Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 8 ноември 2023

Войната на Михаил срещу Луцифер

Отвъд нашия свят съществува друг, в който се води колосална битка между доброто и злото

Падането на бунтовните ангели - худ. Питър Брейгел-Старият

Вероятно неведнъж сте чували за тази велика битка – на падналите ангели срещу силите на доброто, на Луцифер срещу Михаил, метафорично на мрака срещу доброто. Но за какво се борят всички тези ангели – и светлите, и тъмните?

В много религии, а и в Библията, се говори, че отвъд нашия триизмерен свят съществува друг – невидим, духовен свят, в който се води колосална битка между доброто и злото. Много филми, книги, картини, песни и други са посветени на тази тема и интерпретират идеята за този епохален конфликт по различни начини, но с общ лайтмотив.

Езотериците вярват, че тази битка не започва с падането на Луцифер на Земята, както мнозина смятат, а много преди това. Че още на небето отделни същества и сформирани групи са се борели за надмощие едни срещу други.

В началото сред множеството ангели, изпълняващи божията воля, Бог създал един по-велик и го нарекъл Луцифер. Буквално името му означава „носителят на светлината“. Той бил удостоен с правото да стане предводител на останалите ангели. Може да се каже, че бил дясната ръка на Бога. Задачата му била да предава светлината и познанието, както и божията воля. Всички в небесното царство му се възхищавали и го уважавали.

„Пълен с мъдрост и съвършен по хубост… Ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни… Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш: и Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм.“
(Езекил 28;12–15)

Бог обаче предвидил нещастието, което Луцифер щял да донесе след време. Поне така твърдят окултистите.

„Ти ходеше сред огнените камъни, Ти беше съвършен в постъпките си, от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие.“
(Езекил 28;12–15)

Погълнат от идеята за собствената си красота, съвършенство и мощ, Луцифер започнал да пренебрегва и да се бунтува срещу Бог и неговата воля. Той дори си позволил да мисли, че може да бъде „подобен на Всевишния“. Луцифер започнал да се стреми да завземе божията власт. Гордостта и себелюбието завзели ума и сърцето му. Това довело след себе си незачитане на божията власт и бунт срещу неговата воля.

Луцифер започнал да събира съмишленици сред другите ангели, като посявал в тях семената на съмнението и негодуванието срещу божите закони, ценности и управление на Бога. Той изтъквал собствените си достойнства и казвал, че подчинението на Бог ограничава собствената им и истинска свобода. Така Луцифер успял да убеди много ангели да се присъединят към него в бунта срещу Бога. А целта му била една-единствена – да застане на мястото на Твореца. Дотам стигали амбициите му и непоколебимата вяра на Луцифер в собственото му величие.

Той наивно вярвал, че може да скрие тъмните си намерения от Създателя, който знаел и провиждал всичко. Затова и бунтът на Луцифер не бил изненада за Бога. Той бил наясно какво точно, кога и как предстои да се случи. Въпреки всичко Всевишният предупредил Луцифер за трагичните последствия от това, което възнамерява да направи и му предложил да се покае. Но горделивият ангел отказал. Той предпочел явния бунт пред смиреното и кротко послушание. Отхвърлил божията любов и възстанал срещу нея. В това се корени и свободният избор на Луцифер, с който Бог го бил дарил.

Когато бунтът на Луцифер и неговите поддръжници се разразил, Бог знаел, че няма да има мир и хармония, ако те останат на небето. Бунтовниците трябвало да бъдат изгонени, тъй като по всичко личало, че не биха си тръгнали доброволно. Техният бунт поставил началото на вечна война на падналите ангели срещу светлите сили в Рая. Или иначе казано – на епичната битка между Луцифер и архангел Михаил и техните войски.

„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на Земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.“
(Откровение 12:7-9)

Така една трета от всички ангели на небето били изгонени заедно с Луцифер оттам. Те бродели из Вселената, търсейки място, където да се установят и избрали за свой дом Земята. С изгонването им обаче войната не свършила. Точно обратното - тя едва започвала. Носителят на светлината – Луцифер, се превърнал в Сатана – носител на греха и тъмнината. Той завиждал на хармонията, в която живеели Адам и Ева, и тяхната чиста отдаденост към Бога. Затова използвал змията за свой носител и тласнал Ева към грехопадението, като я убедил да откъсне плода от забраненото дърво.

„А змията каза на жената: Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“
(Битие 3:4-6)

Още за Пазителите прочети в този брой

Така хората започнали да се съмняват в божието слово. Били изкусени от мисълта да придобият повече сила, познание и мъдрост. Така нашите прародители отворили вратичката към служенето на Сатаната над служенето на Бога. Което белязало човешкия род за хилядолетия напред. В Библията се казва, че човек не може да служи едновременно на двама господари. Така че винаги избираме дали да служим на Дявола, или на Бога.

Както падналите ангели били изгонени от небесата, така заради своето непослушание и отдаване на греха Адам и Ева били изгонени от Райската градина. В света се появили болестите и смъртта, но най-голямото последствие от грехопадението било отделянето на човека от Бога. Именно грехът на първите хора дал право на Сатана да се засели и да завладее нашата планета заедно със своята армия от милиони ангели, превърнали се в демонични същества. За да ограничи контрола на демоните, Бог изпратил на Земята Исус Христос, който чрез саможертвата си и мъчителната смърт на кръста да изкупи греха на човечеството, но и да вдъхне нова вяра на хората към Бога и неговата повеля.

Така битката на доброто и злото продължава и до днес. Тя не се води с материални оръжия, а остава на ментално и духовно ниво. И двете сили се стремят да привлекат колкото е възможно повече човешки същества към себе си, а какъв ще е краят на тази вечна битка и кога ще настъпи, само можем да гадаем.

Това, което трябва да помним, е, че ние разполагаме с нашата свободна воля да застанем на една от двете страни в божествения конфликт. Всеки наш избор предопределя разпределението на душите ни в двете божествени армии. Армиите на Луцифер и Михаил. На доброто и злото.