Мистерии и загадкиНайден Колчев / 12 май 2019

Бягството на Хитлер

Огромна конспирация ли е това, или „тайна“, за която са знаели всички съюзници?

Цялата статия е публикувана в брой 7/2018 г. на Списание 8

През април 2018 г. недалеч от бреговете на Дания бе намерена немска подводница U-3523, най-вероятно потопена от британците в началото на май 1945 г. на път за Норвегия. Този факт стана причина да се разгорят за пореден път спорове дали Хитлер е инсценирал своята смърт на 30 април 1945 г. и дали след това е избягал. Появиха се спекулации, че Хитлер може да е загинал на борда на U-3523, но тази теза се отхвърля дори и от най-вманиачените привърженици на конспирации. Когато обаче стане въпрос за бягството на Хитлер в Аржентина, спекулациите се заместват с опити за анализи, а догадките - с доказателства.

БЯГСТВОТО НА ХИТЛЕР

Има теория, че се е спасил в Латинска Америка. Конспирация ли е това, или „тайна“, за която са знаели всички съюзници?

Повече от 70 г. отминаха от 30 април 1945 г. За да се приемат най-горчивите истини на историята, трябва да мине много време, да се сменят поколенията и наследниците на очевидците от онези дни да се вълнуват повече от настоящето, отколкото от миналото. Във време на тероризъм, страх от война и несигурност за бъдещето не е толкова скандално да се приеме една друга възможна истина, а именно, че Хитлер е избягал от Германия и е починал чак през 1962 г. Но за да се случи това, е нужно задълбочено разследване и съгласуваност между много страни: Германия, Аржентина, Великобритания, Русия, САЩ. Въпросът обаче не е дали сме готови за едно такова разследване. Въпросът е имаме ли нужда от него.

Началото на края

На 28 април 1945 г. в бензиностанция на Пиацале Лорето в Милано се полюляват обезобразените трупове на мъж и жена. Предния ден италианският диктатор Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са разстреляни. Фюрерът знае това и вече предполага каква ще е съдбата му – надали съюзниците биха рискували със съдебен процес, особено при толкова негови последователи и все още жива идеология. Какво по-удобно от едно тяло, което да се излага за посмешище като символ на рухналия Трети райх? В същото време в Берлин се водят ожесточени сражения и съветските войски напредват към бункера на Хитлер, който той обитава от февруари същата година. Всичко е безвъзвратно загубено…

На 29 срещу 30 април Хитлер диктува на своята секретарка предсмъртното си писмо, а на 30 април приема отрова и се прострелва. Капсула с отрова сдъвква и Ева Хитлер – часове преди това Ева Браун и Хитлер са сключили брак. Труповете им са увити в одеяла и са изгорени в дупка от снаряд в двора на Райхсканцеларията до бункера от заместника на Хитлер Мартин Борман и министъра на народното просвещение и пропагандата Гьобелс. Двете обгорени тела, както и тези на цялото семейство на Гьобелс (той се самоубива заедно с жена си, след като отравят шестте си деца) са намерени на 2 май от руски войници. Там е и трупът на куче, за което се смята, че е Блонди – немската овчарка на Хитлер. Това е накратко официалната версия за смъртта на Хитлер, която се изучава и до днес във всички учебници. Историята обаче не е добре документирана и повдига въпроси, на които не могат да се дадат еднозначни отговори.

„Черепът е 100% женски”

Съветската служба за борба с шпионите (СМЕРШ) бързо отмъква телата извън Берлин за аутопсия. Резултатите показват недвусмислено наличието на отрова. Част от челюстта на Хитлер пътува за Москва, а по-късно - през 1946 г., там е пренесена и част от черепа с дупката от куршум. Двете ценни реликви са складирани в секретните архиви на СССР. Другите останки няколкократно са изравяни за допълнителни аутопсии. Впоследствие костите са заровени в Магдебург (бивша ГДР), но през 1970 г. шефът на КГБ Юрий Андропов с разрешението на главния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев заповядва тяхното унищожаване. Те са изгорени, а пепелта е разпръсната в приток на река Елба. През 2000 г. при честването на 55 години от победата над Германия Руският държавен архив организира изложбата „Залезът на Третия райх“ с уникални реликви от архивите на КГБ – картини, униформи на Хитлер. Там са и частите от челюстта и черепа му с дупка от куршум. Научен екип от САЩ получава достъп до черепа и го идентифицира като... „100% женски“. Може да се допусне, че това е черепът на Ева Браун, но е известно, че тя не се е застреляла…

Сталин: „Хитлер избяга”

И така – нека се върнем в дните след капитулацията на Германия. На 17 юли 1945 г. по време на Потсдамската конференция Сталин заявява, че не вярва в смъртта на Хитлер и че най-вероятно той е избягал в Испания или Аржентина. Същото твърди и съветският генерал Жуков: „Не открихме труп, който да е на Хитлер.“ По-късно генерал Айзенхауер обявява, че „нямаме нито едно категорично доказателство за смъртта на Хитлер“. Същите съмнения се изказват и от високопоставени американски военни и разузнавачи. Тук един от въпросите е дали Сталин не се е опитвал да заблуди всички чрез това свое изказване. На 29 април по лично негово настояване към Трета армия е създадено специално подразделение на СМЕРШ, което има за задача да открие Адолф Хитлер. Всички оцелели и пленени германци от бункера са измъчвани и разпитвани относно Хитлер и неговите последни часове. Свидетелства за смъртта му дават много от присъстващите, включително личният му шофьор Ерих Кемпка, персоналният му адютант Ото Гюнше, секретарката му Траудл Юнге и др.

Жив или мъртъв

До последните си дни командващият охраната му Рохус Миш твърди, че след като разбрал за Мусолини, Хитлер поискал тялото му да бъде изгорено, за да не бъде опозорен след смъртта си. В онзи ден той чул как Хитлер се сбогувал с всички, включително с Мартин Борман, после имало изстрели и накрая го видял мъртъв. Това е историята, която Рохус разказва и на руснаците по време на своя престой в ареста.
Но има и друга история. Изказванията на Сталин, който получава информация от разпитите на оцелелите в бункера, на някои американски военни, разсекретените преди години архиви на ФБР, както и някои свидетелски показания, че Хитлер е бил видян жив в Аржентина, дават плодородна почва за много теории и анализи. Една от най-правдопоподобните конспиративни теории (доколкото конспиративен и правдоподобен могат да съжителстват заедно) е тази на военния историк Саймън Дънстън и британския журналист Джерард Уилямс. В основата є лежи идеята, че Рохус Миш и останалите в бункера през последните дни са виждали жив (а после и мъртъв) не Хитлер, а негов двойник. За този най-грандиозен театър в световната история са виновни основно двама души – заместникът на Хитлер Мартин Борман, и Хитлеровият двойник Густав Вебер (някъде се споменава и като Велер).

Бягството на Хитлер

Още на 28 април Ева Браун, Хитлер и няколко бойци от SS се спускат в подземния тунел на бункера и тръгват към берлинското метро. После, под огъня на съветската артилерия, двамата и техният ескорт влизат в два танка „Тигър II“, които ги откарват на пистата „Хоенцолендарм“, където бегълците се прехвърлят на борда на самолет и отлитат за летище „Тьондер“ (бивша база за цепелини на Германия) в Дания. Впоследствие пътниците се качват на борда на друг самолет и отлитат за базата на „Луфтвафе“ за далечни полети в Травемюнде, намиращ се в Любекския залив на Балтийско море. Оттам със самолет Ju 252 отлитат за Реус, близо до Барселона. Следва ново прекачване – този път полетът е до Фуертевентура – остров от архипелага на Канарските острови. Цялата тази сложна логистична операция е предварително подготвена от кукловода Мартин Борман, който има не само интелекта и организаторския размах, за да го извърши, но и безкрайните ресурси на Третия райх. Това обаче далеч не е всичко – за да се презастрахова, Борман подготвя за бягството на Хитлер три подводници, като крайният избор пада върху U-518. Следва двумесечно пътуване до бреговете на Аржентина, разстояние от близо 8500 км.
И така, в края на юли 1945 г. подводницата пристига в Некочеа. След слизането на пътниците тя е потопена далеч от брега. После бегълците летят към имението Сан Рамон, недалеч от град Сан Карлос де Барилоче. През 1945 г. този район е напълно контролиран от нацистите, които през годините на войната създават стотици фирми, купуват земи и строят десетки имения благодарение на своите близки връзки с профашисткото аржентинско правителство и най-вече с аржентинския генерал и бъдещ президент Хуан Перон. От голяма полза са и милиардите във валута и тоновете нацистко злато.

Отровените двойници

Какво обаче става в бункера на 30 април? По-правилният въпрос би бил какво наистина се случва два дни по-рано – на 28 април? Мартин Борман вкарва в бункера двойника на Хитлер - Густав Вебер, и двойничката на Ева Браун. Густав Вебер често замества Хитлер особено след провалилия се атентат срещу фюрера на 20 юли 1944 г. За дубльорката на Ева Браун не се знае много – предполага се, че е избрана от „люпилнята“ за актриси на Гьобелс. С двойник се сдобива и кучето Блонди – така историята би трябвало да получи повече достоверност. Двойниците играят перфектно своята роля до следобеда на 30 април, когато са отровени и застреляни най-вероятно от шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Отровено е и кучето двойник на Блонди. След това Борман и Мюлер успяват да се измъкнат изпод носа на съветските войници.

Дали това на снимките е Хитлер, забелязан в Аржентина след смъртта му?

Живот след смъртта

След няколко месеца в имението Сан Рамон за резиденция на Хитлер и Ева Браун е избрана Иналко – отстояща на 90 км на аржентино-чилийската граница, до която по това време се стига лесно само с лодка или хидроплан. Това е и главната резиденция на Хитлер, която наподобява тази в Алпите - Бергхоф. Тук той и Ева живеят в едва ли не пасторална идилия поне до края на 1955 г. Самото градче Сан Карлос де Барилоче е известно с това, че след войната в различни периоди там са живели известни и издирвани нацисти като Йозеф Менгеле, Адолф Айхман, Йозеф Швамбергер, Мартин Борман (също инсценирал смъртта си преди това) и др. Появяват се спомени на свидетели, които са виждали Хитлер (вече без емблематичните му мустаци) по време на спорадичните му излизания от резиденцията.
Падането от власт на Хуан Перон през 1955 г. принуждава Хитлер, който вече е с доста разклатено здраве, да напусне резиденцията и да се премести в по-тайно място в Патагония – забутаното имение „Ла Клара“. Според изследователите Джерард Уилямс и Саймън Дънстън Ева напуска Хитлер през 1954 г. и заминава в град на около 400 км от Сан Карлос де Барилоче. Хитлер остава сам с личния си лекар д-р Ото Леман и един бивш младши офицер. По предполагаеми писма на доктора Хитлер умира на 72 г. през февруари 1962 г. - самотен и измъчван от кошмари.

„Пълни глупости!“

Това са точните думи на известния британски историк и журналист Гай Уолтърс относно книгата на Джерард Уилямс и Саймън Дънстън за бягството на Хитлер. Дори нещо повече, Уолтърс твърди: „Истински позор. Това са фантазии на конспиратори, които нямат място в историческите разследвания“.

Но колкото и невероятно да звучи целият сложен план по бягството, той е напълно възможен и осъществим дори в края на една загиваща, но все още притежаваща огромни ресурси империя. Планът е бил замислен години предварително, като би бил неосъществим без жертвата на двойниците. Използването им прилича на сценарий от нискобюджетна драма, но именно действителността ражда всички сценарии, дори онези, които ни се струват нелепи.

Аржентина – нацисткият рай

След края на войната хиляди нацисти и военни сътрудници от Франция, Хърватия, Белгия и други части на Европа търсят нов дом: за предпочитане възможно най-далече. Аржентина приема повечето от тях. Режимът на Хуан Доминго Перон отива дори твърде далеч, за да им съдейства – изпраща агенти в Европа, които да улеснят пътуването им, да осигурят пътни документи и в много случаи да покрият разходи. Аржентина посреща с отворени обятия дори нацисти, обвинени в най-нечовешките престъпления, като д-р Йозеф Менгеле (жестокият експериментатор с хора в лагера Аушвиц) и Адолф Айхман (архитектът на холокоста). Това повдига въпроса: Защо Аржентина ги иска на своя земя?

По време на Втората световна война Аржентина очевидно симпатизира на Оста поради близките си културни връзки с Германия, Испания и Италия. Това не е изненадващо, тъй като много аржентинци са от испански, италиански или немски произход. Нацистка Германия подхранва тази симпатия, обещавайки важни търговски отстъпки след войната. Много влиятелни аржентинци, включително богати бизнесмени и членове на правителството, открито подкрепят каузата на Оста, но не повече от самия генерал Перон. Естествено, тази симпатия е богато подплатена – нацистките лидери щедро купуват влияние, власти, имоти, фирми с нацистко злато.

През 1945 г. с рухването на Третия райх става ясно, че следващият огромен конфликт би могъл да бъде между капиталистическите САЩ и комунистическия СССР. В този предстоящ „неизбежен“ сблъсък трети страни като Аржентина могат да наклонят баланса по един или друг начин. Перон предвижда Аржентина да заеме своето място като изключително важна дипломатическа трета страна във войната. Нацистките военнопрестъпници и сътрудници са касапи, но няма съмнение, че те са антикомунистически настроени. Според Перон тези хора щели да бъдат полезни в „предстоящия“ конфликт между САЩ и СССР.

Извън полезрението

Повечето нацисти, които бягат в Аржентина, се стараят да живеят извън общественото полезрение. Те са особено бдителни след 1960 г., когато Адолф Айхман, архитект на еврейския геноцид, е отвлечен от улица в Буенос Айрес от агенти на Мосад и е отведен в Израел, където е съден и екзекутиран. С течение на времето присъствието на много военнопрестъпници от Втората световна война се превръща в бреме за Аржентина. Някои от тях са проследени и изпратени обратно в Европа - като Йозеф Швамбергер и Франц Стангл. Що се отнася до останалите „аржентински“ нацисти, повечето се асимилират в значителната германска общност на Аржентина и са достатъчно находчиви, за да не говорят за миналото си. Някои от тях дори са доста успешни финансово - като Херберт Кулман, бивш командир на Хитлер Югенд, който става виден бизнесмен.

Според разследване на вестник Daily Mail над 9000 нацисти са избягали в Южна Америка, от които 5000 в Аржентина, между 1500-2000 в Бразилия, 500-1000 в Чили, а останалите в Парагвай и Уругвай.

През 2019 г. се навършват 130 години от рождението на Адолф Хитлер. Може би е време да преосмислим познатата ни истина за неговия край. И да си припомним две неща. Първо, че историята се пише от силните на деня, които имат ресурси да го направят. И второ, че пред смъртта често отстъпват и гордостта, и идеологията. Дали след време в учебниците по история няма да пише „допуска се и възможността Хитлер да е избягал…“?

Повече за съдбата на най-известните нацисти прочети в брой 7/2018 г. на Списание 8

Купи броя от тук