Тъжно предчувствие, худ. Джероламо Индуно
Години наред странният феномен на предчувствието, непоколебимата интуиция, че нещо ще се случи в бъдеще, озадачава учените. Има доста натрупани доказателства през годините, включително и статистически, в подкрепа на съществуването на предчувствието чак до степен на пророчество.
В средата на 90-те години на миналия век, парапсихологът д-р Дийн Радин, прави изследване, чиито резултати променят начина, по който разбираме способността си да предсказваме бъдещето.
Докато работел в Университета на Невада, Радин, който изучавал прекогницията в продължение на години, предположил, че ако съзнанието е извън времето, реакциите към стимул биха се появили преди той действително да се появи. Затова той проверил тази хипотеза, използвайки ЕЕГ апарат, за да запише мозъчната активност на участниците в проучването.
Апаратът показал, че участниците реагирали на сигнали и изображения, включително ведри снимки (като изгрев) и тъжни картини (като автомобилна катастрофа). Измервала се мозъчната активност на участниците през краткия, петсекунден период между получаването на сигнала и виждането на изображението.
Резултатите били изумителни. Когато даден субект предвиждал положителен образ, той реагирал много слабо. Но ако очаквал отрицателно изображение се виждал рязък скок в мозъчната активност. Констатациите на Радин били статистически значими и оттогава изследователите успешно са повторили изследването няколко десетки пъти. Дори ЦРУ разсекретило своите предварителни изследвания на настроенията през 1995 г., а статистиците потвърдили, че ефектът е статистически надежден.
Но все пак остават още много въпроси относно това явление. Числата доказват, че то съществува, но защо? Какво причинява тези психически усещания? Времето наистина ли е линейно? Трудовете на Радин отворили писта за изучаване на обосновката на предчувствието. Следващата стъпка била намирането на доказателства за неговия механизъм – и може би убеждаването на други да се освободят от страховете си от неизвестното.
Предчувствието – доказателство за нелинейността на времето?
Когнитивният невролог д-р Джулия Мосбридж като дете често имала пророчески сънища. Това създало у нея една фонова тревога за дълги години. Ето защо в зряла възраст тя се заема с изучаването на предчувствията. Според нея тези спомени от бъдещето биха могли да означават, че понятието за време може да не е толкова линейно, колкото си представяме.
„Не е трудно да се разбере предчувствието. Просто на хората, които не са го преживели, им е трудно да го повярват. Ние не разбираме как работи времето. Дори физиците признават, че всъщност не знаят как работи. Зациклили сме на идеята, че ако си наистина имаш знания, ще мислиш за времето линейно, но наистина ли е така? Голяма част от съпротивата срещу идеите за предчувствието и психическите феномени е свързана със страха – страх от неизвестното или страх, че нещата не са такива, каквито изглеждат.“
Според Дийн Радин, доктор по философия предчувствието предполага, че нашето съзнание може всъщност да достигне отвъд линейното възприятие за времето. „Времето не е начинът, по който го преживяваме на ежедневно ниво“, казва Радин. „В квантовата механика то може дори да не е част от нашата физическа реалност. Не че времето не съществува. То просто се държи по много по-странен начин от начина, по който се вижда през призмата на човешкия опит. Това предполага, че вероятно има нещо, свързано с нашето съзнание, което е различно от ежедневното ни преживяване на времето. То е способно да надскочи границите на обичайния опит и да получи информация от миналото или бъдещето.“
Шаманите виждали през времето и пространството
Радин изучавал ритуалите на тибетски оракули, които предвиждали бъдещето. Той осъзнал, че ясновидството, по-научно известно като „дистанционно виждане“, е способността да се вижда не само през времето, но и през пространството. Преди хиляди години, еони преди да има новини и прогнози за времето, шаманите, които можели да възприемат бъдещето през времето и пространството, са могли да предскажат дали ще вали или откъде настъпват враговете им. Някои култури използват психоактивни вещества като ипомея или аяхуаска, за да събудят вътрешното си зрение или „третото око“.
Квантово заплитане
Предчувствието може да се обясни като форма на квантово заплитане, казва Радин. Частиците, които са заплетени, би трябвало да споделят една и съща информация и да се държат по един и същи начин, дори отдалечени една от друга. Именно това Айнщайн нарича „зловещо действие от разстояние“. Радин смята, че тази теория може да обясни защо можем да си спомним неща, които все още не са се случили.
„Някои хора предполагат, че предчувствието е мозъкът ви, преплетен със себе си в бъдещето, защото преплитането не е само неща, разделени в пространството, но и разделени във времето“, обяснява той. „Ако може да бъде преплетено със себе си в бъдещето, в настоящето бихте усещали нещо като спомен, който ще се случи в бъдещето.“
Всичко за пророческите сънища прочетете в Списание 8, бр. 10/2022 г.
