Джаспър Маскелин - гений на магическото изкуство или средство за пропаганда?

Джаспър Маскелин, роден в Лондон през 1902 г., е трето поколение илюзионист, майстор на сценичната магия и една от най-загадъчните личности, взели участие във Втората световна война.

Докато през 20-те и 30-те години на миналия век магическото шоу на Маскелин привлича многолюдни тълпи в салона му в Лондон, то след избухването на Втората световна война илюзионистът се чувства все по-неудовлетворен от намалялата публика и мечтае за друга форма на изява. Дали от желание за слава или от любов към отечеството, Маскелин решава да се присъедини към военните сили. Въпреки че не е опитен в сраженията, а и наближава 40-те, той смята, че уменията му на илюзионист биха могли да се приложат в сферата на камуфлажа. Остава само да успее да убеди и военната комисия, която първоначално приема кандидатурата на фокусника с насмешка.

Една от легендите за приемането на Маскелин на военна служба гласи, че той най-после успява да привлече интереса на комисията като инсценира появата на нацистки боен кораб по Темза, само с помощта на макет и система от хитро поставени огледала.

Въпреки че скептиците поставят под съмнение историята за впечатляващата илюзия поради липсата на достатъчно доказателства и снимков материал, факт е, че Маскелин все пак е приет и през октомври 1940 г. е изпратен на обучение в центъра по камуфлаж във Фарнъм, Съри.

През лятото на 1941 г. магическият отряд на Маскелин е натоварен с първата си голяма задача – да предпази пристанището на Александрия от бомбардировките на германските военни самолети. Осъзнавайки, че да скрие огромното пристанище е непосилна задача, Маскелин решава да го „премести”, като използва познанията си по перспектива и опита си в създаването на илюзии. Маскелин и отрядът му изграждат в залива на близкото езеро Мариут реалистичен макет на пристанището така, както би изглеждало от въздуха. Макетът разполагал със светлини, наподобяващи тези на пристанището, изкуствен фар и заряди, детонирани от разстояние. В нощта на нападението светлините на порт Александрия са загасени, а тези на фалшивото пристанище светят ярко. Контролираните взривове, които също са част от илюзията, успяват да заблудят пристигащите самолети, че останалите пилоти вече са започнали бомбардировката на пристанището и че са на правилното място. Хитрият план на Маскелин успява - цели три нощи подред нацистките самолети бомбардират фалшивото пристанище, а британските кораби и базата на флота в Александрия са спасени.

Сред най-големите документирани постижения на британския експериментален камуфлаж е операция с кодовото име „Операция Бертрам”, която спомага за победата във втората битката при Аламейн през 1942 г., която окончателно обръща хода на Северноафриканската кампания в полза на Съюзниците. Стратегията била чрез редица лъжливи маневри немските военни сили в Африка (по това време под командването на Ервин Ромел) да бъдат заблудени, че противниковата атака ще дойде от юг, а не от север. В книгата Фантомната армия от Аламейн (2012) Рик Страуд ярко описва приноса за победата на креативен екип с участието на Джаспър Маскелин и други известни за времето си артисти и под командването на бившия филмов режисьор майор Джефри Баркас. Екипът създава фалшива армия от бутафорни танкове на южния фронт, докато истинските танкове и оръжия на север са прикрити под конструкции от картон и платнище така, че да изглеждат като обикновени камиони. Част от „реквизита” е и изкуствен газопровод, който екипът изгражда, за да заблуди врага, както за посоката на атаката, така и за датата. Успокоен, че прокарването на газопровода вероятно ще отнеме поне няколко седмици, Ромел разчита, че има достатъчно време и се оказва неподготвен, когато британците нападат.

Друг важен източник, цитиран от привържениците на Маскелин, е книгата на Дейвид Фишър The war magician, издадена през 1983 г., базирана до голяма степен на мемоарите от 1949 г. Скептиците твърдят, че историите в книгата са силно преувеличени или поне че не е известно до каква степен заслугата за хитрите илюзии е именно на Маскелин, а не на друг неизвестен гений или на група брилянтни умове, работили за британската армия.

През април 1941 г. излиза статия в Daily Mail, в която е обявено заминаването на Маскелин за Египет и се споменава способността на магьосника да скрие цяла армия от очите на врага.

„Ако операцията наистина се е пазела в тайна, защо да излиза подобна статия? Вероятно участието на Маскелин във войната е било по-скоро свързано с общественото мнение – англичани свързват фамилията с три поколения велики илюзионисти” - казва специалистът по история на магическото изкуство Скот Пенроуз.

Дали репутацията на Маскелин е подклаждана от собствения му копнеж за слава и признание? Или пък името на разпознаваемия за лондонското общество магьосник и историите за грандиозните му подвизи се използват умишлено от британските военни сили, за да вдъхнат увереност на народа и да затвърдят доверието на съюзниците на Великобритания?

Каквато и да е истината, легендите за Джаспър Маскелин са се превърнали в неизменна част от съвременната поп култура и подобно на самите фокуси, продължават да предизвикват удивлението и интереса на публиката. От няколко години насам дори има идеи за предстоящ филм по историята на харизматичния магьосник (в главната роля Бенедикт Къмбърбач), приложил изкуството на илюзията в борбата срещу хитлеристка Германия.