Мистерии и загадки24 януари 2024

Истинската история на Човека с желязната маска

Версиите са много, но документите говорят за друг вид маска, не от метал...

L'Homme au Masque de Fer (на френски „Човекът с желязната маска“) – така наричали затворник, арестуван през около 1669 г. и осъден жестоко – главата му да бъде заклещена в желязна маска до края на живота му. Или поне така знае тази история светът. Легендата за Човека с желязната маска се основава на реален случай – живота на Йосташ Доже. С течение на времето обаче историята се превръща в легенда, а легендата избледнява в мит, преразказван десетки пъти в детски приказки, романи и филми.

Голяма част от това, което знаем за Доже, идва от кореспонденцията между неговия тъмничар, Бенини Дьоверни дьо Сен-Марс, и неговите началници в Париж. Почти нищо не се знае за обстоятелствата на ареста и как се е стигнало до носенето на маската. Трябва да вметнем, че не съществуват исторически данни, доказващи, че маската е била желязна. Намерените документи разказват за нещо като черно кадифе. По-късно народното творчество от век на век надгражда реалната история както си иска.

Дьоверни Сен-Марс бил управител на затвора „Пинерол“ в Пинероло, Пиемонт, тогава част от Франция. В писмото си Лувоа информира Сен-Марс, че затворник на име Йосташ Доже трябва да пристигне през следващия месец (края на август същата година). Лувоа инструктира Сен Марс да подготви килия с множество врати, затварящи се една в друга, които трябва да попречат на някой отвън да подслушва. Разрешавало се влизане в килията само веднъж на ден, за да се подаде храна и вода на затворника. Лишеният от свобода трябвало да бъде предупреден, че ако си отвори устата, за да изрече нещо, не касаещо непосредствените му нужди, щял да бъде убит.

Според архивите, Доже е бил камериер на друг затворник – Никола Фуке, маркиз на Бел-Ил, бивш началник на финансите, който е бил затворен от Луи XIV по обвинение в присвояване. На Доже било позволено да обслужва маркиза, когато неговият главен слуга, Ла Ривиер, не можел да изпълнява задълженията си.

Пинерол бил не съвсем обикновен затвор. Там били хвърлени шепа мъже, които били смятани за изменници и срам за държавата. Форт Пинероло, както народът наричал затвора, бил обитаван от високопоставени политически и военни дейци.

Ако Доже е бил камериер, не е възможно той да е бил член на френското кралско семейство, както е в много трактовки на легендата. Според строгия протокол от 17-ти век е немислимо човек с кралска кръв да е слуга.

Една от най-популярните версии твърди, че Човекът с желязната маска е син на Анна Австрийска и кардинал Мазарини и следователно незаконен полубрат на крал Луи XIV, идея, трансформирана в книгата на Александър Дюма, наречена „Виконт дьо Бражелон“. В книгата затворникът е идентичен близнак на Луи XIV.

Луис Гендрон, френски военен историк, се натъква на някои кодирани писма, по-късно предадени на Етиен Базери в криптографския отдел на френската армия през 90-те години на 19 в. След три дълги години на декриптиране, Базери успял да дешифрира някои пасажи. От тях става ясно, че Желязната маска може да е генерал Вивиен дьо Булонд – обвинен в страхливост по време на обсадата на Кунео през 1691 г. Притеснен от настъпващите вражески войски от Австрия, той наредил бързо изтегляне, оставяйки на произвола на съдбата боеприпаси и ранени воини. Това разгневило краля, който наредил да го затворят в Пинерол. Разрешено му било да се разхожда до бойниците през деня, но само с маска.

Най-достовернозвучащата от всички легенди е тази за Доже. Не е ясно обаче дали това е истинското му име или псевдоним. През 1637 г. се ражда Йосташ Доже дьо Кавойе, син на капитан от гвардията на кардинал Ришельо. По-късно той се присъединява към кралската армия, но в крайна сметка е принуден да подаде оставка позорно, след като убива младо момче в пиянска свада и впоследствие е осъден. Малко след като се оплакал на сестра си, че в затвора се държат с него ужасно, през 1678 г. кралят издал указ, че на де Кавойе вече не трябва да се позволява да общува с никого, освен ако не присъства свещеник. Но отново има историко-документален проблем и в тази версия – Доже е излежавал присъдата си в затвора Сен Лазар, а Човекът с желязната маска е бил в Пинерол.

На 18 септември 1698 г. Сен-Марс заема новия си пост като управител на затвора „Бастилия“ в Париж, като води със себе си маскирания затворник. Той бива настанен в единична килия в предварително обзаведената трета камера на кулата Bertaudière. Вторият началник на затвора, дьо Розарж, трябва да му носи храната. Лейтенант дю Хунка, друг офицер от „Бастилия“, е цитиран в някой документи с подробности за затворника с „маска от черно кадифе“.

Човекът с желязната маска (или пък с кадифената) умира на 19 ноември 1703 г. и е погребан на следващия ден под името Марчиоли. Съобщава се, че всичките му мебели и дрехи са били унищожени след това, стените на килията му са остъргани и варосани, а всичко, направено от метал, което мъжът е притежавал, е било претопено.

Източник