Мистерии и загадки13 февруари 2025

Свитъкът на Рипли

Легенди и факти се сливат в неразгадаемата истина около алхимика и философския камък

Изображения: Wikimedia Commons

Сър Джордж Рипли (ок. 1415 –1490) е английски августински каноник, автор на странни поетични текстове и алхимик. Неговите алхимични писания привличат внимание и са горещо обсъждани както през 15-ти век, така и днес, когато учени се опитват да разгадаят магичните рисунки от свитъците на Рипли. Съществуват приблизително 23 копия на свитъка на Рипли. Те се различават по размер, цвят и детайли, но всички те са варианти на изгубения оригинал от 15-ти век.

Въпреки че са кръстени на Джордж Рипли, няма доказателства, че цялата тази мистерия тръгва от него. Някои от тях включват поезия, по стил напомняща тази, която е писал алхимикът. Изображенията в свитъците са символични препратки към философския камък.

Рипли е бил каноник от Бридлингтън в Йоркшир, който е живял от около 1415 до 1495 г. Той е бил известен като алхимик и автор на алхимични произведения в рими. С тях са изпълнени загадъчните свитъци. 16 са те в Обединеното кралство – в Британската библиотека, в Оксфорд, във Fitzwilliam Museum в Кеймбридж. Четири списъка има в САЩ, в библиотеките на елитни университети и в Центъра за история на изкуството и хуманитарните науки Гети, Санта Моника. В САЩ свитъците са попаднали, след като са купени на аукциони в Лондон.

Произходът на свитъците на Рипли в много случаи е неясен, но те обикновено са принадлежали на богати аристократи. Кога и къде са сътворени, не е много ясно. Смята се, че някои от тях произхождат от Любек и са правени през 16 век.

Единбургският свитък

Единбургският свитък може да бъде проследен най-късно до 1640 г. Откъде идва преди това е мистерия. Неговият собственик сър Джордж Ърскин от Innertiel (сега Inverteil) е роден около 1570 г. и е починал през 1646 г. Имал е контакти с други аристократи в Шотландия и Лондон, които са изучавали алхимични ръкописи. Поддържал връзка и с розенкройцерите в Хесен, Германия, но е малко вероятно те да са му дали свитъка.

Рисунките – ръководство как да се сдобием с философския камък

Свитъкът, чийто път се губи през вековете, излиза отново на бял свят през 1876 г. Показан е на Шотландското дружество на антикварите д-р Уилям Монкрийф, библиотекар на колежа. За него се знае от публикуваните описания на библиотекаря. Артефактът съдържа поредица от рисунки, които уж изобразяват стъпките как да се сдобием с философския камък. В текстовете се редуват латински фрази и алхимични поеми от Джордж Рипли.

Свитъкът е дълъг около 5,5 м и широк около 57,5 см. Състои се от седем големи листа пергамент, всеки с дължина около 80 см. Ролката със свитъка е прикрепена към ленена подложка. Заради вековното отлежаване на пергамента, текстовете почти не се четат, рисунките са сравнително ясни.

Сред тях фигурира Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), легендарният основател на алхимията, който се идентифицира с египетския бог на изцелението Тот. Той държи херметичен съд и философското яйце – символ на сътворението, в него е извършено Великото дело по направата на Философския камък.

В горната част на съда има жаба, а под нея пише „Черно море, черна луна, черна сол“.

Друг алхимичен символ е пещта, в която явно са правени сложните ритуали по създаването на философския камък. На картинката с пещта присъства и женска фигура с опашка на дракон и ципи на стъпалата. Тя виси надолу с главата, която е разположена между Слънцето и Луната и държи в ръцете си момченце.

Следващите изображения са на лоза с гроздове, излизащи от седемстранен басейн, монашеска фигура, голи мъжки и женски фигури, крилат ангел, дракон с жаба, излизаща от устата му и много други, свързани с тайнството на алхимиците, чийто смисъл и послания са се разпилели през столетията.

Тълкувания на рецептите

През 20-ти век знаменитият Карл Юнг също се опитва да разгадае неразгадаемото и предложил обяснения на някои от рисунките.

Както в повечето алхимични писания и изображения, навсякъде има очевидна християнска символика. Някои от символите са познати на историците: херметични вази, жаба, дракон, птицата на Хермес, червените и зелените лъвове.

Жабата често означава земна материя или сяра, но с по-меки свойства от тези на познатата ни от Менделеевата таблица. Птицата на Хермес, която яде крилото си, се тълкува като стабилизиращо действие по отношение на живака. Живакът символизира ключа към духовните дълбини. Червеният лъв също може да представлява сяра, а зеленият лъв – живак или витриол, или може би антимон. Кървящият дракон вероятно е символичен пеликан, който се самоизяжда – често срещан мотив с религиозно значение.

В изображенията от свитъците има толкова много детайли, че разгадаването им ще отнеме още много години на учените.

Източник