Предчувствието не винаги е нещо свръхестествено. Може би това е най-бързата форма на изразяване на натрупан опит? Това е хипотезата на Гари Клайн, доктор по философия, който през 80-те години започва да изучава действията и реакциите на пожарникари, командири на военни подразделения и други хора, от които се изисква да вземат решения под огромно напрежение. „Интуицията е начинът, по който превръщаме опита си в действие“, пише той.
Клайн открива, че всички те, в обстоятелства, изискващи спешни реакции, често не сравняват възможности и нямат време за разсъждение. Умовете им разпознават положението като нещо, което вече са виждали, и те действат почти мигновено. Това става основа на модела „решение, основано на разпознаване“ (Recognition-Primed Decision, RPD).
Клайн описва известен случай с пожарникарски екип, който гаси пожар в кухня. Ръководителят внезапно усеща, че нещо не е наред, и нарежда на хората си да излязат. Секунди по-късно подът пропада.
По-късно става ясно, че мозъкът му е уловил поредица от дребни знаци: огънят е бил необичайно тих, топлината е идвала отдолу, а не отпред, и положението не е съответствало на обикновен кухненски пожар. Той не е „видял бъдещето“, а е разпознал опасен образец, преди съзнанието му да успее да го осмисли.
Подобни резултати се срещат и в медицината. Проучвания сочат, че интуицията играе важна роля в диагностиката, но почти винаги се основава на натрупан практически опит. Лекарите често говорят за „лошо усещане“ относно пациент, още преди да могат да посочат определена причина. След това обаче интуитивното впечатление трябва да бъде проверено чрез разумна преценка.
Едно изследване от 2023 г. пък показва, че преценката на хирурга непосредствено преди операция сама по себе си има предсказваща стойност за следоперативните усложнения. Интуицията не е по-добра от статистическите модели, но носи действителна информация. Моделите за предвиждане на риска при хирургични операции обикновено използват особености на пациента и физиологични показатели, за да съставят прогнози за следоперативните резултати. Въпреки това оценката на пациента от хирурга може да бъде ценен показател, предвид способността му да открива и включва обстоятелства, които съществуващите модели не могат да уловят, пишат авторите на научния труд.
При шахматните гросмайстори механизмът е още по-добре изучен. Те не разглеждат всяка фигура поотделно. Виждат дъската като цялостна картина и разпознават подредби, натрупани от хиляди партии. Най-силните играчи развиват именно т.нар. холистична интуиция, позволяваща им почти мигновено да преценят дадена позиция.
Съвременните учени, изследващи познавателните процеси, обясняват това чрез разпознаване на модели (pattern recognition). След години практика мозъкът създава огромен запас от запомнени ситуации. Когато ново положение прилича на вече преживяно, се появява усещането за „предчувствие“.
Ето какво казва Клайн за вътрешното усещане: „Трябва да приемете вътрешното си усещане като важна част от наличната информация, но след това трябва съзнателно и целенасочено да го прецените, за да видите дали има смисъл в конкретните обстоятелства.“
