Худ. Клемент С. Мур, обществено достояние, Wikimedia Commons
Историята за това как Северноамериканското военно-въздушно-космическо командване (NORAD) започва да следи движението на Дядо Коледа в края на всеки декември звучи като сюжет от филм-приказка. Но истината по-скоро прилича на документален филм по истински събития, пише IFLScience.
Всеки декември деца и семейства в САЩ и Канада очакват с нетърпение да разберат „къде е Санта“ и проследяват неговия маршрут, който NORAD публикува всяка година, припомня IFLScience.
Северноамериканското военно-въздушно-космическо командване е създадено като част от комплексната система за наблюдение по времената на Студената война. Изградена от правителството на САЩ, тя внимателно следи движението на съветските ракети. Небето над Канада също е наблюдавано, защото „отношенията между двете страни по онова време се характеризират като добросъседски, няма никакви заплахи“, разказва посветената на NORAD статия в IFLScience.
Днес тази система предлага информация на сайта Santa Tracker. Това неизменно се случва от 1997 г. насам. Сайтът обновява редовно информацията „с конкретни местоположения на шейната на Санта и колко подаръци още са останали на борда“.
Преди епохата на интернет децата се интересували живо само от това дали местните телевизионни станции или вестници ще предадат новините за Дядо Коледа. Често това се случвало като част от прогнозата за времето. Давал се и номер, на който всеки желаещ зрител или читател да се обади, за да разбере дали Санта се е появил на радара на NORAD и къде точно се намира, припомня авторът на статията в IFLScience Стивън Лунц.
Но всичко започнало през ноември 1955 г.
В реклама на универсален магазин във вестник Colorado Springs Gazette бил публикуван номер за връзка с Дядо Коледа. Целта била клиенти да звънят и да поръчват подаръци като оставят адрес за доставка. Не е ясно дали номерът е бил сгрешен или просто се е различавал с една цифра от номера на тогава Континенталното командване за въздушна отбрана (CONAD). И хората често набирали военната институция.
Първото позвъняване било от едно момче. Офицерът, който вдигнал телефона – полковник Харви Шоуп – бил изненадан като чул въпроса „Ало, Дядо Коледа ли е на телефона?“. Шоуп първоначално си помислил, че това е някаква шега, но детето говорело съвсем сериозно. Той помолил момчето да даде слушалката на майка си и така разбрал за рекламата. Полковникът предложил на колегите си да дават на позвънилите информация за текущото местоположение на Санта, вместо самият той да се прави на приказния старец.
В базата имало огромна дъска за проследяване на непознати самолети, върху която служител нарисувал шейна, теглена от елени. Събитието вдъхновило полковник Барни Олдфийлд да каже пред пресата, че „CONAD, армията, военноморските сили и морската авиация ще продължат да следят и пазят Санта и неговата шейна в пътуването му до и от САЩ срещу възможни атаки от онези, които не вярват в Коледа“, пише IFLScience.
В следващите години NORAD създава гореща линия, която се обслужва от доброволци. Те отговарят на обаждания от деца, които искат да знаят дали Санта е на път и кога ще е при тях. Над 1000 доброволци дежурят на телефоните всяка година като успокояват средно по около 100 деца на ден.
