В предишната статия разказахме за железницата, печатницата, киното, първите метеорологични наблюдения и редица нововъведения, които превръщат Русе в един от най-модерните и отворени към Европа градове по българските земи. Но зад този впечатляващ списък се крият още истории, които показват колко необикновено място заема градът в развитието на страната.
Разположен на Дунав и свързан с важни търговски и транспортни пътища, Русе се превръща в естествена врата към Европа, през която навлизат не само стоки и пътници, но и нови технологии, обществени идеи, стопански модели и културни влияния. Докато в други части на страната много от тези промени тепърва предстоят, крайдунавският град вече ги преживява като част от своето ежедневие.
И точно затова историята на Русе продължава да изненадва. Ето още 8 малко познати факта, които разкриват една още по-интересна страна на града.
1. ПЪРВАТА ГЕОГРАФСКА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Е ДЕЛО НА РУСЕНЕЦ
През 1843 г., десетилетия преди България отново да се появи върху политическата карта на Европа като самостоятелна държава, русенецът Александър хаджи Русев издава в Страсбург географска карта на България на български език. Картата е предназначена за обучение в русенските училища. Това я прави много повече от любопитен картографски труд. Във време без българска държава самото очертаване и назоваване на България върху карта има силно просветно значение.
2. РУСЕНЦИ ВЪРВЯТ ПО ПАВИРАНИ И ОСВЕТЕНИ УЛИЦИ ОЩЕ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Когато Русчук става център на Дунавския вилает, градът започва да се променя с необичайна за времето скорост. От 1864 до 1877 г. са реконструирани и настлани с камък 28 улици, а по тях се появяват газени фенери. През 1866 г. е изграден и хотел „Ислях-хане“ с 32 стаи, голям салон, градина към Дунав и дори казино. Същата година работят градска аптека и болница с отделения за мъже и жени.
Причината не е случайна. Като административен център на огромна област и важно дунавско пристанище Русе трябва да обслужва все повече търговци, дипломати и пътници. Международното значение на града започва да променя и начина, по който изглежда той.
3. БЪЛГАРСКОТО ВОЕННОМОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ЗАПОЧВА В РУСЕ
Днес Военноморското училище свързваме с Варна. Началото му обаче е поставено далеч от Черно море – именно в Русе. На 9 януари 1881 г. към Дунавската флотилия е създадено Морско училище, чиято задача е да подготвя машинисти, огняри и специалисти за корабите и ремонтните работилници. В първия випуск са приети едва 12 момчета на възраст между 14 и 18 години.
Това има своята логика – след Освобождението именно Русе е главният център на младия български военен флот по Дунав.
4. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА КАМАРА СЕ ПОЯВЯВА ТУК
В края на XIX век Русе вече не е просто голям пристанищен град. Той е един от основните стопански центрове на новата държава. Затова през 1889 г. именно тук се учредява първата българска търговска камара. Няколко години по-късно, през 1895 г., Русе отново е сред водещите градове в организирането на търговията и промишлеността. Търговците вече не разчитат единствено на личните си връзки. Бизнесът започва да изгражда свои институции – знак, че българската икономика постепенно придобива европейска организация.
5. РУСЕНСКО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО СТИГА ДО ЛОНДОН, ПАРИЖ И ЧИКАГО
През 1891 г. в Русе е създадено акционерното застрахователно дружество „България“. По-впечатляващото идва след това. Компанията развива клонове в България и представителства извън страната – в Цариград, Солун, Атина и Александрия, но също в Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид, Берлин и дори Чикаго. Това показва мащаба на тогавашния русенски стопански живот. В края на XIX век местен бизнес от крайдунавския град вече мисли в международна мрежа, която достига далеч отвъд Балканите.
6. ПЪРВИЯТ АСАНСЬОР В БЪЛГАРИЯ РАБОТИ В РУСЕНСКИ ХОТЕЛ
За човек от края на XIX век асансьорът е истинско технологично чудо. А през 1897 г. такова съоръжение вече работи в русенския хотел „Чикаго“, собственост на Соломон Блаущайн. Изградено по американски образец, то се смята за първия асансьор в България. Дори името на хотела подсказва духа на тогавашния Русе – модерен град с поглед далеч отвъд Дунав.
7. ПЪТНИЦИТЕ НА ОРИЕНТ ЕКСПРЕС МИНАВАТ ПРЕЗ РУСЕ
В края на XIX век Русе се оказва част от маршрута на легендарния Ориент експрес. Когато влакът достига Гюргево, пътниците прекосяват Дунав с кораб, продължават от Русе с железницата до Варна, а оттам по море към Цариград. Причината е, че все още няма мост между Русе и Гюргево и пряка железопътна връзка до османската столица.
Повече от век по-късно връзката не е останала само в историята – луксозният Ориент експрес и днес преминава през Русе по време на специалните си пътувания към Истанбул.
8. ЗА МОСТ МЕЖДУ РУСЕ И ГЮРГЕВО СЕ МИСЛИ БЛИЗО 80 ГОДИНИ ПРЕДИ ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН
Дунав мост изглежда като история от XX век, но първите сериозни проекти за постоянен мост при Русе и Гюргево са още от периода 1870–1875 г. Идеята е да бъдат свързани железопътните линии от двете страни на реката и така да се създаде по-пряк път между Европа, Черно море и Османската империя. Преговорите обаче пропадат и проектът остава нереализиран десетилетия наред.
Историите дотук са само част от онова, което Русе пази. Градът има още много любопитни „първи неща“, забравени личности, необичайни събития и места, зад които стоят истории, достойни да бъдат разказани.
Затова продължаваме да търсим непознатия Русе. В следващите части отново ще се връщаме към любопитни моменти от миналото, но постепенно ще стигнем и до града такъв, какъвто е днес – как се променя, какво ново се случва в него и кои хора пишат следващите му страници.
Очаквайте още от Русе – защото осем факта определено не са достатъчни.
