Мистерии и загадкиДжоанна Старкова / 4 октомври 2019

Дий Гарнс: Децата знаят за живота отвъд

„Спомени от Рая“ е една компилация от истории, които носят смирение, вдъхновение и надежда

Дий Гарнс е била масажистка, но животът я среща с д-р Уейн Дайър и тя му става асистентка. За него казва, че е учителят, от когото е научила много. Д-р Уейн Дайър е доктор по философия, световноизвестен лектор и автор на над 40 книги в областта на самоусъвършенстването. Двамата често разговаряли за това, че за Бог знаят най-много онези, които доскоро са били в обятията на Божественото: бебетата и малките деца. Всъщност самата Дий провела с малкия си син разговор, който я убедил, че той познава нашия Първоизточник. Заинтригувани от този феномен, Уейн и Дий стигнали до идеята да отправят покана към родители от целия свят да споделят преживяванията си. Огромният брой отговори, които получили, ги подтикнал да подготвят книгата „Спомени от рая“ (издателство „Кибеа“), която включва най-интересните и показателни истории, в които момченца и момиченца говорят за спомените си от „времето, преди да се родят“.

Ето какво ни разказа Дий Гарнс:

- Дий, идеята за написването на книгата „Спомени от рая“ идва от разговор с твоя син Маркъс, който като малък твърдял, че познава нашия Първоизточник. Какво точно ти каза той тогава?

- През целия си живот синът ми е бил много интуитивен и умен. Като бебе хората отбелязваха колко беше „буден“. По време на бременността ми с него работех за д-р Уейн Дайър. Той винаги ме насърчаваше да чета на все още неродения ми син. Когато Маркъс се роди, Уейн ме подтикваше да го питам къде е бил, преди да се появи в коремчето ми, и какъв е Бог. Маркъс започна да говори рано. Една вечер го попитах: „Откъде дойде?“. Той ме погледна, пусна вилицата си и извърна поглед нагоре, вдигайки двете си ръце към небето. Продължих да питам: „Какъв е Бог?“. А той ми отвърна: „Светлина.“ Почувствах такова спокойствие и разбиране... На следващия ден казах на Уейн и публикувахме случката на фейсбук страницата му. Коментарите бяха невероятни. Хора от целия свят споделяха истории за това какво са казвали децата им.

- Има ли нещо общо между историите на децата?

- Интересното е, че много от тях бяха почти идентични, въпреки че идваха от целия свят. Наймного ме впечатли историята на майка, която беше дочула двете си дъщери да разговарят за това, че започват да забравят какво е било, преди да се родят. От моите проучвания научих, че повечето забравят около 5-годишна възраст.

- Д-р Уейн Дайър имаше ли любим разказ от книгата и кой?

- Той беше удивен от историята за майка, която пеела измислена песен на бебето си всеки ден. За нещастие, момиченцето починало. Много години по-късно тя родила друго. Никога не є запяла същата песен, защото било твърде болезнено за нея. Един ден, когато втората є дъщеря била почти на две години, тя я чула да си пее точно тази песен. Майката била поразена. Попитала я къде я е чула. Отговорът бил: „Не си ли спомняш, че ми я пееше, когато бях бебе?“. В този момент жената разбрала, че първата є дъщеря се е върнала.

- Твоята лична философия за живота промени ли се след прочитането на всички тези истории?

- Те затвърдиха убеждението ми, че животът ни е много повече от нашето земно изживяване. И че трябва да поддържаш ум, който е отворен към всичко и непривързан към нищо. Вярвам, че да си отворен към всичко, е добродетел. Можеш да научиш толкова много, ако умът ти е отворен и ако оставиш привързаностите настрана. Това е най-ценният урок, който научих от д-р Уейн Дайър.

- Има ли начин знанието, което децата донасят на този свят, да бъде съхранено и как?

- Вярвам, че е възможно. Говорила съм с много възрастни, чиито спомени от времето, преди да се родят, са непокътнати. Чела съм за мнозина, които си спомнят минал живот чрез регресия.

- Кое е най-мъдрото нещо, което ние, възрастните, можем да научим от децата?

- Гледай към света през техните очи. Гледай на всичко, сякаш го виждаш за първи път и бъди удивен от красотата, която ни заобикаля. Да прощаваме без притеснение и да обичаме с цялото си сърце.