно обучение наистина са постигнали големи успехи в прогнозирането на определени състояния, но като цяло продължават да са предубедени към жените и цветнокожите хора, като правят сериозни пропуски в диагностицирането, се казва в статията. Но подобни неравенства в здравеопазването вече съществуват в медицината и внедряването на AI вероятно ще ги изостри.

„AI носи със себе си толкова много промени. Знаете ли какви и колко ще бъдат работните места? Дали пък няма да работим просто само два или три дни в седмицата? Аз харесвам начина, по който изкуственият интелект ще тласне развитието ни напред. Това е напълно нова територия“, разсъждава на глас Гейтс.
Фалън му задава въпрос: „Ще имаме ли още нужда от хора?“, на което Гейтс отговори: „Не за повечето неща“.

Много хора биха искали да работят по-малко и да имат повече свободно време. Многократно е доказано, че четиридневната работна седмица може да донесе много ползи на работниците, без да намалява производителността на компаниите, коментира д-р Карпинети. В една пилотна програма в Обединеното кралство, която изпробва по-кратката работна седмица, резултатите бяха толкова добри, че 86 процента от компаниите, които я изпробваха, решиха да я запазят, допълва той.

Основната критика тук е, че много хора досега не са намерили никаква практическа полза от AI – в общи линии изкуственият интелект не прави ежедневната работа по-добра, смята авторът на статията.

Освен това AI не е създаден да замени скучните или опасни работни места. Най-вече се обучава да изпълнява творчески задачи, като писане или създаване на изкуство – нещо, което човек би могъл да направи, ако работи по-малко. Обвиненията към различни AI модели най-често са, че са били обучавани с помощта на откраднати произведения на изкуството. Компанията майка на Facebook Meta е хваната да използва пиратски материали, за да разработи своите програми за AI, припомня Карпинети.

Предсказването на бъдещето винаги опира до догадки и тези предположения са повлияни от присъщите пристрастия и мироглед на „бъдещия Нострадамус“. AI със сигурност оформя нашия свят. Дали е за добро или за лошо, само времето ще покаже, заключава авторът на критичния материал.

Източник