Мистерии и загадки31 март 2023

Синдром на третия човек: Бог, ангел или вътрешното здраво Аз?

Те се появяват като глас или с образ в ситуации на живот и смърт

изображение: iStock

Между 1914 г. и 1917 г. сър Ърнест Шакълтън се впуска в авантюристично и рисково приключение - да прекоси цялата Антарктика. Това е едно злополучно пътуване, което без малко да завърши с провал, но в крайна сметка остава в човешката история като един от примерите за върховна издръжливост. Когато Endurance - корабът, превозващ екипа на Шакълтън, засяда в ледовете през 1915 г., моряците предприемат трудно пътуване през негостоприемна земя. Целта е да стигнат до остров Елефант и след това евентуално до Южна Джорджия, където зле екипираните мъже прекосяват планини и ледници, за да намерят безопасното място.

Описвайки своите преживявания, Шакълтън споделя едно забележително признание: „...по време на този дълъг и напрегнат 36-часов преход през безименните планини и ледници на Южна Джорджия, често ми се струваше, че сме четирима, а не трима...“ Оцелелите също разказват своите усещания за един странен феномен, известен като синдром на третия човек - „нещо или някой“, който се появява само при най-лошите обстоятелства, когато ситуацията е на живот и смърт.

Той изниква от нищото, помага и пак се връща там

Може би един от най-странните феномени на човешкото оцеляване е синдромът на третия човек. Пръв се осмелява да разкаже за него Шакълтън. След него историите си разказват алпинисти, оцелели при корабокрушение и полярни изследователи. Всички те твърдят, че или са видели човек, или са чули глас. Получава ли са полезна информация и напътствия как да се измъкнат от трудната ситуация.

Ето какво пише в дневника си един от опиталите да покорят Еверест - британският изследовател Франк Смайт - който също изпада в критична ситуция близо до върха: „През цялото време, докато се катерех сам, имах силното чувство, че съм придружен от втори човек. Усещането беше толкова силно, че напълно елиминираше цялата самота, която иначе бих изпитал“. Усещането за присъствие на друг човек е толкова реалистично, че в един момент Смайт даже иска да сподели с него сладко десертно блокче, но когато се обръща, си спомня, че е сам.

Американският генерал Джордж С. Патън съобщава, че е чул мистериозен глас по време на Втората световна война, който му дал насоки как да действа и го е окуражил.

Американският астронавт Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, съобщава за синдром на третия човек по време на своята историческа космическа мисия. Той описва, че е чул глас, който го насърчавал и напътствал, докато прави първите си стъпки на лунната повърхност.

В книгата си от 1988 г. „Докосване на празнотата“ алпинистът Джо Симпсън документира подобно преживяване, което е имал, докато се е катерил в перуанските Анди. Симпсън си спомня глас, който го подкрепял и го насочвал при връщане към базовия лагер след тежко нараняване на крака и падане от скала в пукнатина.

Други, преживели феномена, разказват че не просто са чули „трети човек“, но дори са видели някой да се появява от нищото, за да им помогне да оцелеят, и след това отново да изчезне. Изследователите дават като пример за това явление и хората пеперуди от Джоплин, които се явяват на помощ на бедстващите по време на смъртоносно торнадо в Джоплин, Мисури през 2011 г. Има няколко доклада за деца, които твърдят, че за да оцелеят са им помагали „ангели“. Това са само няколко примера от многото лични разкази за синдрома на третия човек. Това е прелюбопитен феномен, който продължава да пленява въображението на хората по целия свят.

Как може да се обясни

И така, какво е синдромът на третия човек? Никой наистина не знае със сигурност. До момента липсват сериозни научни обяснения. Вероятно е халюцинация в отговор на екстремен стрес, но идеята, че предлага разумна информация в момент на екстремен натиск, предполага, че е някакъв вид ресурс за оцеляване. В някои от статиите, посветени на този феномен, се говори за хипотезата за двукамерния манталитет, която гласи, че мозъкът е направен от две части: едната говори, а другата слуша. Това е само предположение, което вероятно никога няма да бъде напълно проучено, но идеята, че по време на тежък риск за живота, част от мозъка ни мобилизира най-стабилните си ресурси, неподатливи на стрес и ни ги изпраща да ни помогнат, е наистина забележителна и странно успокояваща.

Има различни възможни обяснения за синдрома на трети човек, включително духовни, научни и мистични. Някои хора вярват, че синдромът на третия човек е доказателство за божествена намеса и че гласът, чут по време на напрегнати ситуации, е послание от висша сила, предлагаща напътствия и насърчение. Други смятат, че това е доказателство за присъствието на ангел пазител, който предлага защита и напътствие в трудни моменти.

Някои изследователи предполагат, че синдромът на третия човек може да бъде форма на слухова халюцинация, предизвикана от опита на мозъка да се справи с екстремен стрес или страх. Дали пък не е проява на склонността на човешкия мозък да търси модели и значение, дори при екстремен стрес, паника и ужас?

Има и експертни мнения, че синдромът на третия човек може да е психогенно преживяване, предизвикано от стреса и травмата от ситуацията, което кара мозъка да възприема глас, който всъщност не съществува.

Източник