Мистерии и загадкиНайден Колчев, снимки Добрин Кашавелов / 16 февруари 2023

До 5 г. срещаме братя по разум

Това твърдеше покойният вече астрофизик проф. Лъчезар Филипов през 2019 г. Дали думите му няма да се окажат пророчески?

Проф. Лъчезар Филипов винаги е бил категоричен, че извънземните съществуват. Винаги е бил и крайно последователен в своите прогнози, че първият официален контакт с извънземна раса може да се случи скоро. Той бе от хората, които не се страхуваха да влязат в битка, за да защитават позициите си, колкото и непопулярни и дори направо скандални да са те на пръв поглед. Професорът напусна този свят на 20 декември 2021 г., но дали интервюто, което той даде за Списание 8 през май 2019 г, няма да се окаже пророческо? И така, времето неумолимо напредва...

„След пет години ще е първият официален контакт с извънземните!“, категоричен е проф. Лъчезар Филипов. Най-известният български учен, който не крие интереса си към извънземните и НЛО, махва енергично с ръка и се усмихва на въпроса защо е толкова уверен: „Е, признаците са много. Още по-миналата година на конференция в Санктпетербургския държавен университет самите руснаци от катедрата по астрономия прогнозираха, че до десет години този контакт ще бъде осъществен“.

Професорът разказва, че такива сигнали се чуват не само от руснаците. Прочутият уфолог Стивън Басет също прогнозирал, че това ще се случи след някакви си 15 години. Напоследък за такъв контакт се говори все повече и повече и на него се гледа като на нещо наистина неизбежно. Естествено, мнозина биха се подсмихнали на такива прогнози, но нека си припомним колко пъти човечеството е гледало с недоверие и направо с присмех на идеята, че някога някой ще стъпи на Луната или пък, да не говорим, на Марс?

МЕНТАЛЕН КОНТАКТ

Ако приемем, че такъв „официален“ контакт е само въпрос на време, изниква въпросът как точно ще бъде осъществен той. Дали подобно на пародийния филм „Марс атакува!“ от 1996 г. извънземните (зелени човечета, какви други) няма да кацнат някъде в САЩ (естествено, къде другаде), за да започнат своята експанзия над невинната ни планета? „Е, не, аз смятам, че първият контакт ще бъде на ментално ниво. Тоест очаквам те да се свържат с умовете на всички, за да предадат своето съобщение“, казва проф. Филипов. После става още по-сериозен:

„Ние сме сбъркани от гледна точка на дуалната философия – „не“, „да“, „хубаво“, „лошо“ и т.н. Споделяме информация с нули и единици. Предполагам, че те контактуват на много по-висше ниво и информацията, която ще ни изпратят, ще бъде по телепатичен път“.

ТРИТЕ ОФИЦИАЛНИ СЪОБЩЕНИЯ
Според някои конспиративни теории извънземните правят три официални обръщения към човечеството. Първото според проф. Филипов е преди новата ера, второто около 150 г. след Христа, а третото през 1929 г. Хм, да се открие информация за древни съобщения от извънземни би било наистина трудно, но все пак за такива от 1929 г. би трябвало да се намери в интернет. При търсене на „съобщение, извънземни, 1929 г.“ наистина излизат резултати, но интересно – повечето от страниците, към които водят линковете, са затворени… „Естествено, че това не е случайно – не закъснява отговорът на проф. Филипов. – Вижте, през 1929 г. е прочетено съобщение по радиото на четири езика! На руски, английски, китайски и испански. Там се дава срок на човечеството до 50 години да се подготви за контакт.“

САЩ нападат Гренада под предлог, че искат да сменят прокомунистическото правителство.

Този срок изтече през 1979 г. Очевидно земляните не сме изпълнили постановленията от съобщението. Дали пък това не е нарочно? Тук в разговора ни с професора изплува името на една малка островна държава, преживяла големи политически катаклизми – Гренада. „Ситуацията с Гренада е следната – професор Филипов отсича думите като с нож, убеден в своята правота и в тежестта на фактите, които разкриват могъща конспирация. – През 1977 г. представителят на Гренада в ООН пледира да се създаде работна комисия за извънземните под ръководството на президента им. Тогава дори излиза такова решение!“ Да, но на 25 октомври 1983 г. САЩ нападат Гренада под предлог, че искат да сменят прокомунистическото правителство, и в смутните събития президентът Морис Бишоп е убит. „Но разбира се! – възкликва нашият събеседник. – Убиха го и после тази комисия тихомълком си изчезна!“

Кенеди малко преди да бъде застрелян на 22 ноември 1963 г. в Далас

УБИЙСТВОТО НА ДЖОН КЕНЕДИ

Като става въпрос за политически убийства, проф. Филипов веднага се сеща за едно от най-известните – това на Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас. На 19 април 2011 г. английското издание Daily Mail публикува новина: вероятна причина за атентата е, че само десетина дни преди това Кенеди е поискал от ЦРУ строго секретните документи за НЛО. В друго писмо до НАСА той настоявал за започване на сътрудничество със СССР именно по въпросите на НЛО.

Това става ясно от две разсекретени писма на Кенеди до въпросните институции – поискани специално от писателя Уилям Лестър.

„Естествено, една от причините за атентата е, че той е планирал да разсекрети тази информация“, разяснява спокойно проф. Филипов и допълва: „Точно заради това, че държавните институции в САЩ са задължени да публикуват информация след години, напоследък НАСА използва външни фирми. Така секретната информация никога няма да бъде оповестена публично“.

ИЗВЪНЗЕМНАТА НАМЕСА
Ако се върнем на трите съобщения и на теорията, че през 1979 г. светът не е готов или не иска официалното разкриване на извънземните, то следващият срок при подобна стъпка наближава. Ясно е, че сме закъснели много и една от причините за това, естествено, е страхът. Страх от промени, от загуба на власт, позиции, от промяна на статуквото. Защото, ако такъв контакт се осъществи, основният въпрос е дали ние ще бъдем готови за него. Проф. Лъчезар Филипов отговаря след кратък размисъл: „Може да се окаже, че трябва да променим не само философията ни, не просто парадигмата, а всичко! Най-лесното е да минеш на други енергийни източници и т.н. – например на различна система на изхранване. По-лесно ще променим технологиите, но много по-трудно нашите морал и психика“.

Някои изследователи на извънземни форми на живот твърдят, че и в момента на Земята пребивават такива раси, при това не малко, а няколко вида – от 4-5 до няколко десетки.

Проф. Лъчезар Филипов е доста по-краен: „Според изследвания на Земята са локализирани над 90 типа извънземни! Те са на височина от 5 сантиметра до 3 метра, повечето са хуманоиди, долу-горе приличат на нас.“

Ако в момента те са толкова много, само можем да гадаем колко общо са били през различните периоди от човешката история. Отивали са си едни, идвали са други. Има множество теории, според които те са участвали в създаването на нашия вид. „Засега никой не може да отговори на въпроса кой е участвал в нашето създаване, в гена ни. Ние обаче имаме доказателства, че човечеството е създавано и заличавано няколко пъти. Ние затова „ретушираме“ нашата история, за да не разберем колко пъти са се завъртели цивилизациите на Земята“, казва проф. Филипов.

Според него артефактите, които често свързваме с нечовешка намеса, са стотици – като се почне от пирамидите, мине се през статуите на Великденските острови, житните кръгове и се стигне до скелетите на циклопи в Сардиния и гигантите в музея „Смитсониън“.

ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ?

Още през 1898 г. английският писател Хърбърт Уелс в своя култов роман „Война на световете“ описва извънземно нашествие на Земята. От тогава вече повече от сто години тази тема е предъвквана хиляди пъти. С какво сме толкова важни или пък опасни, че да ни унищожават, да се пита човек… И по тази тема проф. Филипов е крайно последователен. Той е на мнение, че извънземните нямат агресивни намерения спрямо нас и няма да затъмнят Слънцето със застрашителното си присъствие, подобно на блокбастъра „Денят на независимостта“ от 1996 г.

„Имаме доказателства отпреди 150 000-200 000 години за присъствието им още когато човечеството е било в люлката си. Тоест, ако са искали да ни унищожат или абсорбират, да са го направили отдавна.“

Да, но е факт, че след Втората световна война се наблюдава изключително засилена активност на НЛО, особено през 60-те години на миналия век. Елементарно е да се предположи, че това не е случайно и се дължи на засиленото развитие и използване от страна на човека на атомната енергия и най-вече на стотиците ядрени опити. „Да, точно така. Те следят ядрената активност и авариите в атомните електроцентрали. Истината е, че след двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки ние се превръщаме в космическа опасност.“ Дори и така да е, няма как да не провокираме нашия събеседник с въпроса защо тогава, щом са следели ядрената ни активност, въобще са допуснали взривовете над Япония. „Е – възкликва проф. Филипов. – Надали има човек, който да може да обясни логиката на това. Дали сме били в нещо като конкуренция между цивилизации, или пък са допуснали това, за да видят докъде ще я докараме в този вътрешноземен конфликт… Това аз не мога да знам.“

Има обаче стотици примери за недобронамереност от страна на извънземните. Появяват се слухове и показания на потърпевши за отвличания, експерименти, хирургически интервенции и др. Дори в бр. 12/2018 г. на Списание 8 ви запознахме с трогателната история на норвежката Кейт Торвалдсен, която няколко пъти е посещавана от инопланетяни и нещо повече – в тялото є са внесени импланти, чрез които тя впоследствие получава извънземна информация. Всичко това като че ли не говори за мили намерения.

„Е, ние какво правим? – отново се разпалва проф. Филипов. – Вземаме проби и правим опити с по-низшите организми. За тях ние сме такива. Това няма нищо общо с агресията на една цивилизация.“

КИТАЙСКАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
На 2 януари китайска космическа сонда кацна за пръв път на тъмната страна на Луната. Така за Китай започва да се говори като за третата космическа сила на планетата след Русия и САЩ. „Е, повече от ясно е, че китайците бързат, за да захапят кокала на официалния ни контакт с извънземни! Те стартираха толкова бързо... Предполага се, че на тях им се помага директно. Че те от нулата станаха трета космическа страна и в момента даже са силна конкуренция и на САЩ, и на Русия в много отношения. Освен това имат около 16 тайни пирамиди, какво се крие в тях? Дали не е нещо подобно на американската Зона 51 или руската Капустин яр?“

Тази минипанорама съчетава две снимки, направени от пилота на „Аполо 15“ на лунния модул Джеймс Ъруин, на 1 август 1971 г.

За проф. Филипов Луната е важна тема. Разбира се, има мнение за най-важните спекулации около нея – като се почне с една от най-разпространените, че преди 50 г. (на 16 юли 1969 г.) американците не са кацнали там наистина – според учения това не е вярно, те са кацали!; и се стигне до твърденията, че на тъмната є страна извънземните отдавна имат бази. „Да вземем мисиите до Луната. Малко преди последния полет на „Аполо 17“ ученият Фон Браун е изваден от НАСА. Той тогава дава интервю, в което казва: „Вие не знаете кого срещнахме там“. Но когато кацна китайската сонда, тя публикува снимки в интернет, които изчезнаха за 24 часа! Сега никой не знае какво снимат те на обратната страна на Луната. Спряха да публикуват каквото и да било с изключение на една оранжерийка и това е“ - проф. Филипов отново е категоричен.

ПОДЯЛБАТА НА ЛУНАТА
Ученият разказва за малко известен исторически епизод, свързан с естествения ни спътник. Август 1945 г., Потсдамската конференция. Победителите от Втората световна война СССР, Великобритания и САЩ разделят света. Изненадващо Сталин повдига въпроса за подялбата и на… Луната. Преводачът на Труман Робърт Майлин не вярва на ушите си и иска уточнение: „Господин Сталин, вие имате предвид Германия?“. Сталин рязко отвръща: „Не, имам предвид точно Луната“.

„Е, да – натъртва проф. Филипов. – Че има артефакти и на видимата страна на Луната, е знаел и Хитлер. Още по негово време по повърхността на Луната са наблюдавани аномални явления. Било е ясно, че там става нещо. Фон Браун не се е състезавал с руснаците, той е бързал да направи контакта. Думите на Сталин доказват това. Още тогава нещата са били много напреднали…“

Дали Сталин, Труман и Чърчил освен Европа не поделят и Луната?

Питаме го и не се ли притеснява от присмех и дори нападки заради пристрастието си към тема, която не се приема за съвсем академична. Той е откровен, но показва и увереност, която винаги върви ръка за ръка със силната отдаденост на кауза: „Все се намира някой в академията да казва, че съм позор за науката. Добре, де, но защо един не стане и не докаже обратното? Защото не може. Има толкова много доказателства!“. А времето до първата официална среща вече тече неумолимо...

Статията е публикувана в бр.5/2019 на Списание 8