Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 31 юли 2020

Плочата на Шамаш: Доказателство за древна напреднала технология?

Мнозина изследователи вярват, че чрез нея хората са общували с боговете

Мнозина учени и изследователи вярват, че плочата на древния Бог на Слънцето Шамаш и символите, изобразени на нея, са безспорно доказателство за съществуваща древна напреднала технология, чрез която хората общували с боговете.

Кой е Шамаш?
Шамаш е древният месопотамски Бог на Слънцето, справедливостта, морала и истината, известен със своята доброта и щедрост. Той е брат близнак на богинята на небето Инана или Ищар, както я наричат в асирийско-вавилонския епос. В него Шамаш също се среща под друго име – Уту. Но и в двата случая същността на боговете е абсолютно идентична. Според шумерските легенди двойката близнаци били изключително близки. Понякога тази близост дори граничела с кръвосмешение.

В древността за Шамаш се вярвало, че се вози из небесата на слънчевата си колесница и отгоре вижда всичко, което се случва на Земята. Нощем той пътувал из Подземното царство, яздейки на изток и подготвяйки се за новия изгрев. Шамаш или Уту се почитал като изпълнител на божествената справедливост и хората вярвали, че помага и защитава бедстващите. Също така, че освен живите той е един от съдниците на мъртвите, чиито присъди се издавали през нощта. Първите източници, в които шумерският бог на Слънцето се споменава, са от най-дълбока древност – 3500 г.пр.н.е. В негова чест са построени множество храмове (в Сиппар и Ларса), които древните хора наричали „Бели домове“.

Плочата на Шамаш

Сега от митологията да се върнем в действителността. Пренасяме се мислено в днешен Тел Абу Хабба, Ирак. В древността, известен като Сиппар или Зимбир – близкоизточен шумерски, по-късно вавилонски град, на източния бряг на река Ефрат, чиито руини и до днес могат да бъдат открити там.
Градът се намира в Иракската пустиня, на по-малко от 30 км от Багдад. През 1881 г., докато правят разкопки на античните останки на Вавилония, археолозите откриват десетки хиляди каменни плочи с древни писания и изображения, датирани от 6 в.пр.н.е. Сред тях археологът Хормузд Рассам се натъква на един по-особен и интересен артефакт – Плочата на Шамаш. Според специалистите тя е изработена по време на управлението на цар Набу-апла-иддина.

На древния барелеф е изобразен (вдясно) Шамаш, седнал на трона си. От другата страна (вляво) се намират три други фигури – свещенникът Набу-наддин-шум и богината Аа, които водят цар Набу-апла-иддина до светилището (Ебаббара). Между Щамаш и тях има олтар и над него слънчев диск, който е символ на по-висша енергия. Това, което веднага прави впечатление, е, че фигурата на Бога на Слънцето е доста по-голяма от тези на човеците. Той е изобразен като гигант.

Ограждението, вътре в което се намира Шамаш, според езотериците, а и някои учени, показва връзка на бога с Космоса, тъй като вътре в него са изобразени още Луната, Слънцето и звезда (Венера). Най-отгоре на плочата пък се виждат небесни същества (придружаващи божества или ангели), които държат слънчевия диск, привързан с две въжета.

Именно тази картина (както и текстът, изписан отдолу) кара езотериците и любопитните търсачи на истината да смятат, че в древността е съществувала напреднала технология, чрез която вавилонците са можели да се свързват със своите богове, и по-специално с Бога на Слънцето – Шамаш.

Интересен елемент от древния документ е колоната, издигаща се пред Шамаш, която го разделя от другите три фигури. Тя има същата основа, на която слънчевият диск почива и в горната, и в долната част. Според езотеричните тълкувания тази колона недвусмислено показва предаването на енергия от по-високи към по-ниски нива.

Изобразеното върху плочата на Шамаш изглежда така, сякаш древните вавилонци са можели с едно натискане на специален бутон да се свържат с небесните сили и своите богове. Ако допуснем, че това е било така - сега можем само да гадаем и да си представяме как по-точно е действала тази напреднала технология отпреди толкова хиляди години.