Създателят е огромен хуманоид

... Нямаше как в Списание 8 да останем безучастни към сензационните разкрития на италианските учени. Още повече че имаме на разположение екип от истински професионалисти, които могат да преодоляват време и пространство със своите умения. Затова им възложихме да се „гмурнат“ отново под платото в Гиза, за да изследват в дълбочина постройките, тяхното предназначение и създател от далечното минало.

... След вдъхновяващите разкрития за това как екипът ни видя подземната мегаструктура в Гиза повече от десетилетие преди италианските учени, забравеният свят под платото завладя цялото ни внимание. Ние не само независимо потвърдихме съществуването на непознати за академичната общност обекти в Египет, но и ясно разпознахме възможностите на темата да предизвика по-широко обществено обсъждане.

Като професионалисти в използването на дистанционното виждане, което позволява добиване на сведения, заобикаляйки физическите ограничения на време и пространство, естественото продължение на темата за нас преля в разгръщането на пълномащабен RV проект. 

Задачата бе да проведем подробно изследване в три етапа на подземна структура, произволно избрана от доплеровата томография, предоставена от екипа на Khafre Research Project SAR Technology (изследователския проект „Хефрен“, използващ SAR технология – бел.ред.).

Всички участници в задачата владеят дистанционното виждане на високо професионално ниво, като повечето от тях имат дългогодишен опит. Трима от вюърите – Стефан Стефанов, Ивета Андреева и Соня Димитрова – го прилагат от над дванадесет години. Пресияна Добрева и Веселин Кабаджов се включват през 2021 г., а Тина Александрова, която е най-новият член на екипа, започва работа с подхода в края на 2023 г. 

В първия етап вюърите насочиха своето внимание върху изследване на физическите особености на подземната постройка. Данните убедително сочат за наличието на подредба от поне две изключително високи колони с изкуствен произход, като всяка е съставена от отделни, ясно разграничими части. Височината им е различна във възприятията на различните вюъри, но усетът на всички е за огромни размери – от 400 до 1500 метра височина, и 300 – 400 метра широчина. Тези колони се явяват подземната част на мащабен строеж, чиято надземна част завършва с пирамидална форма (фиг. 7).

Скиците са дело на двама различни вюъри, работещи напълно независимо един от друг. Силно впечатление прави стопроцентовото съвпадение на данните не само по отношение на двете колони, но и относно наличието на различни сектори, от които сякаш те са съставени. Данните говорят за вероятно различно предназначение на тези сектори, най-общо свързано с пречистване, преработка и извличане. Целта е да се „отведе нагоре“.

В средната част на колоната, която е като гръбначен мозък, преминава вътрешна цилиндрична многослойна структура, изградена от поредица метални сребристи цилиндри с диаметър около 60 – 70 м. Разрезът на вътрешния строеж на тези цилиндри разкрива сложна структура от поне четири обединени един в друг слоя. Отделно е открито и сложно тръбовидно издигащо се по вертикала спирално съоръжение, обхващащо самата колона (фиг. 9). 

Изследвана бе околната среда, в която са разположени исполинските по размер колони, и се установи, че в средната си част те са обвити от газово вещество, докато в низовите им части е открита течност. Общият усет на вюърите за заобикалящата среда е за тъмно, студено и потискащо пространство. 

Участниците се натъкнаха и на следния любопитен факт: макар колоните да са описани като пусти, изоставени и неработещи, от тях ясно се усеща силно енергийно излъчване. В низовата им част се усеща движение и действие. Енергийното излъчване създава своего рода силово поле, служещо като защитна преграда в пространството над колоната. Разположена е около средната ù част, има форма на диск и енергията се разпространява радиално отвътре навън (фиг. 10). 

В низовата част на колоните са открити инкрустации, наподобяващи йероглифна писменост, коренно различаваща се от древноегипетската, от тази на маите или шумерската (фиг. 11).

Подножието на колоните бе изследвано изключително задълбочено и разкри наличието на октагонално арковидно съоръжение. Бе проведено сложно панорамно изследване в осем радиални посоки спрямо основата на колоната, което показа наличието на поне шест сходни арковидни съоръжения, разположени в шахматен порядък, отстоящи на разстояние около 200 метра едно от друго (фиг. 12). Съоръжението е определено като нечовешко и изключително древно по произход, като периодът на неговото строителство би могъл да се отмести в границите от няколко милиона години пр.Хр. до около 100 000 г. пр.Хр.

Предназначение на подземната постройка

Вторият етап на проекта се съсредоточава върху основното предназначение на подземната постройка. Всички участници докладват за древно устройство с ясно изразен енергиен механизъм, който действа чрез зареждане и разреждане, наподобяващо акумулаторен цикъл. Наблюдавани са форми и структури, приличащи на „басейн“ или „корито“, в които се съхранява енергия. Направените асоциации са с машина за извличане и преобразуване на енергия...