Какъв е цветът на Луната?

В продължение на векове хората са смятали, че Луната е сива. Астронавтите от мисията „Артемида II“, които през април 2026 г. прелетяха покрай нея, разказват за нещо съвсем различно – зелени, кафяви и други фини цветови оттенъци, които почти не могат да бъдат различен

Оказва се, че най-близкото до нас небесно тяло е много по-пъстро, отколкото изглежда на нощното небе. За първи път след повече от половин век хора отново обиколиха Луната. Мисията „Артемида II“ отбеляза и друго историческо постижение – четиримата астронавти се отдалечиха от Земята повече от всички хора в историята! На 6 април 2026 г. космическият кораб „Орион“ достигна максимално разстояние от 406 771 километра от Земята, подобрявайки рекорда, поставен от екипажа на „Аполо 13“ през 1970 г. Тогава аварията на борда превръща мисията в драматична битка за оцеляване, а рекордът остава неподобрен цели петдесет и шест години.

Любопитното е, че астронавтите от „Артемида II“ не кацнаха на Луната. Те следваха т.нар. „свободна възвратна траектория“ – орбита, при която гравитацията на Луната естествено насочва космическия кораб обратно към Земята. Именно благодарение на тази траектория и на разположението на Луната по време на полета „Орион“ се оказа по-далеч от Земята от всеки пилотиран космически кораб досега. На борда бяха командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадският астронавт Джереми Хансен. Всеки от тях вписа името си в историята. Кох стана първата жена, достигнала окололунното пространство, Глоувър – първият цветнокож астронавт, извършил подобен полет, а Хансен – първият канадец и първият неамериканец, обиколил Луната.

Особено силен е моментът, когато „Орион“ преминава зад обратната страна на Луната и връзката със Земята прекъсва за около четиридесет минути. Именно тогава астронавтите остават насаме с гледката към Космоса и към пъстрата лунна повърхност. След полета пилотът Виктор Глоувър признава, че това е било „време за молитва и размисъл“ – миг, в който „величието на Вселената трудно може да бъде описано с думи“

Най-голямата изненада обаче не е рекордът, а това, което астронавтите виждат през илюминаторите. Вместо еднообразна сива повърхност те описват зелени и кафяви участъци, породени от различния минерален състав на лунните скали. Според учените тези цветове винаги са били там, но атмосферата на Земята и голямото разстояние ги правят почти невидими за наблюдателите на нашата планета.

Планетарният геолог Гордън Осински, участващ в подготовката на бъдещите пътувания до Луната, обяснява, че човешкото око може да различи някои от тези фини оттенъци дори по-добре от камерите. Затова впечатленията на астронавтите представляват ценни научни наблюдения, които ще помогнат за по-точното картографиране на лунната повърхност.

Мисията „Артемида II“ е решаваща стъпка към следващата голяма цел на НАСА – завръщането на хора на лунната повърхност. Ако всичко върви по план, предстоящите мисии ще положат основите на постоянно човешко присъствие около и върху Луната, което един ден може да се превърне в отправна точка за първите пилотирани пътувания до Марс.

Редно е да споменем, че описанията на цветовете на Луната на космонавтите от мисията „Артемида II“ очевидно не съвпадат с впечатленията на техните „колеги“, за които се твърди, че са били на Луната по програмата „Аполо“.

Нийл Армстронг описва повърхността като покрита с фин сив прах, който напомня въгленова пепел. Бъз Олдрин казва, че пейзажът е почти изцяло в различни оттенъци на сивото. Единствено Харисън Шмит, който е професионален геолог, казва, че повърхността е сива, но при внимателно взиране на някои места се вижда леко кафеникав оттенък.

Защо ли е така? И вие ли си задавате същия въпрос като нас?

Прочетохте статията „Какъв е цветът на Луната?“ от брой 9/2026 на Списание 8.