Колко самотен е човек? Оказва се, че отговорът може да се крие в снимките, които публикува, думите, които използва, и дори в часовете, когато е най-активен в Инстаграм. Макар социалните мрежи често да представят внимателно подбрана картина на живота ни, ежедневните навици в тях могат да разкрият чувства, които не споделяме открито. До този извод достигат учени от Калифорнийския университет в Сан Диего, които откриват връзка между поведението в интернет и различните проявления на самотата.
Изследването, публикувано на 6 ноември 2026 г. в научното списание npj Mental Health Research, част от издателската група Nature, обхваща 415 студенти. Участниците доброволно предоставили историята на своите профили в Инстаграм, включително снимки, публикации, коментари, харесвания и други действия, които обикновено остават скрити за външни наблюдатели. Учените сравнили тези сведения с отговорите на студентите във въпросници за самотата и с данните за хората, на които могат да разчитат в действителния живот. Така установили, че определени особености в поведението онлайн са свързани с начина, по който човек преживява самотата.
КАК ИНСТАГРАМ ИЗДАВА ЧУВСТВОТО ЗА САМОТА?
Според изследователите е важно да се прави разлика между емоционалната и социалната самота. Емоционалната възниква, когато човек изпитва липса на близка, дълбока връзка с друг човек, дори да е заобиколен от приятели и познати. Социалната самота е свързана с усещането, че не принадлежим към определен кръг от хора или общност. Двете състояния могат да съществуват независимо едно от друго и, както показва изследването, се проявяват по различен начин в социалните мрежи.
При студентите, които изпитвали по-силна емоционална самота, учените установили по-често публикуване между 23:00 и 5:00 часа, използване на повече отрицателни думи и избор на профилни снимки с по-тъжни или гневни изражения. В публикациите им се срещали и повече споменавания на семейство и приятели, което според изследователите може да отразява стремеж към по-близки човешки отношения. При участниците с по-силно изразена социална самота се наблюдавала по-слаба дейност през почивните дни, по-рядко харесване и коментиране на чужди публикации и по-малко думи, изразяващи загриженост или благодарност. И при двата вида самота се откроявали снимки с по-малко човешки лица и по-често използване на думи, насочени към миналото.
Както посочва университетът в своя публикация от 9 ноември 2026 г., тези особености показват, че дори когато хората се стремят да представят живота си в най-добрата светлина, поведението им може да разкрива чувства, които остават незабелязани от околните.
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ САМОТНИ СРЕД СТОТИЦИ ПРИЯТЕЛИ?
Един от най-любопитните изводи на изследването е, че поведението ни в Инстаграм може да подсказва колко самотни се чувстваме, но не и колко близки хора действително имаме до себе си. Снимките, използваните думи и ежедневните навици позволили на учените с умерена точност да предвидят как участниците оценяват собственото си чувство за самота. Същите сведения обаче се оказали значително по-малко надеждни, когато изследователите се опитали да установят с колко приятели и роднини общуват студентите и на чия подкрепа могат да разчитат. Това показва, че броят на хората около нас невинаги съответства на усещането ни за близост и принадлежност.
Откритието повдига и въпроса дали един ден поведението в социалните мрежи би могло да помага за ранното разпознаване на хора, които страдат от самота, но трудно говорят за преживяванията си. Според учените подобен подход би могъл да бъде полезен при осигуряването на навременна подкрепа, особено сред младите хора. В същото време изследователите подчертават, че установените зависимости не са достатъчни, за да се правят заключения за отделен човек само въз основа на неговия профил. Не е доказано и дали самотата променя начина, по който използваме Инстаграм, или самото използване на социалната мрежа допринася за това чувство.
Съществува и друг важен въпрос, свързан със защитата на личния живот. Ако подобни способи някога започнат да се използват за разпознаване на признаци на самота, това ще изисква съгласието на потребителите и строги мерки срещу злоупотреба с личните им сведения.
Изследването не предлага начин да определяме кой е самотен по снимките му, но разкрива колко тясно могат да бъдат свързани поведението ни в интернет и вътрешните ни преживявания. Зад привидно обикновени публикации понякога се крие много повече, отколкото предполагаме.