Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 29 януари 2024

Йеронимус Бош: Бил ли е наистина посещаван от своите демони (и извънземни)?

Образите, които създава, са толкова невероятни, че мнозина мислят, че не са само плод на въображението му

Загадките около личността и творчеството на Йеронимус Бош са много. Една от тях е: Наистина ли художникът е бил посетен от извънземни или всичко в картините е просто плод на неговото въображение?

Йеронимус ван Акен се ражда някъде между 1450 и 1460 година. По-голямата част от детството си прекарва в родния си град – Хертогенбош (в земите на днешна Нидерландия), откъдето по-късно взема артистичния си псевдоним и се превръща в Йеронимус Бош. В някои преводи може да го срещнете и като Херонимус Бош. Когато е около 13-годишен става свидетел на опустошителен пожар, засегнал над 4000 къщи и огънят и Адът стават лайтмотив в творчеството му по-късно. Неговите картини и особено тези, изобразяващи Ада са широко разпространени и копирани в Холандия, Испания, Австрия и др. от почитатели на неговото изкуство.

Бош става един от най-забележителните творци на раннохоландската школа по рисуване и на Ренесанса в Нидерландия. Творбите му се отличават с изключителна индивидуалност в почерка на своя създател и множество закодирани символи във всяка от тях. Платната на Йеронимус Бош са нарисувани основно с маслени бои върху дъбово дърво. Той е потомствен художник – баща му, чичовците му и дядо му също упражняват този занаят. Интересно е да отбележим, че творенията на Бош са в тотален противовес на картините на Ренесанса на Леонардо да Винчи, Микеланджело и останалите италиански художници, които показват в произведенията си извисяването на човешкия дух. Е, Бош прави точно обратното – той изразява чрез талантливата си четка упадъка на обществото и отделния индивид.

Въпреки че за живота му се знае малко, в света на изобразителното изкуство Йеронимус Бош се слави не само като уникален и талантлив творец, но и като учител. Има множество последователи, както в родината си, така и в други части на света. Най-известният сред тях е Питер Брейгел Стари. Песимистичният и фантастичен стил на твореца оказва огромно влияние върху изобразителното изкуство през 15-ти, 16-и век, а и след това. Днес обаче са запазени едва 25 картини и 14 скици, за които със сигурност можем да твърдим, че са на Йеронимус Бош.

По време на творческите си години художникът получава много поръчки от свои сънародници и любители на изобразителното изкуство от чужбина. Някои историци в областта на изкуството твърдят, че всъщност могат да бъдат открити над 50 творби на Бош, а не само потвърдените. Художникът е толкова интересен и непознат, че често е сочен като месия, антихрист, визионер, лунатик…

Руският психиатър Марк Бруно дори му слага диагноза, според която Йеронимус Бош изпада в състояние на шизофрения докато рисува. Мнозина твърдят, че Бош е бил изключително сензитивен, сравняват го с Нострадамус и вярват, че е имал свръхестествени способности и видения за бъдещето.

Към 1486 година художникът се присъединява към Братството на Дева Мария. Но под маската на прилежен католик се крие заклет еретик. Поне това говорят картините му. Те са създадени в така обусловените три периода на творчеството му – ранен, среден и късен период. Сред най-забележителните му платна попадат: „Седемте смъртни гряха“, „Градината на земните удоволствия“, „Изкушението на Свети Антоний“, „Поклонението на влъхвите“ и др.

Някъде през 1479 и 1481 г. Йеронимус Бош се жени за няколко години по-възрастна от него дама, богата наследница на заможното си семейство. Земният си път художникът завършва през 1516 година, но мистериите, свързани с личността и творчеството му остават неразгадани и до днес.

Неговият триптих „Градината на земните удоволствия“(един от няколкото) се състои от три части и изобразява различни религиозни, но и окултни идеи. Създаден е някъде между 1495–1505 г., т.е. на границата на средния и късния му период, твърдят изследователите на неговото изкуство. Картината е с размери 220 на 389 см. и е специално изработена за испанския престолонаследник Филип II.

В левия панел на картината е изобразен Исус Христос, който представя Ева на Адам. Действието се развива в Райската градина. На паното се виждат и различни екзотични животни, астрологически и други символи. Централната част от картината представя множество голи фигури – над 500!, на хора ангажирани с невинна, погълната от себе си радост, както и отново животни, символи и странни каменни образувания, които според мнозина олицетворяват извънземни и космически, напреднали технологии, които не са съществували по времето, в което е живял художникът.

Германският историк на изкуството Вилхелм Фраенгер защитава тезата, че голите фигури в творбата на Бош са доказателство за неговата привързаност към школата на адамитите, които проповядват свободната любов и липсата на каквато и да било его привързаност към материалното.

Противно на неговото мнение негови колеги смятат, че голите тела в централния панел на триптиха демонстрират идеята на автора за презрението към удоволствието на плътта и неговото греховно значение. От своя страна животните като сови, жаби и други според изкуствоведите са символ на тъмнината и ереста.

Десният панел – „Страшният съд“ или „Адът“ , изобразява адски пейзаж – тъмен свят в който хората, отдали се на земните изкушения, вече понасят последствията от своето грехопадение. Фигурите вече са измъчени, за разлика от тези в средния панел, и не излъчват присъщата за голите тела еротика.

Някои изследователи твърдят, че картините на Бош са били вдъхновени от изцяло еретични идеи, а самият той, скрит зад образа на смирен католик, всъщност е проповядвал посланията на катарите или сектата на адамитите, наричани още братя на свободния дух. Според вярванията на катарите всичко материално, в това число и самите хора, е творение на Дявола. В голяма част от платната на Йеронимус Бош се срещат образи на демони и според някои изследователи – извънземни. Има теории, че той самият е бил посещаван от представители на извънземни цивилизации и по-късно пресъздавал своите спомени и впечатления в творенията си. До това заключение стига и холандският професор по иконография Едмънд ван Хуз. Срещат се и твърдения, че самите си творби Бощ създава по време именно на тези посещения.

Интересен е фактът, че зловещите и еретични картини на Бош се раждат във време, в което Инквизицията заклеймява всеки акт, който е в разрез със статуквото й. Но картините на Бош се творят, показват и продават безнаказано. Вероятно Инквизицията неслучайно е пропуснала Йеронимус Бош и творенията му, тъй като той се намирал под опеката на самия кралски двор.

През 1560 г. испанският изкуствовед Фелипе де Гевара пише, че Бош е смятан просто за „изобретател на чудовища и химери“. В началото на 17 век пък художникът-биограф Карел ван Мандер описва работата на Йеронимус Бош като включваща „чудни и странни фантазии“; той обаче стига до заключението, че картините са „често по-малко приятни, отколкото зловещи за гледане“. Според Дирк Бакс картините на Бош често представляват визуални преводи на словесни метафори и каламбури, извлечени както от библейски, така и от фолклорни и метафизични източници.

Картините на Bosch са вдъхновение и за редица хеви метъл групи

Картините на Bosch са вдъхновение и за много хеви метъл групи

Остава въпросът дали всички тези адски картини и странни персонажи са просто плод на въображението на автора или пресъздават нещо, което е преживял лично. В това число виси и въпросът: Бил ли е Бош наистина посещаван от своите демони и извънземни или просто ги е измислил? В съвременните анализи върху труда му някои учени твърдят, че произведенията му, фокусирани върху Ада, настъпващ за хората, са отражение на религиозните вярвания на 15-ти и 16-и век и не виждат нищо чудно в тях. Други обаче са убедени, че в картините на Йеронимус Бош се крие по-дълбок смисъл от това, което се вижда на пръв поглед и продължават да изследват платната му с нестихващ интерес.