Удивителната история на Utsuro-Bune - кухия кораб

Обектът изглеждал като създаден много умело плавателен съд, имал е и прозрачни прозорци. Привлекателна млада жена излязла от вътрешността на плавателния съд и се приближила до зяпачите, но не успяла да им заговори на японски. Хората й помогнали да се върне на кораба си, който след това отпътувал.

Няколко вестника от 19 век разказват доста подобни версии на легендата. Публикациите в Toen Shōsetsu през 1825, Hyōryū kishū около 1835 и Ume-no-chiri през 1844 са трите най-известни, разкрили подробности по случая.

Описанията са изключително конкретни. Дамата носела бяла кутия, била обута в кадифен клин. Някои смятат, че корабът й с форма на чиния е НЛО, наричайки я „Utsuro-Bune“ (кух кораб). Има предположения, че това е бил просто богаташки европейски плавателен съд, който заради културната изолация на Япония по онова време се видял на местните като нещо извънземно. Други смятат, че това е бил шпионски кораб, акустирал на плажа на Хитачи. Трети са убедени, че това е богиня или дори извънземно.

Историята започва на 22 февруари 1803 г. Местни рибари на плажа Хараядори в района на Хитачи работели с мрежите си, когато станали свидетели на това, което те описали като „кораб“, носещ се във вълните. Според тях е бил 3,3 метра висок и 5,5 метра широк. Горната му част била от нещо като палисандрово дърво с червено покритие, а долната била покрита с медни плочи. Няколко прозореца в горната част били от стъкло или кристал, покрити с решетки и били запушени с някаква дървесна смола. Вътрешната страна на Utsuro-Bune била изрисувана с надписи, написани на неизвестен език, а кухият кораб приличал на Khako, традиционна японска горелка за тамян или дървена яма за ориз. 

Дамата била на 18 или 20 години, висока около 1,5 м. Имала червена коса и вежди, които изглеждали изкуствено удължени с бели удължители, направени от бяла козина или малки текстилни ивици бял прах.

Този особен външен вид не звучи познато нито на японски, нито на други исторически описания от 19 век. Тенът на красавицата бил с бледорозов оттенък, тя носела кутия пред себе си. Не позволила на никого да се докосне до нея. Облеклото и обувките изглеждали гладки и изпънати, изработени от непознат текстил.

Жената започнала да говори, но никой не разбирал какво казва. Местният селски старейшина предположил, че тя може да е принцеса от чуждо царство и че това не е единственото й посещение по бреговете на Япония. Старейшината имал своя история, съчинена на базата на големия му житейски опит и мъдрост. Жената може би е била прогонена, защото се е омъжила против волята на баща си, а любовникът й е бил убит като наказание. Тъй като свидетелите на тази случка не знаели как да постъпят и какво да направят за установяване на контакт, те изпратили красавицата обратно на кораба й и той отплавал. 

Танака Казуо, професор в университета Гифу в Япония, е водещ изследовател на Utsuro-Bune. Той е изучил подробно всеки от описаните в японската история няколко случая на срещи с кухия кораб. Започва да изнася лекции за паранормални явления, разгледани от научна гледна точка. Събира информация предимно в САЩ, там се натъква на японските истории за Utsuro-Bune, които се случват много по-рано от всички близки срещи от третия вид в САЩ.

Танака забелязва, че изображенията на кораба приличат много на днешните на НЛО. Но професорът е категоричен, че не може да се твърди със сигурност, че става дума за нещо извънземно, тъй като свидетелствата, макар и многобройни, са само от местните селяни. Липсват всякакви останки от развалини или предмети, които да бъдат анализирани. Това далеч не е нетипично за срещи с НЛО, тъй като всички останали доклади за НЛО от целия свят нямат солидни доказателства. 

Има и друга документация за наблюдения на кухия кораб в Япония, като например изображение от 1825 г. в Hirokata Zuihitsu и друго приблизително по същото време в Oshuku Zakki. Тези текстове съдържат рисунки на кръгли, дисковидни плавателни съдове от неизвестен производител, които приличат на летящи чинии.

Изследванията на изображенията започват през 1844 г. Проведени са отново през 1925 г. и 1962 г. Все още не е предоставено окончателно обяснение какво е изобразено на тях и споровете продължават.