Да поговорим с починалите си близки чрез сънищата

По време на най-светлите семейни празници в годината, каквито безспорно са коледните и новогодишните, неминуемо си спомняме за всички онези наши близки, които са ни напуснали през годините. За тези, с които сме прекарвали празниците и делниците си, и които толкова много ни липсват в настоящия момент.

Скептиците вярват, че когато човек издъхне, неговият път приключва окончателно. За тях всичко се измерва само и единствено с физическото (материалното) съществуване на един организъм. На другия полюс обаче застават хората, които са убедени в това, че душата надживява тялото. Че дори когато материята си отива, душата продължава своя път. В друго измерение и под друга форма.

Последователите на много различни религии и учения вярват, че всяка душа се преражда на Земята многократно и че именно тя е свързващото звено, обединяващо всички наши земни животи. Вярват, че душата е вечна. Че се въплътява в различни тела и при разнообразни обстоятелства всеки път, за да може да научи своите уроци, които да я възвисят и приближат с още едно стъпало по пътя й към Бога.

Ако и вие сте от хората, вярващи в безсмъртието на душата, значи вярвате и че вашите близки, преминали отвъд, не са изчезнали безследно с настъпването на физическата им смърт. Вероятно сте убедени, че една частица от тях е още „жива“ и че те продължават да бдят над вас и да ви подкрепят отгоре. Понякога се случва да виждаме образите на починали близки хора в сънищата си. Това може да е просто наш спомен, мисъл или игра на собственото ни подсъзнание. Но според езотеричните вярвания има и друго възможно обяснение.

Сънят е определян като реалност на границата между физическия и духовния свят. В него измеренията се преплитат и могат да протекат метафизични процеси, които няма как да бъдат осъществени, когато се намираме в будно състояние. По време на сънищата душата може да напуска тялото и да пътува свободно където и колкото си поиска, без да се съобразява с ограниченията, които иначе й налага тялото.

Ние имаме възможност съзнателно да контролираме случващото се в сънищата ни. Но за да успеем да го направим, е необходимо да се потрудим предварително. За осъществяването на реален контакт с душата на някой наш близък, който вече е в отвъдното, е важно първо да повишим собствената си вибрация.

За това биха помогнали медитациите, упражняването на майндфулнес, визуализациите и т.н. Посочените, както и много други духовни практики, ни позволяват достъп до мощна релаксация, свързване с духовни учители, овладяване на вътрешната енергия, пътувания в различни времеви и пространствени измерения и др. Но, разбира се, нищо няма да се получи от една-единствена практика. Това са техники, които е хубаво да упражняваме ежедневно и упорито.

Втората стъпка, за да успеем да се свържем с починалите си близки в царството на сънищата, е да се научим да си създаваме т.нар. контролирани (осъзнати) сънища. Сънят е осъзнат, ако докато сънуваме сме наясно с това, и ако можем да манипулираме съзнателно случващото се в него. Именно по този начин бихме могли да зададем конкретен въпрос на някой наш близък, преминал от другата страна или да му кажем нещо, което не сме успели да му споделим приживе, и това ни тежи.

Създаването на подобен род сънища никак не е лесна задача. Първото и най-важно условие, за да се случи това, е да формулираме и зададем точно и ясно нашето намерение за предстоящия сън преди за заспим. Второто необходимо условие е да поканим изрично в съня си душата на нашия близък, с когото искаме да разговаряме. Той би могъл да ни навести и доброволно в друго време и не по наше желание, но в конкретния случай поканата към него е препоръчителна за осъществяването на желаната метафизична среща. Преди да заспим трябва да визуализираме образа на човека, който искаме да навести съня ни, и да си наумим какво точно бихме желали да го попитаме или да му кажем. След това да заспим с намерението той наистина да се яви в съня ни.

Добре е винаги да имаме под ръка тефтер и химикалка, за да записваме своите сънища. Понякога споменът от даден сън може да е изключително мимолетен, затова е хубаво да го запишем веднага щом отворим очи. Така можем да проследим във времето има ли някаква определена линия, послание или поука. Освен това, чрез записването на сънищата ни по-лесно ще ги запомняме, а това ще развие по-силна връзка между ума и подсъзнанието ни.

Друг важен съвет е да не спираме да работим над способностите на третото си око. То се намира в областта на шестата чакра - Аджна. Отварянето му може да стане факт чрез достигане на определени нива на духовно развитие. Третото око всъщност е центърът на нашата интуиция и е пряко свързано със сънищата ни. Колкото по-добре развита е тази мистериозна част от нашето същество, толкова по-големи са шансовете ни да успеем да се намесваме и да контролираме сънищата си, както и да пребиваваме в различни измерения насън и наяве.

Най-често, когато сънуваме отишли си от този свят наши близки, те ни се явяват, за да ни изпратят някакво послание или да ни насочат в правилната посока за нещо, което предстои да ни се случи. Тези своеобразни напътствия обаче рядко са директно изказани. В повечето случаи те са изразени с помощта на някаква метафора, ключова дума, символ или друг знак. Затова е важно да се вглеждаме във всеки детайл от нашите сънища и винаги да търсим скритото в тях послание.