Мистерии и загадкиВиолета Василева / 10 август 2020

Джаспър Маскелин - гений на магическото изкуство или средство за пропаганда?

По време на Втората световна война той „премества" пристанище и „създава" фалшиви армии

Снимки: wikipedia и www.maskelynemagic.com

Джаспър Маскелин, роден в Лондон през 1902 г., е трето поколение илюзионист, майстор на сценичната магия и една от най-загадъчните личности, взели участие във Втората световна война.

Докато през 20-те и 30-те години на миналия век магическото шоу на Маскелин привлича многолюдни тълпи в салона му в Лондон, то след избухването на Втората световна война илюзионистът се чувства все по-неудовлетворен от намалялата публика и мечтае за друга форма на изява. Дали от желание за слава или от любов към отечеството, Маскелин решава да се присъедини към военните сили. Въпреки че не е опитен в сраженията, а и наближава 40-те, той смята, че уменията му на илюзионист биха могли да се приложат в сферата на камуфлажа. Остава само да успее да убеди и военната комисия, която първоначално приема кандидатурата на фокусника с насмешка.

Една от легендите за приемането на Маскелин на военна служба гласи, че той най-после успява да привлече интереса на комисията като инсценира появата на нацистки боен кораб по Темза, само с помощта на макет и система от хитро поставени огледала.

Въпреки че скептиците поставят под съмнение историята за впечатляващата илюзия поради липсата на достатъчно доказателства и снимков материал, факт е, че Маскелин все пак е приет и през октомври 1940 г. е изпратен на обучение в центъра по камуфлаж във Фарнъм, Съри.

Фалшивото пристанище

След няколко „месеца в центъра, Маскелин е разпределен в Александрия, Египет, където по това време е разположена базата на британския кралски флот. Там той успява да си издейства възможността да създаде собствен отряд, благодарение на способността си да забавлява войниците и да печели благоволението на главнокомандващите с фокусите си. Групата получава името „дивизия за експериментален камуфлаж”, но Маскелин я нарича своя „магически отряд” („magic gang”). В новосформираната група на илюзиониста има бивши художници и инженери, сценограф, дърводелец, архитект, реставратор и химик – перфектен отбор за изграждане на “сцена” с колосални размери.

През лятото на 1941 г. магическият отряд на Маскелин е натоварен с първата си голяма задача – да предпази пристанището на Александрия от бомбардировките на германските военни самолети. Осъзнавайки, че да скрие огромното пристанище е непосилна задача, Маскелин решава да го „премести”, като използва познанията си по перспектива и опита си в създаването на илюзии. Маскелин и отрядът му изграждат в залива на близкото езеро Мариут реалистичен макет на пристанището така, както би изглеждало от въздуха. Макетът разполагал със светлини, наподобяващи тези на пристанището, изкуствен фар и заряди, детонирани от разстояние. В нощта на нападението светлините на порт Александрия са загасени, а тези на фалшивото пристанище светят ярко. Контролираните взривове, които също са част от илюзията, успяват да заблудят пристигащите самолети, че останалите пилоти вече са започнали бомбардировката на пристанището и че са на правилното място. Хитрият план на Маскелин успява - цели три нощи подред нацистките самолети бомбардират фалшивото пристанище, а британските кораби и базата на флота в Александрия са спасени.

Скритата армия от Ел-Аламейн

Сред най-големите документирани постижения на британския експериментален камуфлаж е операция с кодовото име „Операция Бертрам”, която спомага за победата във втората битката при Аламейн през 1942 г., която окончателно обръща хода на Северноафриканската кампания в полза на Съюзниците. Стратегията била чрез редица лъжливи маневри немските военни сили в Африка (по това време под командването на Ервин Ромел) да бъдат заблудени, че противниковата атака ще дойде от юг, а не от север. В книгата Фантомната армия от Аламейн (2012) Рик Страуд ярко описва приноса за победата на креативен екип с участието на Джаспър Маскелин и други известни за времето си артисти и под командването на бившия филмов режисьор майор Джефри Баркас. Екипът създава фалшива армия от бутафорни танкове на южния фронт, докато истинските танкове и оръжия на север са прикрити под конструкции от картон и платнище така, че да изглеждат като обикновени камиони. Част от „реквизита” е и изкуствен газопровод, който екипът изгражда, за да заблуди врага, както за посоката на атаката, така и за датата. Успокоен, че прокарването на газопровода вероятно ще отнеме поне няколко седмици, Ромел разчита, че има достатъчно време и се оказва неподготвен, когато британците нападат.

Светлинно шоу над Суецкия канал
По време на Северноафриканската кампания, немците често атакуват Суецкия канал в опит да прекъснат достъпа на британската кралска армия до един от най-важните транспортни пътища по море, както и да получат контрол над ценни залежи на петрол и суровини в Египет. Един от впечатляващите „фокуси” на магическия отряд, описан в книгата Magic:Top secret (1949), включва т. нар. „вълшебни въртящи се огледала на Маскелин”, използвани за защита на Суецкия канал от среднощните нападенията на нацистите по въздух. Според разказа в книгата, Маскелин и помощниците му поставят специални въртящи се пръстени от огледала на стълбове с прожектори по протежението на Суецкия канал. Светлините им се пречупват от огледалата и създават такова ярко светлинно шоу в нощното небе, че германските пилоти са заслепени и губят ориентация. Неконвенционалните методи на Маскелин отново дават резултат - Суецкият канал на практика става невидим за врага.

Гений или измамник?

Дали може да се вярва напълно на историите за известния илюзионист или репутацията му всъщност ще се окаже най-добрата му илюзия? Един от основните източници на историите за подвизите на Маскелин и магическия отряд е книгата с мемоари от войната Magic:Top secret, публикувана с анонимен автор през 1949 г. Мнозина изследователи днес смятат, че мемоарите са написани именно от Маскелин, което поставя под въпрос истинността им.

Д-р Бадси от Кралската военна академия Сандхърст коментира историите на Маскелин така:
„Редица личности с необичайни задачи по време на войната, накрая пишат книги от типа „Как собственоръчно спечелих войната”. Мемоарите все пак не се пишат под клетва."

Друг важен източник, цитиран от привържениците на Маскелин, е книгата на Дейвид Фишър The war magician, издадена през 1983 г., базирана до голяма степен на мемоарите от 1949 г. Скептиците твърдят, че историите в книгата са силно преувеличени или поне че не е известно до каква степен заслугата за хитрите илюзии е именно на Маскелин, а не на друг неизвестен гений или на група брилянтни умове, работили за британската армия.

През април 1941 г. излиза статия в Daily Mail, в която е обявено заминаването на Маскелин за Египет и се споменава способността на магьосника да скрие цяла армия от очите на врага.

„Ако операцията наистина се е пазела в тайна, защо да излиза подобна статия? Вероятно участието на Маскелин във войната е било по-скоро свързано с общественото мнение – англичани свързват фамилията с три поколения велики илюзионисти” - казва специалистът по история на магическото изкуство Скот Пенроуз.

Дали репутацията на Маскелин е подклаждана от собствения му копнеж за слава и признание? Или пък името на разпознаваемия за лондонското общество магьосник и историите за грандиозните му подвизи се използват умишлено от британските военни сили, за да вдъхнат увереност на народа и да затвърдят доверието на съюзниците на Великобритания?

Каквато и да е истината, легендите за Джаспър Маскелин са се превърнали в неизменна част от съвременната поп култура и подобно на самите фокуси, продължават да предизвикват удивлението и интереса на публиката. От няколко години насам дори има идеи за предстоящ филм по историята на харизматичния магьосник (в главната роля Бенедикт Къмбърбач), приложил изкуството на илюзията в борбата срещу хитлеристка Германия.