Мистерии и загадки23 май 2022

Книга от 1698 г. разказва за извънземния живот на Сатурн и Юпитер

Астрономът Кр. Хюйгенс се чуди какъв е смисълът Бог да надари с живот само една планета

Кристиан Хюйгенс, худ. Бернар Вайлант

Книга, написана през XVII век, която предсказва извънземен живот на Сатурн и Юпитер, бе открита в Англия и вероятно ще бъде продадена на търг прескъпо, пише IFLS.

В тъмните векове нещата са били много по-прости. Човечеството е знаело своето място във Вселената - в центъра й. Около пъпа на света, за който са се смятали земляните, се въртели Слънце, Луна, шест други планети. Имало и някакъв голям купол с петна от звезди, който крепял цялото нещо като гигантско снежно кълбо...

Но настъпила научната революция и хвърлила човечеството в смут. Мястото на Земята в центъра на Слънчевата система било узурпирано от Слънцето и още по-лошо, някои хора започнали да предполагат, че Вселената всъщност може да е много по-голяма от това, което се вижда нощем на небето като вдигнем поглед. Изведнъж Земята вече не била целта на сътворението – тя станала само една малка скала в безкрайна колекция от планети.

А това породило интересна главоблъсканица. Ако вярвате в Бог – и тъй като това е Европа през 17 в., почти сигурно го правите – идва неизменно мисълта: какъв би бил смисълът?

Това е отправната точка на книгата, написана през 1698 г. от холандския математик, физик, астроном, на чието име бе кръстена космическата сонда, загинала на Сатурн през 2017 г., Кристиан Хюйгенс. Защо, пита той, Бог ще създаде други планети „само за да бъдат гледани“ от Земята?

Разбира се, разсъждава той, те трябва да имат някаква цел - и тази цел трябва да е да поддържат живота. Произведението с епично заглавие Celestial World първоначално е написано на два езика - английски и латински.

„Книгата се опитва да опише как биха изглеждали извънземните същества, как прекарват времето си, дори как звучи музиката им“, казва оценителят на книги Джим Спенсър, който открил древното томче на безплатно събитие за оценка на антики в Fosseway Garden Centre, Moreton-In-Marsh.„Изглежда почти комично, но се основава на научни разсъждения. И кой знае как нашите собствени мисли по тези въпроси ще изглеждат на хората, гледащи назад след 324 години“.

Хюйгенс смята, че извънземните имат ръце и крака: „Какво бихме могли да измислим или да си представим, че може да бъде толкова точно приспособено към всички употреби на земните форми, каквито са ръцете?“ И още: „Че имат крака, никой не може да се съмнява… Освен ако не са открили изкуството да летят в някои от тези светове.”

Ученият си представя извънземните като същества с висок интелект - астрономи и майстори навигатори, които волно прелитат до многото луни на двете планети. Те „се наслаждават не само на материалните облаги, но и на удоволствията, предоставени им от високо развитото им общество като разговор, любов, шеги и впечатления“. Според автора обожават музика и свирят на различни инструменти.

„С музиката е същото, както и с геометрията - навсякъде е неизменно едно и също и винаги ще бъде така“, пише Хюйгенс. „Защото цялата Хармония се състои в Съгласието, а Съгласието е целият свят, фиксиран според една и съща неизменна мярка и пропорция... ако изпитват наслада от Хармонията, това е двадесет към едно, че са изобретили музикални инструменти."

Но животът на други планети не е само някаква утопична визия, предупреди той. Жителите на Юпитер и Сатурн вероятно страдат от „нещастия, войни, страдания, бедност“, пише ученият.

„Ако хората трябва да прекарат целия си живот в ненарушен непрекъснат мир, без страх от бедност, без опасност от война, не се съмнявам, че биха живели малко по-добре от зверовете, без да знаят или да се наслаждават на онези предимства, които карат живота ни да минава с удоволствие и облага. С други думи: няма болка, няма блаженство."

Първото издание на книгата, се очаква да бъде продадена на търг на библиотеката Hansons в Стафордшир, Великобритания на 5 юли.

„Любопитно е усещането, когато прелиствам тази книга. Темата принадлежи на бъдещето или научната фантастика, но писателят ни говори от миналото“, коментира Спенсър. „Темата е толкова завладяваща, защото ни кара да се смеем на това, което те не са знаели, докато взирайки се днес в небето осъзнаваме, че все още всичко е мистерия“.