Какво се случва с душата, след като умрем и има ли живот след смъртта? (част I)

Още от древни времена различните цивилизации и народи разказват своите митични истории за задгробния живот и прераждането на душата. Египтяните, инките, шумерите, римляните, ацтеките, елините, индийците и много други вярват в него и в това, че смъртта не е истинският край на нашия живот. В съвременния европейски свят дълго време тази тема е табу. Не се говори много за смъртта, а още по-малко за мистериозното й възможно продължение.

Преживяване, близко до смъртта
По време на този процес мнозина преминават през т.нар. ПБС – „Преживяване, близко до смъртта” (на англ. NDE – Near-Death Experience). Освен при клинична смърт, то може да бъде провокирано и в моменти, когато сме „близо до смъртта“ (например при катастрофа, падане отвисоко или при други инциденти), както и в моменти, когато се очаква настъпването на смъртта.
С течение на времето все повече пациенти започват да споделят тези свои странни видения с лекари, медицински персонал, психолози, психиатри и дори в медиите. Така ПБС набират популярност и стават достояние на повече хора. Противно на клиничните медици, много изследователи са заинтригувани от необичайните, дори свръхестествени разкази на своите пациенти, преживели ПБС. Те започват да ги проучват задълбочено и да градят теории и хипотези за тяхната поява и същност.

Живот след живота
Първият, който разглежда официално феномена ПБС, и си позволява публично да говори за него е Реймънд Мууди в книгата „Живот след живота“, която мигновено става бестселър. Издадена е за първи път през 1975 г.
Важно е да отбележим, че повечето ПБС са позитивни. Пациентите ги описват като приятни преживявания. Но има и такива, които са плашещи и носят неприятни усещания.

Какво виждат хората при преживявания, близки до смъртта?
При преживявания, близки до смъртта, хората виждат, чуват и усещат най-разнообразни картини, звуци и чувства. Ще изброим най-често срещаните сред тях, но не бива да забравяме, че всичко е строго индивидуално и няма точно правило за това какво бихме изпитали при преживяване на прага на смъртта.

• Усещане за отделяне на духа от тялото и носене във въздуха (левитация);
• Извисяване и наблюдаване на собственото си тяло и лекарите в стаята (или други хора), които се опитват да го съживят;
• Попадане в места, които хората оприличават на Рай или Ад;
• Видения, свързани със символи, разкриване на кармични връзки, фрагменти от отминали животи;
• Срещи с отдавна починали близки и роднини; чувство, че са сред познати хора;
• Ярка светлина;
• Дълъг тъмен тунел и светлина в края му;
• Силна топлина;
• Приятно усещане за спокойствие, хармония и мир;
• Чувство на безгранична любов и блаженство;
• Срещи с Бог и/или други небесни същества;
• Ретроспекция на настоящия живот (видяна като разлистваща се книга или филм);
• Изчезване на болката;
• Страх и безпокойство и др.

Анестезиологът д-р Димитър Димитров казва в свое интервю за предаването „Знаците“, че от медицинска гледна точка ПБС представляват състояния, в които имаме нарушено или спряло кръвообращение или нарушено или спряло външно дишане. Тоест няма газообмен между белите дробове и атмосферата. В тези състояния пациентът е в кома. И ако не бъдат взети мерки в рамките на минути, пациентът ще умре. Теорията, която обяснява научно ПБС, е, че при спряло кръвообращение се получава силно възбуждане на мозъка. Нещо като „взрив в активността“.
Сред хилядите хора, преживели ПБС, е Джейни Смит. По време на раждането на второто си дете, тя умира, след което лекарите успяват да я върнат към живота. Ето какво разказва тя:

„Осъзнавах напълно всичко. Бях в тъмнината. Не можех да видя нищо. Мислех си, че това не трябваше да е така. Не се предполага, че трябва да знам каквото и да е, а знаех. Какво се случи? В този момент почувствах нещо да напуска тялото ми. То профуча. Отиде нагоре от гърдите към върха на главата ми. Можех да го почувствам и да го чуя. В този момент се озовах в някаква сива мъгла. Знаех, че съм мъртва. Както си стоях в мъглата с това разбиране, си спомням, че се чувствах много радостна и развълнувана, защото знаех, че бях и много жива. Много оживена. Бях тотално съзнаваща. Започнах да разливам чувства на благодарност. Не го правех на глас, но самата моя същност казваше: „Благодаря ти, благодаря ти, Боже, че направи така, че да съм безсмъртна. Не бях изчезнала“.

„Това, което знаех, е, че съм безсмъртна, че съм вечна, че съм неразрушима, че винаги съм била, че винаги ще бъда и че по никакъв начин няма да бъда погубена.“

Когато светлината започва да отслабва, Джейни Смит се озовава на красива зелена поляна. Описва всеобгръщащата светлина около себе си като златиста, различна от предходната. Тя не се излъчва от определен източник, а сякаш струи от центъра на всяко цвете или растение. Цветовете наоколо, разказва тя, били необикновено красиви и наситени. Пред погледа й се мяркали цветове, каквито не сме виждали на Земята. След като направила няколко крачки, видяла пред себе си малко възвишение. На него – група от 18-20 мъже и жени. Едва помислила, че би искала да поговори с тях – душата на физически мъртвата жена мигновено се пренесла на възвишението.
“Да, така е, но не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук”.

Във втора част на текста ще разкажем за ПБС на българския журналист Пламен Григоров, за реинкарнацията и какво казват учените и изследователите за душата, за нейното съществуване и безсмъртие.