Мистерии и загадки31 май 2020

Мистичната история на писателя Евгений Петров

Странното хоби на съавтора на „Дванайсетте стола“ го довело до невероятен случай, от който можеш да настръхнеш

Илф и Петров, снимки: wikimedia.org

Руският писател Евгений Петров, който в съавторство с Иля Илф е оставил на човечеството литературния шедьовър „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“, имал странно хоби. През целия си живот колекционирал пликове от писма, които той самият е изпращал. На измислени от него улици в различни градове на света, на измислени от него фамилии на адресати. Разбира се, писмата се връщали – с много печати и надпис „Адресатът не е открит“.

През април 1939-а Евгений Петров решил да пише до Нова Зеландия. Измислил си града Хайдбердвил и улица „Райтбич”, номер 7. За Мерил Оджин Уейзли.

Петров написал писмото на английски.

„Скъпи Мерил, приеми моите искрени съболезнования във връзка с кончината на чичо Пит. Дръж се, човече. Прости ми, че толкова дълго не съм ти писал. Надявам се, че с Ингрид всичко е наред. Целуни дъщеря си от мен. Сигурно вече е пораснала много. Твой Евгений”.

Два месеца по-късно писмото не се било върнало. Писателят помислил, че се е загубило. Но през август той получил не своето писмо, а отговор на него.

Петров помислил, че някой се е пошегувал с него. Но когато прочел отговора, вече не му било до шегички. Пликът идвал от Нова Зеландия, Хайдбердвил, Райтбич, 7, Мерил Оджин Уейзли. Имало и пощенско клеймо от града!

Писмото гласяло:

„Драги Евгений! Благодаря за съболезнованията, смъртта на чичо Пит ни изкара от релси за половин година. Надявам се, че ще ми простиш, че се забавих с отговора. Ние с Ингрид често си спомняме за двата дни, които прекара с нас. Глория вече е голямо момиче и ще тръгва във втори клас наесен. Тя още си пази мечето, което ти й донесе от Русия”.

Петров никога не бил пътувал до Нова Зеландия и останал втрещен като видял на снимката в плика едър мъж да го прегръща – да, да, другият мъж на снимката бил самият Петров. На гърба на снимката пишело: 9 октомври 1938 година.

Тук вече писателят едва не припаднал. На този ден той попаднал в болницата в безсъзнание с тежко възпаление на белите дробове. Лекарите няколко дни се борили за живота му като не скрили от близките му, че шансове да оживее почти няма.

Скован от ужас, Петров написал още едно писмо до Нова Зеландия, но не дочакал отговора. Започнала Втората световна война и Петров тръгнал по бойните полета като военен кореспондент на „Правда” и „Информбюро”. Колегите му не можели да го познаят – той се затворил в себе си, бил замислен и изобщо престанал да се шегува.

Краят на историята съвсем не е забавен.

През 1942-а година Евгений Петров летял със самолет от Севастопол към Москва. Немците свалили самолета някъде в Ростовска област. В деня, когато станало ясно какво се е случило и че писателят е загинал, в пощенската кутия в дома му пристигнало писмо от Нова Зеландия.

Мерил Уейзли в писмото се възхищавал на храбростта на съветските воини и се тревожел за живота на Петров. Но имало и тези изречения:

„Помниш ли, Евгений, как се изплаших, когато влезе в езерото да се къпеш. Водата винаги е студена там. Но ти ми каза, че ти е писано да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те, бъди по-внимателен — лети по възможност по-рядко”.

По мотиви от тази история е заснет филмът „Плик“ с Кевин Спейси в главната роля.