Снимка: DESI Legacy Imaging Surveys/LBNL/DOE & KPNO/CTIO/NOIRLab/NSF/AURA. Обработка: T.A. Rector, M. Zamani, R. Colombari и D. de Martin. Лиценз: CC BY 4.0., Wikimedia Commons
Българинът Светослав Александров е сред участниците в научна публикация на Европейската космическа агенция (ЕКА) и международния консорциум „Евклид“, посветена на откриването и класифицирането на гравитационни лещи. Приносът му към проекта е анализът и обработката на над 15 000 изображения, обяснява той в блога си Космос БГ.
Проучването показва, че доброволци без професионална научна подготовка могат успешно да помагат на астрономите в разпознаването на гравитационни лещи - явление, което позволява на учените да изследват далечни обекти във Вселената. Публикацията е излязла като предварителна научна версия на 5 ноември. Тя е резултат от проекта Space Warps, в който ЕКА и консорциумът „Евклид“ са поканили граждани от различни държави да участват в анализа на изображения, заснети от космическия телескоп „Евклид“.
Телескопът е създаден и изстрелян от Европейската космическа агенция, а научните му инструменти са разработени от международния консорциум „Евклид“. В него участват над 2000 учени, инженери и техници от 300 научни института в 15 европейски държави, уточнява Александров.
Имената на доброволците, допринесли за проекта, са включени в приложение към научната публикация. Сред тях е и Светослав Александров, който е обработил и класифицирал повече от 15 000 изображения. Участниците ще получат и специални сертификати, удостоверяващи личния им принос.
Александров отбелязва, че макар началото на проекта да е било обявено и в сайта Космос БГ, изглежда, той е единственият българин, чието име фигурира в научната публикация. Не е изключено обаче и други сънародници да са участвали, използвайки псевдоними. За него това е първият проект в партньорство с ЕКА. Досега е участвал предимно в граждански научни инициативи на НАСА.
Какво представляват гравитационните лещи?
Това е явление, при което гравитацията на масивен космически обект - например галактика - изкривява пространството и променя пътя на светлината, идваща от обекти зад него. Така далечните галактики могат да изглеждат увеличени, разтеглени или изкривени, подобно на образ, наблюдаван през леща. Ефектът е предсказан от Общата теория на относителността на Айнщайн и е познат на широката публика и от научнофантастичния филм „Интерстелар“, пише Александров.
Това явление има голяма научна стойност. Чрез него астрономите могат да наблюдават изключително отдалечени галактики, да изследват разширяването на Вселената и да получават информация за разпределението на тъмната материя – невидимата материя, чието присъствие се установява чрез гравитационното й въздействие.
