Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 22 октомври 2019

Паралелните реалности – на границата между науката, научната фантастика и езотериката

Дали изборите ни раждат реалности, в които започваме да съществуваме в различни наши версии?

снимки: IStock

Теорията за съществуването на паралелни реалности се намира на границата между науката, научната фантастика и езотериката. Много е казаното и изписаното по тази тема. Въпреки това и до днес няма категоричен и еднозначен отговор на въпроса: Съществуват ли наистина паралелни реалности и дали нашата собствена е една от многото такива?

Според защитниците на теорията, във Вселената съществуват множество галактики, подобни на нашата. Има безкрайно много светове, в които всеки един от нас се мултиплицира в зависимост от изборите, които прави. Казано по-просто – всеки наш избор ражда множество реалности, в които започваме да съществуваме в различни наши версии. Всеки от тези светове запечатва съвсем различен по обстоятелства и събития паралелен наш живот.

От научна гледна точка все още няма твърди доказателства за съществуването на този феномен. Но това не означава, че хора от научните среди не се интересуват, не подкрепят теорията и не работят над тази тема. Точно обратното.

„Най-интересният въпрос, свързан с паралелните галактики, за мен не е дали те съществуват, а колко разновидности на такива има.“ – споделя в интервю доктор Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт (MIT).

Според него, към момента ние не разполагаме с технологии, чрез които можем да видим или да достигнем по някакъв начин до подобни паралелни реалности и галактики. За науката съществува само онова, което може да бъде наблюдавано и видяно с очите, но това далеч не означава, че само то съществува.

Основните хипотези за видовете и начина, по които е възможно да съществуват паралелните реалности, са три:

Първата е, че в космическото пространство се намират безкрайно много галактики – някои подобни, други много различни от нашата. Всяка от тези самостоятелни вселени се намира в нещо като огромен пространствен балон. Но мехурите са на толкова голямо разстояние един от друг, че на практика е невъзможно да се видят взаимно. Затова науката се ограничава до изследването само на нашата собствена галактика и е неспособна да надникне отвъд нея. Една от причините е, че поне на този етап не разполагаме с нужните за толкова далечно проследяване телескопи или друг вид технологични открития. Все повече учени обаче подкрепят теорията за съществуването на други галактики и паралелни светове. В това число Лорд Мартин Рийс - британски космолог и астрофизик, американският астрофизик Нийл деГрас Тайсън и много други.

Второто предположение е, че съществуват паралелни светове, които се разгръщат в различни измерения. Така нашият, където всичко е триизмерно, вероятно е заобиколен от множество други реалности с измерения 4D, 5D, и така до 9. Като страниците на вестник – хем всяка съществува поотделно в различна равнина и част от пространството, хем всички заедно образуват едно общо цяло, изградено от различни нива (етажи).

Третата и най-често спрягана теория е тази на квантовата механика, според която съществуват множество паралелни светове и многобройни реалности. Всички те са тук едновременно, а времето, глобално погледнато, не съществува. Минало, настояще и бъдеще са неразривно свързани във всеки един момент от живота ни и съществуват едновременно. Именно така често се обяснява способността на медиумите да общуват с вече починали наши близки или да виждат и предсказват какво бъдеще ни очаква. А когато сбъркат в някое свое предположение, обяснението е много просто. Или са поредните шарлатани и всичко, което говорят е чиста измислица, или имат истинска дарба, но са надникнали по погрешка в някое от другите измерения и възможности за развитието на дадената ситуация.

„Според квантовата механика елементарните частици могат да бъдат на няколко различни места едновременно. Ако частиците могат да бъдат на няколко места по едно и също време, а аз съм изграден от такива частици, това означава, че аз също би трябвало да мога да съм на няколко места едновременно.“ – размишлява д-р Тегмарк и обяснява същността на теорията:

„Когато вземаме определено решение, светът ни се разклонява в няколко различни направления. Ако си купя талон за паркиране, може би има паралелна реалност, в която не го правя. А вероятно има и трета, в която колата ми е открадната.“

Теорията за съществуването на паралелни светове за първи път се появява черно на бяло през 1954 г.. Неин автор е Хю Еверет – студент в елитния университет „Принстън“. Според него при всеки избор реалността се разделя и от всяка възможност се ражда една нова, напълно различна реалност. От своя страна, това автоматично би означавало, че съществуват неизброимо количество наши версии и животи в пространството. А този, който живеем в момента, съдържа само един от многото възможни наши образи и сюжетни линии за реализация.

Много учени и обикновени хора не спират да си задават въпроса:

Възможно ли е преминаването от една паралелна реалност в друга?

Ако допуснем съществуването на тази мултивселена от безброй светове, то от физична гледна точка преминаването от една реалност в друга е на практика невъзможно. Най-вече заради огромните космически разстояния, на които са разположени една от друга. Но гениалният Стивън Хокинг не е съгласен с подобна теза. Според него съществува начин за скоростно прехвърляне от една вселена и паралелен свят в друг. Това би могло да се осъществи чрез използването на черни дупки като портали за телепортация, убеден е ученият. А това поне на теория изглежда доста интересно. Но каква е истината и реалност ли са паралелните светове към момента само можем да гадаем.