Снимка: Youtube
Вирусният сюжет за гарвана, който носи храна на една болна котка на покрива на сграда в Лима, се разпространява масово из интернет пространството вече втора година. Социалните мрежи кипят от дискусии. Понякога историята е илюстрирана само с поредица кадри от близка камера, друг път е съпътствана от кратки видеа. Историята е дълбоко емоционална, но е типичен пример за това как интернет създава модерни „градски легенди“.
Историята
В Лима (Перу) измършавяла бездомна котка лежи на покрив, почти без сили. Вижда се, че е тежко болна и едва се движи. Гарван започва да й носи храна - най-често парчета хляб. Това се случва ежедневно, съдейки по датите и часовете, отбелязани на кадрите. Птицата „изчаква“ котката да се нахрани, сякаш да е сигурна, че животното ще направи усилия да се подсили, за да преодолее болестта. После отлита. Една от версиите за края на историята е, че котката е спасена от хора, но гарванът продължавал да се връща на същия покрив и да търси приятелчето си.
Хората са вдъхновени от тази красива приказка. Те обсъждат това „невероятно приятелство между различни видове“ и постовете, които я разказват, събират милиони гледания.
Няма уличаващи факти да е лъжа, но и няма доказателства за случката
Липсва надеждна журналистическа проверка на фактите. Няма официален източник и потвърдена с факти новинарска статия, която да документира случая като истинско събитие. Повечето версии идват от TikTok, клипове в YouTube и репостове в LinkedIn, Reddit, Facebook и др.
Това дава основания да се смята, че историята е или силно идеализирана, или частично измислена - генерирана от изкуствен интелект или смес от истинско видео плюс добавен разказ по картинка.
В кадрите ясно се вижда птицата, която носи в клюна си комат хляб и го оставя близо до котката.
Възможно ли е?
Възможно ли е подобно поведение при този вид птици? Зоолозите и специалистите по психология на животните са категорични, че теоретично това е възможно. Гарваните (и врановите птици като цяло) са сред най-интелигентните животни на планетата. Те се справят с различни задачи с повишена трудност, могат да решават проблеми и да използват инструменти, често влизат в роля, за да избегнат сблъсък с хищник. Проявяват сложни социални поведения, пише nature-mentor.com.
Най-прозаичното обяснение би могло да бъде, че гарванът просто изпуска храна, която носи в клюна си, котката я взема, а птицата не се съпротивлява - донякъде изглежда като „подарък“.
Гарваните често взаимодействат с други животни от любопитство и за да си поиграят с тях, когато усещат че заплаха няма. Гарванът е свикнал с котката, защото тя е от дълго време на този покрив, вижда се че няма сили за агресия и е безопасна. Тя е „част от средата“.
Състрадание
Хората обичат да проектират своите мисли и чувства върху природата и животинския свят. Те тълкуват действията на гарвана като „състрадание“. В историята на живата природа наистина има подобни документирани случаи, в които различни видове (дори такива, за които се смята, че са враждуващи) проявяват състрадание и помагат на ближния с грижи. През 90-те години на миналия век има подробно разказан научен факт - гарван отглежда и храни коте с червеи и насекоми. Поведението му е наблюдавано и заснет от зоолозите за продължителен период, припомня sunnyskyz.com.
Междувидови връзки са възможни, но са изключително редки и специфични, казват учените.
Кадрите от Лима (ако наистина са оттам) съдържат всички елементи на „перфектния вирусен мит“. Налице са слаб и беззащитен герой (котката), неочакван спасител (гарванът), морално послание („доброто съществува навсякъде“ и „животните са по-човечни от хората“). Такива истории често се разпространяват без проверка, надграждат се с нови детайли и тълкования и се превръщат почти в съвременни притчи. В което няма нищо лошо, напротив - хората имат нужда от сърцераздирателни примери, които пълнят душата и я трогват с разказаните добри примери, коментират психолози. Дори границата между реалност и мит да е размита, ефектът е подсилен от нуждата на човека да вижда смисъл и доброта дори в случайните действия на животните.
